За не малко родители и деца разделите в първите години от живота на детето са свързани с тревога и стрес. Понякога малкото дете на оставя майката да излезе от стаята дори за минута, а когато е необходимо да бъде поверено на грижите на друг, се стига и до особено драматични ситуации. Много семейства отчитат като особено труден и предизвикателен момента на тръгването на детето на ясла или детска градина.

На какво се дължи детската тревожност от раздяла и кои са ефективните начини да подпомогнем детето да се справя с нея? На тези въпроси ще се опитаме да дадем отговор в настоящата статия.

Обичайно към седмия месец детето започва да проявява тревога при отделяне от майката и тревога при среща с непознат. До около тригодишна възраст детето реагира с по-изразена тревожност при ситуации на отсъствие на основната фигура на привързаност (най-често това е майката).

Стабилните и сигурни отношения на привързаност са фундаментални за благополучието и пълноценното развитие на детето. За да насърчи сигурност у детето, е необходимо майката да реагира по постоянен и предвидим начин, да присъства физически и емоционално в отношенията с детето. След като са били формирани тези отношения, неизменното присъствие на майката (или друга фигура на привързаност) е изключително важно за детето, особено в нови и непознати ситуации.

Когато е необходимо грижата за детето да бъде възложена на друг, независимо дали това е учителката в детската градина или детегледачка, някои стратегии могат значително да подпомогнат този процес. Как ще протече адаптацията зависи от фактори като възраст и ниво на развитие на детето, предишния му опит с други грижещи се, качествата на новия обгрижващ, умението на родителите да подготвят себе си и детето за раздялата. Ето на какво е необходимо да се обърне внимание:

  • Приемственост в грижата – информирайте учителя за предпочитанията и навиците на детето, какво харесва или не, от какво се бои, споделете важни детайли относно храненето и съня. По този начин преходът към грижите на друг ще е по-лесен и консистентен с вашия подход.
  • Запознайте детето с новите условия – нека да разучи къде ще се храни, спи, играе и да има възможност да свикне с учителя. Познатата обстановка ще направи по-лесен момента на раздялата. За повечето деца четенето на книжка или история за тръгването на детска градина представлява голям интерес и може да допринесе за по-доброто разбиране и приемане на случващото се.
  • Плавен преход – направете първите посещения по възможност по-кратки и по този начин детето ще има възможност по-лесно да се приспособи.
  • Създайте връзка с учителя – от помощ при изграждането на доверие ще бъде и ако детето вижда, че между вас и учителя има добри отношения. Инициирайте приятелски разговор или игра, в която да участвате заедно. За много деца родителят може да изиграе ролята на „мост” в изграждането на отношенията между него и новия грижещ се.
  • „Преходен обект” – малките деца често използват нещо от вкъщи (напр. любима играчка), което им носи сигурност и комфорт. При други може да помогне семейна снимка или вещ, дадена от родителя. Не след дълго нуждата от тези успокояващи средства ще намалее.
  • Подходете с увереност и спокойствие – бебетата и малките деца са особено чувствителни към емоционалното състояние на родителя и могат да изтълкуват тревогата и напрежението у него като сигнал, че ситуацията е несигурна и да се обезпокоят на свой ред.
  • Измислете кратък ритуал за сбогуване – той може да включва специални думи или прегръдка. Добре е да обясните на детето на подходящ за него език кога и как ще дойдете да го вземете. Често децата се страхуват, че няма да се върнете и няма да знаете къде да ги намерите. Планирайте нещо приятно, което ще правите заедно след като вземете детето.
  • Избягвайте продължителните сбогувания – когато веднъж сте си казали довиждане, тръгнете. Отлагането само може да разтревожи детето допълнително. Важно е никога да не го оставяте, без детето да знае това, когато вниманието му е ангажирано с нещо друго. Това би довело до разрушаване на доверието помежду ви.
  • Уважавайте неговите страхове – да се каже на детето, че е вече голямо да плаче или че плаче за нищо, само може да усили притесненията му и затруднява разбирането на емоционалните преживявания. Приемете също, че е нужно известно време за адаптация и от ваша страна, както и че известно безпокойство е нещо съвсем нормално.

Целта на всеки от тези похвати е да се изгради атмосфера на сигурност и доверие, в условията на която детето да се научи да се справя с отделянето от родителите и произтичащите от това емоции. Всяко дете е различно и по различен начин откликва на промените в неговия живот, с много търпение и любов можете да го насърчите в това предизвикателство на израстването.