Кои са основните начини, по които родителите въздействат на психологическото развитие на децата си?

Когнитивните способности, емоционалните състояния, вярванията и ценностите са резултат от различни влияния. Според много изследователи, поведението на родителите в първите години от живота на децата е от решаващо значение. Родителите не просто са отговорни за физическите нужди на децата си, но и за начина, по който те  ще се развият и оформят като зрели индивиди. Това е задача, която включва изграждането на здрава и силна връзка помежду им.

Как родителите въздействат върху развитието на децата си?

Въздействие чрез директни взаимоотношения

Най-общо могат да се дефинират три механизма на въздействие:

  • Награждаване на желано поведение.
  • Наказание за нежелано поведения.
  • Трансфер на информация (знания) от родител към дете.

Тези механизми се проявяват в ежедневни ситуации и имат кумулативен ефект. Например, неуспешното овладяване на агресивните прояви на детето може да доведе до антисоциално поведение в бъдеще. От друга страна, насърчаването на езиковото развитие на детето чрез различни игри и занимания с родителите може да допринесе за по-високи постижения в училище, а в резултат на това и по-висока увереност в способностите.

Емоционална идентификация

Емоционалната идентификация с единия или двамата родители е другият начин, по който родителите въздействат върху децата си. Малките деца често възприемат за свои чужди възгледи, вкусове, черти и др.  Колкото повече сходни черти имат родителите и децата, толкова по-силна е идентификацията.

Емоционалната идентификация не е свързана само с родителите. Децата се идентифицират и с етническа и/или религиозна група, към която принадлежи семейството им.  Неспособността на детето (особено в пубертета) да се идентифицира с желана от него група може да предизвика тревожност, срам, гняв, психологически стрес и дори влошено здравословно състояние.

„Семейни истории“

Родителите въздействат и чрез т.нар. „семейни истории“. Те са тясно свързани с идентификацията на детето. Под „семейни истории“ се имат предвид историите, които родителите разказват за членове на разширеното  семейство и предци, които са постигнали успех в някаква област. Това има огромно значение за детското самочувствие, както и за положителната нагласа за бъдещи успехи. Разказването на истории за успели членове на семейството може да окуражи детето и да му даде сили да се справи с трудна ситуация. То ще се почувства по-уверено в собствените си способности поради роднинската си връзка с успелия предшественик.

Директните взаимоотношение, идентификацията и „семейните истории“ са трите съществени начина, по които семейството влияе на детето. Първият механизъм оказва основно въздействие върху интелектуалното развитие и някои черти на характера, като например контрола на гнева и мотивацията към постижения. Другите два механизма влияят върху увереността на детето и съмненията му относно способностите и талантите му, както и върху очакванията му за бъдещето.

Други фактори

Въпреки че емпиричните данни потвърждават, че родителското поведение и личностните черти влияят на таланта, мотивация, академични постижения и социално поведение на детето, тяхното влияние всъщност е част от по-голяма мрежа от фактори. Тя включва наследствени характеристики, социална среда, етническа принадлежност, взаимоотношения с връстниците, исторически, икономически и политически характеристики на времето и средата, в които се развива детето.

Доброто психично здраве е желана цел на всеки родител. Влиянието на изброените фактори, както и на много други, потвърждава колко е важна семейната среда за детето. Взаимоотношенията, разговорите и близостта са решаващи фактори за неговото развитие. Родителите са най-мощните катализатори за насърчаването на доброто психично здраве в живота на децата си.

 

Източник: „The Role of Parents in Children’s Psychological Development”, Jerome Kagan, Pediatrics 1999;104;164