5 начина да възпитаме толерантност у децата си

И защо е важно „различните“ момичета и момчета да бъдат част от обкръжението им
Децата, също като нас – възрастните – понякога са склонни да създават свое обкръжение и да оставят извън него момичетата и момчетата, които изглеждат или се държат по-различно от тях. Наша отговорност като родители е да възпитаме толерантност у децата и да им помогнем да разширят своя социален кръг.
Съвсем нормално е децата и младежите да сформират затворен кръг от приятели, с които споделят сходно мислене. Понякога обаче този кръг предполага изключване на „другите“. Те могат да бъдат тези с различен цвят на кожата, различна религия, различна сексуална ориентация, увреждане или специални нужди например. Започнала още в детството, тази тенденция лесно се пренася в живота ни на възрастни.
„В развитието на детето настъпва момент, в който то иска да създаде кръг от себеподобни. Това е нещо очаквано, но не означава, че трябва да останем безразлични към случващото се“, казва Силвия Перейра-Смит, доцент по педиатрия в Медицинския университет на Южна Каролина в Чарлстон.
Причината? Хомогенните социални кръгове могат да попречат на пълноценното развитие на детето. „Нужно е да научим децата какво е приемливо и да им помогнем да надраснат тези ограничения, да се развият пълноценно като личности. Ако ги оставим да живеят в своите „клики“, те няма да израснат, ще се превърнат в тесногръди възрастни“, допълва тя.
Такива социални кръгове могат да се наблюдават и при изключените от групата. Д-р Перейра-Смит се среща с много деца, които страдат от депресия и тревожност, защото се чувстват отхвърлени. В период, в който е работила като учител, тя е видяла деца, отлъчени по най-различни причини. Тези с физически увреждания са изключени, защото не могат да играят наравно с другите, а момичетата и момчетата в норма често не искат или не могат да адаптират игрите си така, че да могат всички да участват. Децата с по-нисък социално-икономически статус са взимани на подбив заради това, че не носят маркови дрехи или че обядват в училищния стол например.
„Децата, които страдат от ХАДВ имат повече енергия от своите приятелчета. Те по-трудно контролират емоциите си, затова често са отхвърляни заради това, че се държат различно“, казва д-р Перейра-Смит. „Децата с аутизъм, които се опитват да развият определени умения, биват изключени от групата, защото не следват социалните правила, наложени там.“
За щастие има много начини, по които възрастните и родителите в частност могат да възпитат толерантност у децата и да им помогнат да разширят границите на своя социален кръг.
Четете на детето „различни“ книги
Книгите са чудесен учител. Те дават възможност на възрастните да започнат разговор на теми, свързани с расата, пола, физическите възможности и ограничения, още докато децата са много малки. Можете да говорите защо е важно да сме приемащи, а не отхвърлящи и да разигравате ситуации, в които да покажете на детето какво може да направи, когато види дете, което е отхвърлено от другите по някаква причина. На пазара има детски книги и книги за възрастни, които представят различни култури и хора с различни възможности. Ако все още не сте го направили, разгледайте „Приключенията на Крис и Микаела“ на фондация „Живот със Синдром на Даун“.
Детският психолог Джесика Гомез допълва, че родителите трябва да обръщат специално внимание на това какви книги четат и какви други източници на информация ползват техните деца. Тя е експерт по разнообразието, емиграцията, социално-емоционалното здраве и травматичните преживявания в неправителствена организация в Далас, която работи върху взаимовръзката между менталното здраве и образованието. „Помислете – имат ли досег децата до съдържание, което включва разнообразие по отношение на раса, пол, сексуалност, физически възможности, религия, социално-икономически статус?“ – добавя д-р Гомез, която работи предимно с цветнокожи деца с нисък социален статус, преживели травми и насилие.
Включете детето в извънкласни занимания, отворени за „различни“ деца
„При 99% от децата много по-важно за развитието им е да участват в занимания, достъпни за широк кръг от деца, отколкото в такива, които имат за цел да възпитат професионални спортни звезди“, казва д-р Перейра Смит.
Добре е родителите да се огледат за отборни спортове, танцови школи, научни работилници и други извънкласни активности, достъпни за деца с различен профил и възможности. Има програми, които дават възможност на деца с и без увреждания да тренират и играят заедно.
