Когато мислим за родителстването, най-често в главата ни изникват смяната на памперси, бъркотията по време на хранене, крещящото дете насред магазина. Но родителстването е много повече от посрещането на основните физиологични нужди на детето, родителите имат значимо влияние върху детското развитие във всичките му аспекти. От съществено значение е родителите да са присъстващи и подкрепящи, за да насърчават увереността и растежа на своето дете. В статията е представен обзор на проучванията за това по какъв начин родителите повлияват върху емоционалното развитие на децата.

Понякога само физическото присъствие не е достатъчно. Когато липсва емоционална ангажираност и чувствителен отклик от страна на родителите, децата се чувстват по-стресирани и в по-малка степен се отдават на своите занимания и игри. Проучване, което изследва как взаимоотношенията с родителите влияеят на компетентността на децата, открива, че емоционалната въвлеченост на родителите в голяма степен допринася за емоционалната компетентност на децата и регулацията на емоциите им (Volling, 458). Родителите трябва да имат това предвид във връзка с качеството на времето, което прекарват със своите деца, защото ако не вложат достатъчно в емоционална храна за своите деца, на децата ще им е много по-трудно да се научат как да регулират своите емоции и да взаимодействат с другите по подходящ начин.

Типът на ранните отношения на привързаност е основополагащ и определя емоционалното развитие на детето в по-късна възраст. Дългогодишни проучвания сочат, че деца с несигурен тип привързаност е вероятно да са по-емоционално лабилни и да имат по-ниска самооценка (Sroufe).  След като типа привързаност има такова дълготрайно влияние върху детското развитие, родителите трябва да се отнасят с децата по начин, по който да насърчават сигурната привързаност, за да израснат децата емоционално стабилни юноши и възрастни.

Важен фактор е също така доколко са топли обгрижващите, по тази причина са проведени проучвания на ефекта от депресивни симптоми при майките върху емоционалното развитие на детето. Фактът, че депресираните майки е вероятно да бъдат по-безразлични към своите деца, да не им предоставят достатъчно социални ситуации и като цяло по-малко стимули, поставя децата в неизгодна позиция за пълноценно съзряване в емоционален план.

Ключов аспект на емоционалното развитие на децата е да се научат как да регулират своите емоции. Децата наблюдават как техните родители изразяват емоции и взаимодействат с други хора и имитират това, което виждат своите родители да правят, за да контролират своите емоции (Sheffield Morris et. al).

Начинът, по който родителите се отнасят към емоциите на своите деца и им откликват, се отразява на това доколко детето ще се чувства уверено и свободно в правото си да ги изразява. Реакции на критицизъм или пренебрегване на тъгата и гнева на детето отправят послание, че неговите емоции не са действителни или уместни,  което би направило децата дори по-предразположени към подобни негативни емоции и по-малко способни да се справят със стреса (Siegler et. al). От друга страна, приемането на емоциите на детето и подкрепата в намирането на подходящ израз, му помага да усъвършенства своите умения.

В допълнение към способността да изразяват своите собствени емоции, в социални ситуации е важно децата да умеят да идентифицират и да се справят с емоциите на тези около тях. Родителите учат своите деца на модели на поведение, например за това как да успокоят някого, който е разстроен, или да се усмихнат на някого, който е усмихнат.

Известно е, че взаимоотношенията между родителите влияят на емоционалното и социалното развитие на децата, конфликтите в двойката допринасят за проблеми в тези сфери на развитието (Sheffield Morris et. al). Факторът с най-голямо влияние от партньорските взаимоотношения за емоционалното развитие на детето е дали детето чува родителите да се карат. Това е свързано с т.нар. „фонов гняв” в обкръжението и ако детето е изложено на такова влияние, е възможно да се проявят проблеми с емоционалната регулация.

Решенията на родителите влияят на физическото, социалното и емоционално развитие на децата, но това не означава, че трябва да бъдат обсебени от следването на определени стъпки, за да обезпечат оптималното развитие и спокойствие на своите деца. Няма перфектна формула за това как да моделират поведение или да говорят на своите деца по определен начин, за да им осигурят благоприятни за емоционалното развитие условия. Родителите могат да насърчат емоционалната стабилност на своите деца като им осигурят подкрепяща среда, позитивна обратна връзка, ролеви модели на хармонични взаимоотношения, и някого с когото да могат да говорят за своите емоционални реакции и преживявания.

По материали от статията: Parental Influence on the Emotional Development of Children

Референции:

Sheffield Morris, A., Silk, J. S., Steinberg, L., Myers, S. S., & Robinson, L. R. (2007). The role of the family context in the development of emotional regulation.Social Development,16(2), pp 361-388.

Siegler, R., DeLoache, J., & Eisenberg, N. (2011). How children develop. (3rd ed.). New York: Worth Publishers.

Sroufe, L. A. (2001). From infant attachment to promotion of adolescent autonomy: Prospective, longitudinal data on the role of parents in development. In J. G. Borkowski, S. L. Ramey & M. Bristol-Power (Eds.), Parenting and the Child’s World: Influences on Academic, Intellectual, and Social-emotional Development. Psychology Press.

Volling, B., McElwain, N., Notaro, P., & Herrera, C. (2002). Parents’ emotional availability and infant emotional competence: Predictors of parent-infant attachment and emerging self-regulation. Journal of family psychology, 16, pp 447-465.