Социалната изолация – и по-точно физическата изолация – в момента за нас е начин на живот. Макар че е съпътствана от ред предизвикателства, тя се превърна в нещо нормално, поне за определен период от време. Дори физически разделени, ние намираме начини да останем социално активни в условията на физическа изолация. Чуваме се и се виждаме с близките си чрез телефонни и видео разговори, пращаме си забавни истории и картинки по имейл, качваме и разглеждаме съдържание в онлайн медиите. Наред с това намираме начини да бъдем част от други виртуални общности като уебинари, спортни активности, концерти и други. Откриваме различни решения, които ни помагат да спазваме социална дистанция, без да губим социалните си връзки в стресовата ситуация.

За децата с езиково нарушения обаче поддържането на социален контакт е задача с повишена трудност, дори когато не е налице извънредна ситуация. А физическата изолация може да окаже допълнително негативно влияние върху проблемите им с комуникацията. Те нямат особено много варианти, които им дават възможност да практикуват комуникационните си умения в различни общности. Физическата изолация обаче не трябва да се превръща в причина за социална изолация – дори за децата с езикови нарушения.

Логопедите изграждат умения за социална комуникация – вербална и невербална – посредством различни техники. В ситуацията, в която се намираме, терапиите със сигурност не протичат по обичайния начин. Експертите по езикови нарушения обаче могат да помогнат на децата и семействата да преминат през този труден период. Това може да се случи с помощта на алтернативни решения като практики по телефона и домашни програми.

Ето няколко предложения, които могат да бъдат приложени в рамките на дистанционна консултация. Те могат да помогнат на родителите да осигурят на децата с езикови нарушения възможности да останат социално активни в условията на физическа изолация.

  1. Социализация пред екрана.

    Съвсем нормално е, когато сме изолирани вкъщи, да прекарваме повече време пред монитора. Някои проучвания сочат, че времето, в което сме сами пред екрана, може да доведе до забавяния в речевото развитие. Може обаче да окуражите семействата да гледат предавания заедно и да ги обсъждат с децата. Ето и някои въпроси, които родителите могат да задават: Кой е любимият ти герой? Какво смяташ, че ще се случи по-нататък? Защо според теб епизодът приключи по този начин? Освен това може да им препоръчате смарт приложения, които насърчават развитието на речта и езика.

  2. Възможности за разговор.

    Физическата дистанция може да бъде предпоставка както за намаляване, така и за увеличаване на възможностите за социална интеракция. Да, семействата могат да прекарват повече време заедно у дома. От друга страна обаче, родителите могат също така да бъдат в по-голяма степен ангажирани с финансови и здравни проблеми. Възможно е също така те да обръщат повече внимание на близките си извън дома, както и на работните си задължения. Предложете им да включват децата в дейности, които предполагат разговор: готвене (да изпълняват последователни стъпки от рецептата), редене на пъзели (да намират еднакви по големина, цвят или форма парченца), настолни игри (да обсъждат правилата, стратегиите, ходовете), кратки разходки (да описват нещата, които виждат) и „проучване“ на дома (да описват отделните стаи).

  3. Четене на глас.

    Времето, прекарано у дома, е чудесна възможност за по-чести срещи с книгите. Четенето обаче не трябва да се превръща в самотно начинание, то също може да бъде социална дейност, подпомагаща развитието на речта. Членовете на семейството могат да четат един на друг истории от онлайн книги или от стари хартиени съкровища, забравени в домашната библиотека. Напомнете им колко тясна е връзката между говоримия и писмения език. Предложете им заглавия на книги. Дайте им идеи за въпроси, съобразени с възрастта на детето, които могат да задават, за да насърчат развитието на говорните умения. Например: Какво се случи в началото, в средата и в края на историята? Каква беше основната сюжетна линия? Какво подтикваше към действие всеки от героите?

  4. Да останем заедно.

