В определени граници стресът може да влияе положително върху начина на живот. От друга страна, високите нива и дългата продължителност на стресовите ситуации се отразява върху цялостното функциониране, поведението, здравословното състояние и способността за използване на базовите екзистенциални функции.

Какво се случва, докато човек е в стресова ситуация?

Когато човек е под влиянието на стрес или в ситуация на дискомфорт, мозъкът автоматично отговаря първосигнално, за да се отърве незабавно от неприятното преживяване. Това е различно при продължителни високи нива на стрес. Тогава мозъкът може да блокира в опитите си постоянно да реагира на стресорите, което се отразява на способността за анализиране и обективизиране на ситуацията.

Ако това се случи през ранното детство, детето изгражда рефлекс да отговаря мигновено на стимулите, вместо умения за преценка и изследване на ситуациите. По този начин изграждането на базовите екзистенциални умения се пренасочва към изграждането на автоматични отговори – например, агресивно отреагиране, игнориране или бягство от стресовата ситуация. Стабилната основа, осигурена от огледалното отразяване и задоволяването на нуждите на малкото дете от родителите (обгрижващия възрастен), предопределя бъдещото развитие на базовите екзистенциални функции на мозъка. Наслагването на продължителни стресови фактори като насилие (психологическо или физическо), пренебрегване (неглижиране), липса на дом и семейство, проблеми в училище или развиване на зависимост могат да предизвикат агресивен отговор и омаловажаване на ситуацията. Поради липсата на затвърдени и добре организирани базови екзистенциални умения, интервенции, приети като наказание или подкопаване на автономията, са неефективни. За да се оптимизира максимално придобиването на екзистенциални функции при юношите, е добре да се изгради връзка на подкрепа и разбиране, докато се търси начин за редуциране на хаоса и неприятните усещания в ежедневието. При възрастните изграждането на екзистенциални умения би следвало да се съчетае с изследване кое няма да натовари ежедневието до степен, че да предизвика още повече стресови ситуации.

Ето няколко начина, които могат да помогнат при снижаването на стреса:

  1.  Приоритизиране на базовите нужди и задоволяването им на първо място – при наличието на неразрешени и незадоволени базови нужди, мозъкът не може да се фокусира върху психичното. Подреждането на приоритетите дава възможност да се пренасочи енергията към дългосрочни проекти като професионално развитие.
  2. Оптимизиране и опростяване – тук е важно да се вземе предвид личната нагласа и начин за оптимизиране и опростяване, за да не се предизвика неестествена стресова ситуация. На помощ са всякакви онлайн и мобилни устройства, които могат да подредят и да визуализират задачите за деня, бележки или дъска с цветни пинчета.
  3. Подход с разбиране и изслушване на проблемите – всеки би се отдръпнал при неразбиране и усещане на слабост. Отразяването и разбирането на проблема снижава напрежението и позволява концентрацията да се измести към опции за справяне и търсене на най-подходящото решение. Това също така изгражда среда на доверие, което е ключово за споделянето.
  4. Използване на лесни и познати приложения – познатото създава чувство на комфорт и увереност, затова най-лесно е да се потърси такъв тип приложение, което не представлява нов модел на организация и въвеждане. По този начин синхронизацията и въвеждането на новите задачи и цели няма да предизвиква излишни стресиращи мисли, като например, че изпускате срок или сте пропуснали нещо.

Силните стресови реакции невинаги могат да бъдат забелязани от самия човек. Понякога силата на афекта може да бъде твърде силна и завладяваща, за да бъде отчетена като заплаха. В повечето случаи близките до него забелязват, че се случва някаква промяна с него и споделят за наличието на проблем. Бързата реакция и адекватната кризисна интервенция на специалист предполагат започване на процес на излизане от „кризата“ и предотвратяването на неблагоприятни последствия и задълбочаване на състоянието.

По материали на Center on the Developing Child HARVARD UNIVERSITY