Аутистичният спектър става все по-често срещана тема не само в медицинските среди и при специалистите, но и при родителите. Може да се твърди, че засегнатите родители от това състояние на децата, се превръщат в добре обучени специалисти. Търсят нови методики (научете повече за въпросника за клинична оценка на поведението CAB), изследвания или дори начини на облекчаване на симптоматиката. Аутизмът става начин на живот и предопределя ежедневието и плановете за бъдещето.

Клиничната картина на развитието на аутистичния спектър е сходна, както при тежките форми от спектъра, така и при по-леките. В началото се наблюдава едно нормално протичане на физическото и психическото развитие на детето, но около втората година рязко се изгубват придобитите умения (самостоятелност, реч, емоционална привързаност, поддържане на очен контакт).

Все още не са напълно известни причините за развитие на разстройствата от аутистичния спектър. Предполага се, че има генетична етиология (която все още не е открита). Някои учени търсят унаследяване на симптоматиката в семейното родословие. Прогнозите на развитие са доста несигурни, поради факта че при някои деца с аутизъм някои от симптомите отшумяват (или биват успешно контролирани). Точно те като възрастни успяват да се впишат в дадена социална среда. Но тази благоприятна динамика не се проследява при всички. При други развитието е много по-забавено и търпи постоянна регресия. Относно работата на специалистите (психолози, логопеди, ресурсни учители и др.) се наблюдава позитивна прогностична картина при повечето от случаите, когато се предприеме навременна оценка, грижа и терапевтична работа.

Последните проучвания (Molecular Autism, 2019) показват, че генът на рецепторите, произвеждащи окситоцин предопределят мозъчната активност на децата от аутистичния спектър. Това играе важна роля в етиологията на разстройството. Както е известно, генът на рецепторите, произвеждащи окситоцин, се активира в паравентрикуларното ядро в хипоталамуса. Това е важна част, отговаряща за социалните умения и поведението при хората, които са едни от основните засегнати области на аутистичното разстройство.  Други характеристики на аутистичния спектър включват резистентност към неочаквана промяна и атипична сензорна чувствителност (от последната ревизия на DSM V, 2013).

Учените са на мнение, че са необходими още проучвания, които да подкрепят теорията и да установят въздействието на окситоцина при медицинската и терапевтичната интеревенции.

Според психоаналитичните теории на развитието при децата с аутистична симптоматика се наблюдава една ригидност на ниво емоционално свързване. По този начин се обяснява липсата на интерес и нужда от изграждането на емоционална връзка, социални контакти и привързаност. Функционирането се осъществява на ниво предмети, които отговарят на определени нужди и задоволяват дадени желания. За тях от изключително значение е константността на средата, защото тя изгражда границите на една позната, защитена обстановка.

Предполага се, че при високофукциониращите деца от аутистичния спектър, адаптацията в социална среда (детска градина, училище) е възможна при оказването на необходимата подкрепа и терапия, както и осигуряването на необходимите индивидуални предпочитания (лично пространство за уединение, определени играчки или определено място). Друг терапевтичен поглед – когнитивно поведенческата терапия – работи в посоката тези  деца да се „научат“ на социално общуване и социални модели, които да използват в познати ситуации. При интензивна работа със специалисти е възможно и интеграцията на модели за саморегулиране и овладяване на вътрешната тревожност при възникването на промяна в познатата среда. Което в бъдеще ще спомогне за изграждането на тяхната (дори частична) самостоятелност и ще им осигури място в обществото.