Диагностичният процес е сложен и трудоемък – често едни и същи симптоми са присъщи за повече от едно нарушение (т.нар. “коморбидни състояния”). А когато говорим за деца, може да има и допълнителни спънки, произтичащи от възрастта на детето. Откриването на истинската причина за разстройството е важна за прилагането на точните интервенции и терапия.

Ето защо, специалистите използват широк набор от инструменти и източници на информация преди да поставят диагноза. А когато лечението „не работи“, независимо дали е терапевтично или фармацевтично, едно от нещата, които добрият клиницист ще направи, е да преразгледа диагнозата.

В тази статия сме събрали някои от най-често срещаните психиатрични симптоми, които могат да бъдат погрешно изтълкувани при деца и тийнейджъри и съответно да доведат до погрешна диагноза.

Тази статия има само информативна цел и не може да се използва за поставяне на диагноза или започване на лечение. Това се прави единствено от квалифициран специалист и/или екип от специалисти.

Дефицит на внимание

Обичайна диагноза: Хиперактивност и дефицит на внимание (ХАДВ, ADHD)

Дефицитът на внимание често се съобщава първо от учителите, които забелязват, че ученикът необичайно лесно се разсейва, склонен е да „се отнася“ и изпитва трудности при изпълнението на домашните задачи и следването на указанията. Докато всички деца, особено много малките, са склонни да имат по-кратък период на фокусирано внимание от възрастните, някои деца срещат повече проблеми със съсредоточаването от други.

Невниманието, което е извън типичното за възрастта, е един от трите ключови симптома на ХАДВ, заедно с импулсивността и хиперактивността. Така че, когато едно дете изглежда необичайно разсеяно, ХАДВ обикновено е първото нещо, което родителите и специалистите подозират. Има обаче други възможности, които могат да допринесат за липсата на внимание.

Други възможни причини

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Много деца с ОКР се разсейват от своите мании и компулсии, а когато обсесивно-компулсивното разстройство е тежко, те могат да заемат по-голямата част от деня им. Това затруднява всеки аспект от живота им, включително способността им да се фокусират върху учебния процес. И тъй като децата с ОКР често се чувстват неудобно от симптомите си, те полагат големи усилия, за да ги скрият. Напълно възможно е детето да контролира ритуалите си, докато е на училище, а когато се прибере вкъщи – те да го обсебят напълно. Това, което учителят забелязва, са трудностите на детето да се концентрира. Но той не вижда усилията, които то полага, за да контролира ритуалите си, а това ангажира цялото му внимание.

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Дефицитът на внимание може да бъде причинен и от преживяна травма. Често срещани симптоми на посттравматичното стресово разстройство са затруднено концентриране, прекомерна реакция на стрес и свръхбдителност.

Обучителни трудности

Когато изглежда, че детето гледа навсякъде, но не и към страницата от учебника, по която трябва да работи в момента, една от възможните причини е наличието на неоткрити обучителни трудности. Недиагностицираната дислексия може да направи детето тревожно, раздразнително, но и да го накара да се срамува, че не се справя с дейности, които другите деца изпълняват без проблем. Чувството за провал пречи на концентрацията му и всичко, което може да го разсее от тези мисли, е добре дошло.

Поне половината от децата с обучителни трудности проявяват дефицит на внимание. В този случай трябва да се акцентира върху конкретните им трудности, а не лечението и терапията да се съсредоточават само върху проблемите с концентрацията. Важно е да отбележим, че най-сложни са случаите с деца с висока интелигентност. Обикновено, те успешно „замаскират“ обучителните си трудности през първите години от обучението, като отделят повече време и влагат повече усилия. Но с преминаване по-напред в училище и повишаване трудността на учебния материал, това вече не е възможно. Тогава често получават диагноза ХАДВ или депресия, а истинският проблем е съвсем друг.

Подходящи инструменти за оценка

  • d2-R Тест за оценка на вниманието и концентрацията
  • CAB Клинична оценка на поведението
  • RIAS-2 Скали на Рейнолдс за оценка на интелигентността
  • EDI-3 Въпросник за оценка на хранителни разстройства
  • CAT Детски аперцептивен тест

Повтарящи се тревожни мисли

Обичайна диагноза: Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Натрапчивите мисли и спомени, които детето не може да контролира, са един от ключовите симптоми на ПТСР. Клиницистите определят посттравматичното стресово разстройство като нарушена реакция на „бий се или бягай“ (“fight or flight”)  при дете, преминало през неблагоприятно преживяване – независимо дали е било трагично събитие или преживяно домашно насилие. Дори и след като събитието е в миналото, детето продължава да изпитва тревога. Това може да се проявява под формата на ретроспекции, мислене за събитието отново и отново или плашещи мисли, които се „забиват“ в съзнанието му.

