Сигурни ли сте, че това, което знаете, е вярно?

Преди 50 години почти никой не беше чувал за хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Промяната се случва трудно, особено когато много хора използват своето детство, за да определят стандарта за това какво е нормално. Поради същата причина все още толкова много мъже и жени не желаят да се възползват от възможностите на технологичния прогрес или отричат резултатите от новите изследвания, които дават нов поглед върху най-добрите практики, свързани с грижата за децата. В този ред на мисли не е никак изненадващо, че има хора, които отричат идеята за съществуването на ХАДВ като цяло. Други с охота прегръщат някои митове, свързани с ХАДВ, бълвайки неверни твърдения, обидни за хората с това състояние.

Време е да спрем разпространението на тези зловредни митове. А ето и основните уточнения, които е нужно да бъдат направени.

Мит номер 1: ХАДВ не съществува, или най-малкото диагнозата е преувеличена

Доказателства за съществуването на ХАДВ могат да бъдат открити още в XVIII век или дори по-рано. Както и по отношение на много други състояния, лекарите достигат до по-сериозно разбиране за този синдром едва в последните години. Някои възрастни не са склонни да приемат, че нещо съществува, ако не могат да го видят или да го установят с един тест. Това обаче съвсем не означава, че ХАДВ не съществува. Тези, които отричат съществуването на това състояние, правят много лоша услуга на децата, които преминават през него. Лесно е за момичетата и момчетата, които живеят с този синдром, да повярват, че те просто са лоши и разглезени. Лесно е за майките и бащите да се усъмнят в родителските си качества и да решат, че правилното решение е просто да бъдат по-строги с децата си, когато поведението им излезе извън контрол. Негативните последствия от това засягат всички.

Данните сочат, че много случаи на ХАДВ остават недиагностицирани, особено при момичетата. А когато специалистите поставят правилна диагноза на пациент с ХАДВ, се появява друг проблем – по-малко от половината деца с ХАДВ се подлагат на терапия. Синдромът се повлиява най-добре, когато приемът на медикаменти се съчетава с терапия. В някои случаи терапията дори може да елиминира нуждата от медикаментозно лечение.

Мит номер 2: ХАДВ се среща само при децата

ХАДВ се поставя като диагноза по-често на деца, отколкото на възрастни, защото симптоматиката на синдрома обичайно се проявява още в детството. Децата не са толкова умели в прикриването на сигналите, но това не означава, че ХАДВ не може да се прояви и в зряла възраст.  70% от децата, диагностицирани с ХАДВ, израстват като възрастни с ХАДВ.

Има мъже и жени с ХАДВ, при които симптомите не са се проявили в детството, или пък не са били идентифицирани тогава. Ето как синдромът може да остане неразкрит при един възрастен. Неглижирането на ХАДВ от своя страна може да доведе до катастрофални последствия в кариерата и личния живот на възрастния човек. В някои случаи ХАДВ се проявява като друг проблем, като например депресия или злоупотреба със субстанции. Липсата на лечение при наличието на синдрома води до редица негативни ефекти, включително различни пристрастявания.

Мит номер 3: Всички хора с ХАДВ са хиперактивни

Лекарите дефинират две различни състояния: синдром на дефицит на вниманието (СДВ) и синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Тъй като има повече случаи, които получават диагноза ХАДВ отколкото СДВ, и тъй като някои диагностични ръководства сливат двете диагнози в една, ХАДВ получава значително по-голямо внимание.

Някои хора със СДВ/ХАДВ се борят основно с проблеми, свързани с вниманието, а не с хиперактивността. Те могат да бъдат свръхконцентрирани, да изпитват хронична скука, трудно да проследяват мислите на другите, да ги изслушват. Също така може лесно да се разсейват от странични задачи, отлагайки изпълнението на наистина важни такива. Хиперактивното поведение действително може да бъде сигнал за ХАДВ, но това че един човек не е хиперактивен, не означава, че не страда от синдром на дефицит на вниманието.

Мит номер 4: Медикаментите, с които се третира ХАДВ, са опасни

Да започнем от това, че всеки медикамент крие потенциална опасност. Това са отнася и за лекарствата, използвани при ХАДВ, които също имат някои странични ефекти. Именно затова е изключително важно хората, приемащи лекарства за ХАДВ, да преминат през обстоен предварителен преглед от компетентен психиатър, който има опит в лечението на ХАДВ.

Има различни медикаменти, които могат да бъдат включени в лечението, така че е нужно да обсъдите обстойно страничните ефекти и целите на лечението, за да намерите подходящия медикамент за себе си или детето си. Лекарствата, предписвани при ХАДВ, могат да имат пристрастяващ ефект, така че трябва да бъдат взимани само по лекарско предписание. Самоназначаването на диагноза и лечение на ХАДВ е изключително опасно.

В много от случаите липсата на лечение е по-опасно от употребата на медикаменти. Липсата на лечение при ХАДВ повишава риска от развитието на различни проблеми, включително злоупотреба с медикаменти и отпадане от училище при децата. Родителите, които се притесняват да включат медикаменти в лечението на своето дете, трябва да знаят, че именно с помощта на лекарствата могат да бъдат минимизирани много от рисковете, свързани с проявата на ХАДВ.

Мит номер  5: ХАДВ е пречка за постигането на успех

Диагнозата ХАДВ може да бъде плашеща, особено когато първоначално назначеното лечение не дава очакваните резултати. Нормално е родителите да се притесняват, че децата им трудно ще се справят с предизвикателствата на реалния свят. Това обаче не е сигурно. ХАДВ е разстройство, което предполага и различни силни страни и умения: енергичност, креативност, желание да опитваш нови неща и много други. Във всяка сфера има хора, диагностицирани с ХАДВ, които са се превърнали в успешни професионалисти. Като възрастни, хората с ХАДВ нерядко откриват, че нещата, които са им създавали проблеми като малки, им носят предимство в кариерата и личния им живот.

Както при всички други състояния, изискващи намесата на специалист, от ключово значение за успешното провеждане на терапия при наличние на ХАДВ е извършването на ранна диагностика. Такава може да бъде направена единствено от квалифициран специалист, а ценно допълнение в този процес са психологическите тестове за оценка. Сред тях е въпросникът за оценка на поведенчески нарушения при деца и юноши CAB. Той се използва в работата с деца и юноши, които имат нужда от поведенчески, образователни и психиатрични интервенции. С негова помощ специалистите могат да получат ценна допълнителна информация за диференциално диагностициране на психиатрични проблеми. Инструментът е приложим и с цел идентификация на специфични поведения, а резултатите спомагат планирането на интервенции и оценката на техния ефект.

Източник: www.psychologytoday.com/