Тревожността е често срещана при децата и юношите. Според проучване в САЩ, тревожността е второто най-разпространено психично разстройство във възрастовата група 3-17 г. и засяга около 7%. Другите най-чести разстройства са поведенческите (7,4%) и депресивните (3,2%). Тревожното разстройство се характеризира с необосновани и силно преувеличени страхове и притеснения за предстоящи, потенциални или дори минали действия и събития. Важно е да направим уточнение, че всички деца и юноши в определени ситуации изпитват притеснения. Но когато те не отминават за продължителен период от време (дори когато провокиралата ги ситуация вече е в миналото), както и ако оказват влияние върху ежедневието и функционирането на детето, тогава става дума за тревожност или т.нар. Генерализирано тревожно разстройство.

Има много причини, които могат да провокират тревожността при деца в училищна възраст. Но най-честите са:

  • Отделянето от родителите (сепарационна тревожност);
  • Социалните интеракции с връстниците и учителите (социална тревожност);
  • Академичните изисквания в училище.

Страхът от раздяла с родител (или основния грижещ се за детето) е често срещан. Той може да се проявява чрез нежелание за ходене на училище, дори отказ да слезе от колата или да изпълни обичайни действия при подготовка за училище. Много често този тип тревожност се появява след ваканции или продължително отсъствие от училище, а напоследък се наблюдава и след дългите периоди на дистанционно обучение.

Докато тревожността от раздялата с родител е по-характерна за децата в началните класове, при тийнейджърите основната причина са социалните интеракции. Социалната тревожност се характеризира със страх и притеснение от оценките на останалите (най-често връстниците), като в следствие на това юношата да избягва определени действия или ситуации – напр. да обядва със съучениците си, защото се притеснява, че ще каже нещо „тъпо“. Много характерен симптом, който тийнейджърите описват, е трудността да вземат думата в по-голяма компания. Това при някои е добило един по-социално приемлив облик с обяснението за липса на нужда от комуникация и силен алтруистичен интерес към изслушване на другите.

Не на последно място, изискванията в училище могат да предизвикат тревожност у децата и юношите. Страхът от изпитване и тестове е често срещан при ученици, като при някои той може да доведе до остри соматични оплаквания и неразположения. Според проучванията, по-уверените в себе си ученици са по-малко склонни към тревожност. Докато учениците, които изпитват затруднения в училище (в следствие на ХАДВ, например), са по-склонни да проявяват тревожност, породена от академичните изисквания в училище. А според изследване от 2019 г., тийнейджърите с по-добри социални умения и по-висока емоционална интелигентност, са по-малко склонни към интернализирани разстройства (не само тревожност, но и депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и др.).

Като интернализирано разстройство, тревожността често не е ясно видима. Това налага училищните психолози, педагогическите съветници и учителите да са особено чувствителни към ранните ѝ сигнали и проявления. Особено при по-малки ученици, тревожността може да има привидно „странни“ симптоми – като например, често разсейване при подготовката за училище и закъснение за училище, някои соматични оплаквания (като болки в корема, нарушения в апетита и храненето, често главоболие, световъртеж и др.), проблеми с концентрация и вниманието, прекомерна уморяемост и др.

Програмите за превенция са доказано ефективен метод за справяне с проблема, особено при прилагане в най-ранния възможен момент. А когато са съчетани с подобряване на социалните умения на учениците, те водят до подобряване на всички аспекти от живота им.

По материали от:
School anxiety: identification & support
Prevalence and Treatment of Depression, Anxiety, and Conduct Problems in US Children
The relationship of internalizing problems with emotional intelligence and social skills in secondary education students: gender differences
Генерализирано тревожно разстройство при деца и юноши