Играта е тази дейност в живота на детето, която изпълва в най-голяма степен неговото ежедневие. Няма друга дейност, която да го подготвя толкова добре както във физическо, така и в интелектуално отношение. Когато гледаме как децата строят с кубчета, как приспиват плюшеното мече или се учат да скачат на въже, сме склонни да мислим, че това е развлечение, съвсем различно от сериозните занимания, като ученето на уроците и ходенето на работа.

Всъщност играта не е просто начин детето да се забавлява, а е сложен процес, който влияе на всички аспекти от неговия живот. Когато бебето прехвърля топка от едната си ръка в другата или се учи да пълзи, или малкото дете тика кутия и си представя, че е кола, те работят усърдно, опознавайки действителността.

Какво постига детето, играейки:

  • В играта детето оформя своята представа за света, развива абстрактно мислене, изпробва различни ролеви модели и експериментира с езика;
  • Играта го учи как да решава проблеми (напр. какво може да използва, за да построи кула, какво трябва да направи, за да подготви куклата за сън);
  • Осигурява му възможност да изразява и опознава своите чувства, помага му да ги осмисли;
  • Чрез взаимоотношенията с другите в игрова обстановка децата учат правилата на общуване и взаимодействие, опознават моралните норми;
  • В допълнение към всичко, играта развива емпатията, когато детето (понякога буквално) се поставя в обувките на друг, независимо дали е родител, учител или приказен персонаж.

Детето с удоволствие се отдава на игра, особено когато е свързана с предизвикателство. То се стреми да усъвършенства своите умения и да постигне това, което по-големите деца и възрастните  могат да правят. Повечето деца предпочитат опростени играчки, без много детайли, и най-дълго играят с тях, понеже подобни играчки им дават пространство да развихрят своето въображение.

До първата година детето свързва предметите с тяхната функция, а когато предметът изчезне от полезрението му, той престава да съществува за него. Постепенно разбира, че от една страна, предметът съществува самостоятелно (и можем да играем на криеница с него), а от друга, той може да се преобразява във всичко, което си наумим. Одеялцето например може да бъде и палатка, и вълшебна мантия-невидимка, и завивка. По този начин се заражда  символичната игра, позната и като игра наужким.

Концепцията, че едно нещо може да символизира нещо друго, представлява голям скок в разбирането на детето. С израстването си децата все по-успешно използват своето въображение, за да измислят разнообразни сюжети и персонажи. Понякога използват играчки и кукли или сами влизат в  определена роля. Често се предрешават и използват реквизит при този тип игри.

Умението да имитира разкрива пред детето безброй възможности да играе наужким: прави се, че храни мечето, че приспива куклата, че кара камион, че разговаря с невидимо другарче. Понякога родителите се учудват на това, защото се опасяват, че не може да различи въображаемото от действителното. Детето отлично знае, че това не е действителният свят, но за него границите не са така ясно очертани, както за нас. Понякога във фантазията си разкрасява действителността, за да стане тя по-близка до неговите желания.

Символичните игри свидетелстват за значителен напредък в развитието на детето: 

  • Разбирането на детето не се ограничава с основната роля на предметите и може да им приписва ново предназначение. То може да се абстрахира от конкретното и благодарение на играта да достигне до символичното, давайки воля на своето въображение.
  • Знае, че предметите, а значи и хората, имат свое самостоятелно съществуване. Те не са продължение на него самото и съществуват отделно от него. Това откритие му дава възможност да преодолее характерния за ранното детство егоцентризъм.
  • Чрез играта детето има възможност да възпроизвежда своя минал опит. Всичко, което е преживяло, но не е осъзнало напълно, ще бъде проигравано толкова пъти, колкото е необходимо, за да бъде истински осмислено. Така например може да чуете как се кара на мечето си и го наказва, защото не слуша.

Как да помогнем на детето да развива своето въображение

Играчките, които представляват реални предмети са много полезни при деца, които тепърва навлизат в игрите наужким. Версиите за деца на предмети за възрастни, като напр. ключове, телефони и колички за пазаруване са първите градивни елементи на този тип игри, каквито са и куклите, кубчетата, количките и костюмите.

С развитието на играта наужким, могат да се предоставят на детето основни играчки, които могат да служат за различни цели и не са пряко свързани с предмети от реалния живот. Картонена кутия може да играе ролята на космически кораб, къща или автобус. Хартиено руло може да бъде телескоп, микрофон или тунел например. Позволете на детето да води в играта наужким – можете да бъдете изненадани от оригиналните идеи, които ще предложи то.

Четенето на книжки с приказки и истории често окуражава децата да адаптират сюжети и персонажи за целите на тяхното въображение.

Ако искате да доставите радост на детето, осигурете му пространство за игрите, което да бъде само негово. Ъгълче на тавана, малка палатка или картонена къщичка, поставени в стаята му. Така то ще има своя собствена територия и благодарение на въображението си ще се отдава на приказни приключения.