За децата с емоционални и поведенчески проблеми училището може да е изпълнено със сериозни предизвикателства. За да могат да ги преодолеят, е изключително важно развиването на добро партньорство между училищните специалисти и семейството на ученика. На това е посветена и книгата Understanding and Supporting Students with Emotional and Behavioral Disorders от  Vern Jones и Al Greenwood. Представяме ви 10 съвета от нея за провеждане на ефективни срещи с родители и настойници на деца с емоционални и поведенчески проблеми.

Често контактът с родител (или настойник) се осъществява по време на среща, причината за която е проблемно поведение на детето. Независимо дали срещата е с училищния психолог, педагогическия съветник или учител, обикновено родителите изпитват тревожност, притеснение, дори страх. Много често те заемат отбранителна позиция още преди реалното започване на срещата. А понякога проявяват гняв, дори агресия. Като инициатор на срещата, училищният психолог (или педагогическият съветник, или учителят) трябва още в началото на срещата да положи основите за ефективното ѝ протичане като успокои настойника. Това е особено необходимо, ако родителят пристигне на срещата негативно настроен или готов за конфронтация.

Гарантирайте сигурността по време на срещата.

На първо място гарантирайте собствената си безопасност. Както посочихме и по горе, срещата с представител на училището може да предизвика тревожност или гняв у родителя, които да прераснат в нещо по-сериозно. По тази причина, изберете място за срещата, на което се чувствате сигурни и е възможно да повикате помощ, ако се наложи. Ако имате причина да смятате, че родителят е склонен към агресия, добре е на срещата да присъства и колега.

Отнесете се спокойно, мило и професионално.

Вашето професионално поведение е важен фактор за протичане на срещата. Ако изглеждате спокойни и добре настроени към родителя, то е малко вероятно той да продължи да е настроен критично и агресивно. Тук ще ви помогнат обичайните съвети за успешна комуникация. Още в началото на срещата, поздравете топло събеседника си. Обръщайте се към него не само с думи, но и с поглед, като през цялото време е добре да останете спокойни. Както учениците реагират по-добре на учители, които запазват спокойствие, така и родителите имат нужда от структурата и сигурността, която им осигурява вашето спокойно и професионално отношение.

Бъдете искрено заинтересовани и слушайте внимателно.

По този начин ще помогнете на родителя да намали както тревожността, така и  негативните чувства, които изпитва. Целта ви е да го накарате да се почувства приет и чут, за да си гарантирате продуктивно протичане на срещата и успешното партньорство вбъдеще.

Сложете времеви ограничения на срещата, ако е необходимо.

Ако времето ви е ограничено, информирайте още в началото родителя колко време може да му отделите. Но не пропускайте да го уверите, че ако е необходимо – ще насрочите възможно най-скоро и друга среща, за да разрешите напълно възникналия проблем. Стратегията за поставяне на времеви лимит може да се използва и в случаи, когато участниците в срещата „задълбават“ в конфликта, вместо да се фокусират върху най-добрия интерес на детето.

Превърнете притесненията в цели.

Ако срещата започне с конфронтация от страна на родителя, неутрализирайте напрежението като покажете, че разбирате неговите притеснения. Насочете дискусията към поставяне на цели за самата среща, които да продължите и след това до цялостното разрешаване на казуса. По този начин насочвате енергията на настойника към по-продуктивни действия, като се движите по целенасочен план за разрешаване на проблема. Положителното протичане на срещата се крие в отговора на въпроса: „Как можем да работим заедно за постигане на съгласуваната цел?“.

Бъдете честни.

Когато се срещнете лице в лице с родителя, е възможно да подцените реалната ситуация, или пък да поемете прекалено голяма отговорност и ангажираност за проблем, върху който основно ученикът трябва да работи. Подходете професионално, като изложите честно и открито проблема пред родителя. Уверете го в своята ангажираност, но не пропускайте да въвлечете него и детето в разрешаването на казуса.

Попитайте родителя дали ученикът е наясно с проблема.

В продължение на горния съвет, за разрешаването на проблема е необходимо активното участие и на детето. Важно е да изясните какво мисли ученикът за ситуацията и как се чувства. Това ще ви помогне да повдигнете въпроса за неговата отговорност за действията и поведението му.

Разгледайте ERQ-CA Кратът тест за оценка на емоционалната регулация

Използвайте конкретна информация.

Когато разполагате с конкретна и обективна информация, използвайте я. Това е най-доброто средство, с което можете да убедите родителя в сериознността на проблема. Ако родителят настоява, че детето му се държи добре вкъщи и не би трябвало да има проблем с него в училище, най-логичният и ефективният подход е да покажете данните, с които разполагате, както и действията, които сте предприели, за да подкрепите ученика.

В този случай можете да използвате Въпросника за клинична оценка на поведението CAB. Той разполага с две идентични форми за оценка (кратка форма за родители и форма за учители). Чрез тях може да се изследва поведението на ученика вкъщи и в училище. Това подпомага цялостното разбиране на състоянието на детето.

Научете повече за CAB

Информирайте родителя какво ще направите за разрешаване на проблема.

Настойникът има право да знае какво планирате за разрешаване на ситуацията. Дори и все още той да е настроен скептично и критично към проблема, неговото участие е важно. За справянето с подобни казуси е необходимо стабилно партньорство между семейството и училището, затова уверете родителят, че сте „на негова страна“ и целите най-доброто за детето.

Покажете примери.

Ако е възможно и разбира се, като спазвате конфиденциалност, разкажете на настойника за подобни случаи и как сте се справили с тях. За родителите е полезно да разберат, че не са единствените, на които се случва подобно нещо, и че решение има. Като споделяте подобни истории от опита ви досега, вие показвате на родителя, че не го обвинявате, а искате да му помогнете и заедно да се справите с проблема.

Позитивната и подкрепяща училищна среда е важна за всички деца, особено за тези с емоционални и поведенчески проблеми. За да ги подкрепите, необходимо условие е наличието на добро партньорство между училището и семейството.

Източник:

Understanding and Supporting Students with Emotional and Behavioral Disorders,  Vern Jones и Al Greenwood
10 Tips for Talking with Families of Students with Emotional & Behavioral Disorders