Може също така да се насочите към фестивали и други събития, посветени на определени култури. Или пък да потърсите възможности детето да бъде доброволец в кауза в подкрепа на хора в нужда, такива със специални потребности и т.н. Вдъхновение и идеи може да намерите в платформата TimeHeroes.
Помогнете на детето да разшири своя социален кръг
Срещи за игри, партита за рожден ден, филмови вечери, съвместно учене на уроци. Това е само малка част от дългия списък с активности, които могат да развият толерантност у децата. Говорете с учителите и родителите по време на родителските срещи в училище, за да разберете с какви предизвикателства от социален характер се срещат децата в ежедневието си. Обсъдете заедно как можете да приобщите отхвърлените деца в съществуващите кръгове или да създадете нови такива.
Пени Сейлъс прави точно това, след като осиновява своя син от Гватемала. Тя знае от самото начало, че иска синът й да израсне в приемаща и подкрепяща среда. Това се оказва сериозно предизвикателство в Юджин, Орегон – щат, в който 85% от хората са със светла кожа. Тя и съпругът й започват да организират приключения навън през лятото, когато синът им е само на две години. „Поканих буквално всички родители, които познавах. В списъка ми имаше над 100 човека“, казва тя. „Целта беше да изградим общност, в която излизаме навън с децата и прекарваме време заедно“.
След това тя организира т.нар. „Културни вечери“ в училището на сина си. „Веднъж един човек ни показа един страхотен танц, който сам е измислим – смесица между хип-хоп и брейк“ – спомня си тя. „Изпълнявахме еврейски и гватемалски традиции, направихме си японска чаена церемония и пинята – наистина беше страхотно“.
Счупете езиковите бариери
Алиса Бушнел е майка на 12-годишна госпожица в малко училище. Тя забелязва, че съученичка на момичето, чиито родители трудно се справяли с английския, не общува с деца извън училище.
„Заради езиковата бариера тя не се включва в срещи за игра с момичета от класа, чиито майки говорят само английски. Това й пречеше да създаде приятелства.“, спомня си Бушнел.
Бушнел и дъщеря й започнали да използват Google Translate, за да общуват със семейството на момичето. „Беше ни много полезно, когато организирахме срещи за игра на децата и така успяхме да съборим тази бариера“, споделя тя.
Други родители и учители провеждат уроци по езика на жестовете, за да могат глухите и чуващите деца да си общуват. Те създават книга с илюстрации, които позволяват на децата в норма да комуникират с невербални невродивергентни деца. Благодарение на нея децата научават фрази, с които посрещат новите момичета и момчета в класа си.
Огледайте се в собственото си обкръжение
Д-р Джесика Гомез вярва, че за да помогнем на децата да създадат широк социален кръг, е нужно да започнем промяната от вкъщи. Според нея ситуацията, в която са родителите, е отражение на техните собствени ценности по отношение на толерантност, равенство и приемане. Показателно за децата е какъв е техният социален кръг, в каква общност живее семейството.
„Не е достатъчно просто да помогнете на децата да внесат разнообразие в собствения си социален кръг“, смята тя. „Вие като родител изпълнявате ли това, което проповядвате по отношение на ценности и действия? За какво говорите по време на семейната вечеря у дома? Засягате ли теми, свързани със сексуалната принадлежност, расата, политиката, събитията в страната?“
Примерът, който ние, като родители, даваме, докато възпитаваме толерантност у децата си, е сред най-ценните и важни уроци за тях по отношение на толерантността. Това се отнася както за родителите на „неприемащите“ деца, така и за майките и татковците на „неприетите“. Понякога пропастта между двете страни е трудно преодолима заради различия в разбиранията и ценностите. Друг път обаче разминаванията идват от незнание или подценяване на проблема. Тогава решението е въпрос на общи усилия в името на това децата да растат с усещането, че са част от сплотена общност, а не представители на различни лагери.
Това разбиране ще им помогне да подобрят своите социални умения – ключовa за развитието на децата област. Освен нея, част от комплексната оценка на детското развитие включва следните области: фина моторика, груба моторика, език и комуникация, когнитиви способности. Всички те са включени в инструмента за оценка на детското развитие DESK 3-6 R. Той се използва за ранна детекция на нарушения в развитието на деца в предучилищна възраст.
Източник: Parents.com