Темата професионално прегаряне е неизменна част от информационния поток, насочен към служители и мениджъри, от дълго време насам. През последните месеци бяхме заляти от нова „вълна“, зародила се заради прекомерното натоварване, на което бяха подложени много служители. Причините – поемане на допълнителни професионални ангажименти заради съкращенията, наложени в много компании; прекомерно натоварване заради създаването на нови продукти и услуги; комбиниране на грижите за семейството със служебните задачи. Списъкът е безкраен.

Твърде рядко обаче като че ли се обръща внимание на специфичното прегаряне, на което са подложени родителите. Тези, които през последните месеци съчетаваха грижите за семейството си със служебните си ангажименти –  често на пълен работен ден и в двете роли. Тези, които изгубиха работата си, но продължиха да носят товара на финансовата отговорност за едно или повече деца у дома.

Когато цифрите говорят…

През април и май тази година Американската  асоциация на психолозите (American Psychological Association) провежда проучване на тема „Стрес по време на Covid-19”. Резултатите от него сочат, че 46% от родителите с деца под 18 години са подложени на висок стрес по време на пандемията. Процентите са 28 при възрастните без деца. Асоциацията прави второ проучване през май и юни, което сочи, че 69% от родителите нямат търпение учебната година да свърши, а 60% потвърждават, че трудно са се справяли със задачата да ангажират пълноценно децата у дома. Отново 60% споделят, че нямат представа как ще уплътнят времето на детето си през лятото.

Какво означава родителски бърнаут?

Важно е да отбележим, че родителският бърнаут е отделен психологически феномен, който не се отнася до общата умора и стрес, присъщи на родителите. Диагнозата родителски бърнаут се характеризира със следните четири основни симптома:

  • Чувствате се толкова изтощени, че не можете да станете от леглото сутрин.
  • Станали сте емоционално дистанцирани от децата си.
  • Не изпитвате никакви положителни емоции, свързани с родителството.
  • Настъпили са съществени промени в поведението ви.

Мойра Миколайчак, доктор и професор по психология в белгийския университет Université Catholique de Louvain, изследва 1 300 френскоговорещи родители в Белгия във връзка с родителския бърнаут по време на пандемията. Резултатите сочат, че мъжете и жените, при които се наблюдава проявлението на повече симптоми на родителски бърнаут, имат малки деца, тийнейджъри или деца със специални потребности.

Как да преживеем лятото?

Нина Есел е лицензиран социален работник и семеен консултант в Ню Джърси. Тя споделя, че повечето специалисти, с които е разговаряла, съветват родителите, които не разчитат на детска градина или целодневна занималня, да структурират ежедневието на децата, без да ги затормозяват с твърде строги ограничения. Друга важна подробност е, че е нужно цялото семейство да споделя сходни очаквания.

Есел препоръчва на родителите да обсъдят с децата техните занимания и ангажименти и да ги разделят в три категории:

  • такива със задължителен характер;
  • такива, които държите да се случат;
  • такива, които бихте искали да се случат.

Разбира се, всяко семейство подрежда по свой начин приоритетите си. Ето един примерен списък. Децата задължително излизат да играят навън поне един час на ден, когато времето го позволява. Нещото, на което държите, може да е децата да включват в седмичната си програма поне няколко образователни занимания. Последната категория може да включва очакванията ви към детето само да приготвя обяда си. Ако децата ви са по-големи, може да ги включите в обсъждането на категориите, така че те да бъдат съобразени със семейните ви приоритети.

Д-р Поя Лакшмин, професор по психиатрия в американския университет George Washington University School of Medicine and Health Sciences, казва, че можем да се справим по-лесно с бърнаута, ако стимулираме мозъка си да мисли за положителни неща, независимо колко малки са те. За да се чувстваме по-ефективни, например можем да записваме всяка вечер в тефтера си поне едно хубаво нещо, което сме направили като родители през деня.

Наистина ли сме толкова ужасни родители?

Според Американската асоциация на психолозите, родителите не се справят толкова зле. 82% от изследваните мъже и жени казват, че са благодарни за времето, прекарано с децата им по време на карантината. Според проучването на д-р Миколайчак, при 30% от бащите и 36% от майките се наблюдава намаляване на нивото на стрес и изтощение. Причината за това се крие във възможността на родителите да прекарват повече смислено време заедно с децата си, без да са притиснати от обичайния работен график.

Д-р Лакшмин настоява, че всички родители, но най-вече майките, трябва да помислят не само за рисковете, свързани с коронавируса, но също така и за своето психично здраве, когато търсят начини да осигурят грижа за своите деца през лятото. „Когато жените търсят такова решение, те са склонни да поставят себе си на заден план и да мислят само за възможните рискове и негативи. Нужно е да се заставим да помислим и за рисковете, свързани със собственото ни психично здраве, и за рисковете по отношение на ценностите ни.“ Този вид решения, разбира се, никога не са лесни.

Грижейки се за нас самите, ние се грижим за децата

Робин Кословиц, доктор по психология, също е на мнение, че родителите трябва да обръщат повече време на собственото си здраве. Тя споделя, че често, когато прави обучения за родители, пита родителите как са се погрижили за себе си тази седмица. Отговорите, които получава, обикновено са в духа на: „Грижа за себе си ли? Кой има време за това? Не мога да си позволя да полагам усилия за себе си, жертвайки нуждите на сина ми“.

Д-р Кословиц продължава: „Показвам им зарядното на телефона си. Казвам им, че родителите, също като телефоните, се нуждаят от зареждане. Аз лично всяка седмица си задавам въпроса кои „клетки“ трябва да захраня. Защото, преди да дам енергия, трябва да получа такава. Имам отделни клетки за гушкане, игра, здравословно хранене, забавления, сън, свободно време. Когато една от тях се изтощи, трябва да я заредя. Всъщност това не е грижа за себе си, това е висша форма на грижа за децата – да бъдеш до тях.“

През 1953 г. детският психолог Д. В. Винкот повдига темата за това какво означава да си „достатъчно добра“ майка. Иронията е, че опитвайки се да бъдем перфектни родители, ние самите често прегаряме. Това, че в социалните медии виждаме снимки на перфектно приготвени кутии за обяд, великолепни прически и домашно приготвен кефир не помага. Не е нужно да бъдем нито перфектни, нито страхотни. Няма нищо фатално в това понякога да сервираме за вечеря полуготова храна, за да имаме енергия за гушкане и игри с децата след това. Да бъдем истински, защото пътят към съвършенството лесно може да ни отведе до родителски бърнаут.

Източници: www.nytimes.com, www.psychologytoday.com