Други възможни причини

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Както и при ПТСР, при ОКР е възможно детето да има натрапчиви мисли, които не успява да подтисне. Те му причиняват страдание и са необходими целенасочени усилия, за да се изградят умения у детето (или юношата) да ги управлява. Но е необходимо да се прави разлика между повтарящите се тревожни мисли, причинени от ОКР, и тези от ПТСР. Тези, причинени от ОКР, са свързани с маниите и компулсиите. Докато мислите, причинени от ПТСР, преповтарят спомен за минало травматично събитие.

Подходящи инструменти за оценка

  • CAB Клинична оценка на поведението
  • EDI-3 Въпросник за оценка на хранителни разстройства
  • CAT Детски аперцептивен тест
  • PSI-4 Индекс на родителския стрес

Ограничена реч

Обичайна диагноза: Аутизъм

Разстройствата от аутистичния спектър са развитийни разстройства, характеризиращи се с нарушения в комуникацията. Децата с аутизъм могат да имат забавяне в развитието на речта или пълна липса на такава. Обичайно, първите признаци на аутизъм се забелязват между 2- и 3-годишна възраст. Въпреки че много деца от спектъра говорят, те могат да използват езика по необичаен начин, да избягват зрителен контакт и да предпочитат да бъдат сами. Понякога, съмненията за нарушения от аутистичния спектър могат да възникнат първо у педагогическите специалисти, които забелязват, че социалните интеракции на детето не са обичайните за възрастта му.

Други възможни причини

Селективен мутизъм:

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което децата не говорят в определени социални ситуации. Много деца със селективен мутизъм са приказливи у дома, но може да има пълна липса на реч в други условия, като например в детската градина или училище. Те може изобщо да не общуват с връстниците или учителите си, което да доведе до съмнения за изоставане в развитието, разстройство от аутистичния спектър или друго.

По тази причина е много важно да се изследва симптомът в различни ситуации – да се наблюдава както поведението при психолога, така и сведенията от родител и от учител. Когато става въпрос за поставяне на диагноза, важно е да се направи разлика между дефицит на умения и дефицит на представяне. Децата със селективен мутизъм имат дефицит на представяне – те имат способността да говорят, но не могат да я демонстрират във всяка среда. От друга страна, децата от спектъра имат дефицит на умения – независимо от ситуацията и обстановката, те не могат да демонстрират това умение.

Децата със селективен мутизъм могат да проявят и други симптоми, които погрешно да насочат специалистите към диагноза аутизъм – като например, да изглеждат много „затворени“, да избягват всякакви социални интеракции, дори и зрителен контакт.

Подходящи инструменти за оценка

  • CAB Клинична оценка на поведението
  • DESK 3-6 R Дортмундски скрининг тест за детско развитие
  • RIAS-2 Скали на Рейнолдс за оценка на интелигентността
  • PSI-4 Индекс на родителския стрес

Тъга, умора и неясни мисли

Обичайна диагноза: Депресия

За повечето хора е лесно да разпознаят симптомите на депресия: чувство на тъга, намален интерес към обичайни приятни дейности, умора, промени в теглото и трудно концентриране. Въпреки че е нормално всеки понякога да се чувства тъжен, ако детето проявява тези симптоми повече от две седмици и те пречат на нормалното му ежедневие, може да се счита, че детето преживява депресивен епизод.

Други възможни причини

Хипотиреоидизъм:

Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза не отделя достатъчно хормони. Симптомите на хипотиреоидизъм наподобяват тези на депресия и включват умора, наддаване на тегло, чувство на тъга и затруднено ясно мислене. Лечението на хипотиреоидизъм е много различно от това на депресия и се назначава от ендокринолог.

