Психосоциалното развитие се отнася към развитието на личността и социалните умения през целия живот. Формира се от вътрешни психологични фактори и социалните взаимоотношения с другите. Обхваща емоционалното, социалното и психологическото развитие, като се фокусира върху това как индивидите се адаптират и взаимодействат със социалната си среда.

През годините различни изследвания търсят причини и проследяват фактори, които се отразяват върху физическото, психологичното и социалното развитие на децата. Много изследвания проучват връзката между майка и бебе в пренатален и постнатален период. В преглед на голям брой изследвания, свързани с пренаталния стрес на майката и последващи проблеми в развитието на детето, се отбелязва, че може да бъде свързан с нарушения в емоционалната и когнитивната сфера, както и да предизвиква риск от развитието на дефицит на вниманието/хиперактивност, тревожност (Talge NM, Neal C, Glover V, 2007). Родителският стрес може да има и дългосрочни отрицателни последици за детето. Лонгитудинално проучване от друга страна установява, че родителският стрес е свързан с поведенчески проблеми при деца на възраст от 3 до 9 години както при такива с нормално развитие, така и при деца с установено забавяне в развитието (Neece CL, Green SA, Baker BL, 2012).

Въпреки големият брой текстове и изследвания в областта на детското развитие, обаче проблемите в психосоциалното функциониране на децата и юношите често остават незабелязани от родители, учители и специалисти. На база данните от Американската педиатрична асоциации те засягат около 12 % от децата, което не е никак малък процент. В ежедневието обаче някои от симптомите могат лесно да бъдат подминати или да им се придаде друг смисъл, например ако детето често се оплаква от болки. Практиката и изследванията показват, че ранното установяване на подобни трудности и навременното предприемане на интервенции може да доведе до по-добри резултати. Именно затова решихме да добавим към нашето портфолио нов въпросник като възможна първа стъпка преди насочването на децата към комплексно психологическо оценяване. С позволението на авторите, Michael Jellinek, MD и Michael Murphy, EdD, и Massachusetts General Hospital направихме български превод и адаптация на широкоразпространения Pediatric Symptom Checklist (PSC).

Защо PSC?

Чеклистът за педиатрична симптоматика (PSC) е един от най-широко използваните скрининг инструменти за бърза оценка на психосоциалното функциониране при деца и юноши. Преведен е и се използва в повече от 35 страни. Подходящ е за деца от 3- до 17-годишна възраст, като попълването се извършва от родител или директно от детето (ако е над 9-10 години). Скринингът е лесен за прилагане, с добра валидност и надеждност. Покрива изискванията за промените в терапевтичен и научен  план, но също и нуждите в клиничен, образователен и обществено-здравен аспект. Може да се използва и като клиничен инструмент в здравни заведения или клинични практики. Оценявания, инициирани от Cambridge Health Alliance (Hacker, et al, 2012), програмата Medicaid на щата Масачузетс (Hacker et al 2016) и националната програма за психично здраве в училищата в Чили (Guzman, et al 2015; Murphy et al 2014), показват, че PSC може успешно да бъде имплементиран като регулярен скрининг в големи организации, като тази практика да се поддържа успешно за повече от десетилетие. Това проучване също показва, че PSC може да се използва заедно с други подходи като интегриран модел за детско физическо и психично здраве.

Какво представлява въпросникът?

Българската версия на PSC включва три форми на въпросника – форма за деца от 3 до 6 години и 11 месеца, форма за деца и юноши от 7 до 17 години и 11 месеца и форма за самооценка от детето/юношата над 9-10-годишна възраст. 

Всяка от трите форми съдържа 35 айтема под формата на твърдения, с три възможни опции за отговор: “Никога”, “Понякога” и “Често”. Попълването се извършва онлайн (през платформата Examinea) или на хартия и отнема около 10-15 минути. Препоръчително е скрининг процесът да се мониторира от специалист, който да назначи изследването и след това да обясни резултатите на родителя, като даде адекватни насоки и препоръки. 

Специалистите могат да избират как да обработват резултатите от скрининга, като вариантите са автоматично през Examinea или ръчно на база на краткото ръководство. Всички материали и български версии на въпросника са качени като ресурси в Examinea и могат да бъдат свалени и принтирани. Въпросниците скоро ще бъдат достъпни и в сайта на Massachusetts General Hospital.

Каква информация ни дава оценката с PSC?

Скринингът с PSC може да се използва като отправна точка при извършване на регулярно проследяване на психосоциалното функциониране на детето или при съмнения за наличието на проблем в емоционален или поведенчески контекст. Чеклистът не е диагностичен инструмент и резултатите от оценката с него не предполагат поставяне на конкретни психиатрични диагнози и/или назначаване на медикаментозно лечение.

Резултатите от PSC включват обобщена информация за психосоциалното функциониране на детето или юношата чрез обща скала и три субскали – интернализирани проблеми (тревожност и депресивност), екстернализирани проблеми (поведенчески отклонения) и проблеми с вниманието.

При онлайн обработката специалистът получава доклад с кратки описания и помощни текстове за интерпретация на стойностите, графики и кратка интерпретация на резултата по общата скала. Докладът е достъпен само за специалиста и той преценява по какъв начин да представи информацията на родителя.

Примерен доклад

Как мога да използвам PSC?

PSC може да се използва от различни специалисти – педиатри, психолози, социални работници, педагогически специалисти в детски заведения. Всеки специалист може да заяви желанието си да използва въпросника, като ни изпрати имейл със запитване на office@hestiabg.com. 

Достъпът до въпросниците и всички български материали на чеклиста е изцяло безплатен. 

В случай че в практиката си сте изпитали нужда от други тестове, които не откривате в нашето портфолио, ще се радваме да ни изпратите информация и да помислим за възможностите за адаптирането и стандартизирането на нови инструменти.