    В настоящата ситуация логопедите нямат възможност да включат в препоръките си насоки за активна комуникация с приятели и близки. За щастие обаче, много семейства имат достъп до технологии, които им позволяват да останат свързани, макар и само виртуално. За децата с езикови нарушения телефонните и видео чатове могат да бъдат истинско предизвикателство. Затова е добре да упражнявате разговорите предварително, задавайки конкретна тема и отговори: „Как е времето при вас? При нас е слънчево. Харесва ми да съм у дома, но приятелите ми от училище ми липсват“. Ако детето с говорно разстройство има братя или сестри, те също могат да му помогнат, като се включат в разговора.

  5. Да приемем промяната.

    Всички ние сме изправени пред сериозна промяна в начина ни на живот. Тази промяна има още по-съществено влияние върху децата с езикови дефицити.  Те лесно могат да „попият“ напрежението на своите родители, или да се повлияят от стряскащите новини, които чуват.  Освен това могат да изпитат затруднения в това да изразят чувствата си, да задават въпроси или да говорят за трудната ситуация. Докато провеждате терапия по телефона, създайте речник от понятия, съобразени с възрастта на детето, които описват ситуацията: коронавирус, COVID-19, социална изолация, карантина, самоизолация. С тяхна помощ обяснете промените в ежедневието му. Предложете на семейството да създаде нов график и ритуали у дома, и да направи детето част от взимането на решения, свързани с ежедневието му. Например: Кога искаш да се обадиш на баба си и дядо си? Има ли приятел, с когото искаш да поговориш днес? Какво искаш да обядваме?

  6. Зелена светлина за креативността.

    Възможностите за дистанционно обучение и онлайн уроци са впечатляващи и отварят път на креативността и солидарността в тази неочаквана за всички ни ситуация. Може да помогнете на семействата да „пресеят“ всички налични алтернативи и да намерят такива, които отговарят на интересите и нуждите на тяхното дете. Ако например детето обича новите технологии, насочете го към приложения, с които може да създава видеа, дигитални модели, истории и други формати, с които да описва ежедневието си. Окуражете го да сподели творенията си със своето семейство и приятелите си.

  7. Тренировки у дома.

    Спортни зали и центрове, персонални треньори и различни фитнес програми намериха начини да ни дадат достъп до двигателни активности и занимания, дори когато сме поставени в условията на социална изолация. Сред тях в България са Dance Station, които предлагат безплатни онлайн уроци по танци, HealthyKids, които провеждат тренировки за деца, както и The Little Gym, с които децата могат да правят гимнастика онлайн. Обсъдете с детето различните възможности и ги използвайте, за да провокирате разговор на различни теми: видове упражнения, здравословно хранене, връзката между физическата активност и здравето.

  8. Смехът.

    Много от нас получават и споделят забавни постове, свързани с коронавирус, за да се справят със създалото се напрежение и да поддържат контакт с останалите. Децата с езикови проблеми често не могат да се възползват от тази възможност, тъй като за тях е по-трудно да разберат нюансите на хумора. Вие можете да им помогнете да разберат шегите и анекдотите. Намерете и им разкажете или покажете забавни сценки, подходящи за тях.

  9. Уроци у дома.

    Времето, прекарано вкъщи, е чудесна възможност за реорганизация на дома. Тази задача може да се превърне в чудесна възможност за детето да упражнява говорните си умения: Кои от тези предмети са в една група? Спомняш ли си кога последно си обличал тази дреха? Ще играеш ли отново с тази играчка?

  10. Разширена и алтернативна комуникация.

    Използвайте ситуацията, за да напомните на децата и техните семейства, че могат да включат в ежедневието си асистиращи технологии и устройства като част от домашното обучение.

За всички нас е трудно да останем социално активни в условията на физическа изолация. Пред децата с езикови нарушения обаче тази ситуация поставя допълнителни предизвикателства. Сега, повече от всякога, развитието им е в ръцете на техните родители, които са с тях през целия ден. Освен трудна, тяхната задача е и изключително интересна. От тях се очаква да подходят с креативност и да използват всички възможности в дома си, за да изградят близост с децата. Разбира се, подхождайки с разбиране към трудността да овладееш собствените си емоции и да насочиш вниманието си пълноценно към детето.

Източник: Blog.asha.org