Тревожно разстройство

Някои тревожни разстройства, като ОКР, могат да бъдат изключително увреждащи и плашещи за човека, който ги изпитва. Децата с обсесивно-компулсивно разстройство могат да имат обсесии за предизвикване на вреда на близките си, както и за други насилствени или сексуални действия. Въпреки че детето на желае те да се случат реално, то  не успява да се отърси от мислите за тях. Това предизвиква депресивно настроение, което е по-забележимо за околните, но не е причината за поведението на детето. То изпитва и срам от мислите си и не се чувства комфортно да ги сподели, а това може да доведе до погрешна диагноза за депресия.

Често срещано е деца, които имат страхове или тревожни мисли, да изпадат в депресия, защото са уплашени и чувстват, че нещата няма да се подобрят. Изключително важно е да се оценят точно симптомите и да се проучи кога са започнали.

Подходящи инструменти за оценка

  • CAB Клинична оценка на поведението
  • EDI-3 Въпросник за оценка на хранителни разстройства
  • CAT Детски аперцептивен тест

Проблемно поведение

Обичайна диагноза: Опозиционно предизвикателно разстройство

За повечето деца са характерни случайни изблици на гняв или истерия. Но когато това се случва често, поведението на детето е предизвикателно или не може да контролира изблиците си, това може да се отрази върху ежедневието на детето – както в училище, така и вкъщи.

Обичайната диагноза в тези случаи е опозиционно предизвикателно разстройство, което се характеризира с негативно, враждебно или предизвикателно поведение. Най-честите проявления при деца включват „изпускане“ на нервите, спорове с възрастните, лесна раздразнителност или неспазване и противопоставяне на правила и норми. За да се постави диагноза опозиционно предизвикателно разстройство, е необходимо поведението да е наблюдавано поне 6 месеца и да се отразява негативно върху живота на детето вкъщи и на училище.

Други възможни причини

Тревожно разстройство

Децата с тревожни разстройства изпитват значителни трудности при справянето със ситуации, които им причиняват дистрес. Когато дете с нелекувано тревожно разстройство бъде поставено в ситуация, предизвикваща безпокойство, то може да стане опозиционно в опит да избяга от тази ситуация или да избегне източника на своя страх. Например, дете с остра социална тревожност може да се нахвърли върху друго дете, ако се окаже в трудна ситуация. Дете с обсесивно-компулсивно разстройство може да стане изключително разстроено и да крещи на родителите си, когато те не му осигурят постоянното повтарящо се уверение, което то използва, за да управлява своите натрапчиви страхове.

Хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ)

Много деца с ХАДВ, особено тези с импулсивност и хиперактивност, могат да проявят симптоми, заради които да изглеждат опозиционни. Тези деца може да изпитват трудности да седят неподвижно, могат да докосват и да си играят с всичко, което им попадне, да изричат неуместни забележки, да изпитват трудности да чакат своя ред, да прекъсват другите и да действат без да обмислят последствията. Тези симптоми са по-скоро резултат от нарушените им екзекутивни функции – способността им да обмислят и оценяват въздействието на поведението си вбъдеще – отколкото целенасочено опозиционно поведение.

Обучителни трудности

Когато дете има проблемно поведение в училище, е възможно това да се дължи на недиагностицирано разстройство на ученето. Например, ако среща затруднения при овладяване на математиката, невъзможността да реши правилно дадените му задачи предизвиква разочарование и раздразнение у него.

Децата с обучителни трудности могат много добре да замаскират своята уязвимост, като насочат вниманието към нещо друго. Ако детето има трудности при четенето и писането, или пък с математическите действия, вместо да поиска помощ или да признае, че му е трудно, то може да откъсне страницата от учебника, да се скара с друго дете, само и само да отклони вниманието от своето затруднение.

Необходимо е да се проследи кога се проявява проблемното поведение, за да се потърси конкретната причина за него.

Подходящи инструменти за оценка

  • CAB Клинична оценка на поведението
  • DAF Диференциален тест за оценка на агресията при деца и юноши
  • d2-R Тест за оценка на вниманието и концентрацията
  • RIAS-2 Скали на Рейнолдс за оценка на интелигентността
  • EDI-3 Въпросник за оценка на хранителни разстройства
  • CAT Детски аперцептивен тест

Често един и същ симптом е присъщ за различни разстройства и лесно може да подведе и опитни специалисти. Добрият диагностичен процес изисква внимателно събиране на информация от различни източници – както преки наблюдения и интервюта, така и използване на стандартизирани инструменти за оценка. А точната диагноза е предпоставка за успеха на терапевтичната дейност.

Източник: The Most Common Misdiagnoses in Children