Първа сутрешната аларма понеделник сутрин, последвана от още няколко „още 5 минути само“. Накрая мързеливо измъкване изпод завивките, защото вече няма повече време за отлагане. Следва трескаво минаване през банята и оправяне пред огледалото, както и затръшване на входната врата в последния момент.

„Дали заключих?

Оставих ли ютията включена?“

Няма време, а и задръстването по това време е кошмарно. Сякаш всички са излезли в последния момент и бързат да не закъснеят Нямат ли си друга работа? Летят колите и хората покрай тях. На работа – отново със закъснение. Разлято кафе, куп с чакащи задачи, а някъде там и тиктакащият наближаващ краен срок.

„Може ли все на мен да се случват лоши неща?!“

Последните 40 години все повече започна да се говори относно Синдрома на бърнаут (Burnout). Специалисти и работодатели алармират за увеличаването на  случаи на професионално изтощение. До този момент страните, които го приемат за болестно състояние, се броят на пръсти. За сметка на това в професионалните среди се наблюдава тенденция към повишаване на вниманието, превенцията и работата със служителите, проявяващи сигналната симптоматика. Италия и Латвия са страните от Европейския съюз, които определят синдрома на професионалното прегаряне за заболяване, свързано с работната среда. Проучвания показват, че в САЩ 37% от хората посочват, че нивото на стрес се е повишило през последната година. При 28% вече има изразена симптоматика, като процентите нарастват на 54% при хора на по-високи и отговорни позиции. В същото време, последната ревизия на американската класификация на болестите – DSM V, не включва синдрома на бърнаут като отделно заболяване и все още няма диагностични критерии за идентифицирането му.

През 2014 г. България е включена в проект на Европейския съюз за събиране на данни и използване на стратегии за справяне със синдрома на бърнаут. Приет е план за действие, включен в Националната здравна стратегия 2014-2020 (по политика 1.5), който е насочен към защита и подобряване на психичното здраве на работното място. Както за България, така и за страни като Малта и Ирландия, Синдромът на професионалното прегаряне се определя като заболяване, свързано с работата основно в сектора на здравеопазването, образованието и социалната работа. У нас са взети мерки по понижаване на стресовите фактори на работното място. Работи се в посока разпознаване на възможно „професионално прегаряне“, както и по превенция и подобряване на професионалната атмосфера. По „Програмата за превенция на стреса при учителите“ се изследват най-разпространените фактори, предизвикващи стрес, както и неговото влияние върху физическото и психическото здраве.

За съжаление, пренебрегването и подценяването на синдрома на бърнаут, може да доведе до сериозни последици, свързани с качеството на живот. Доказано е, че продължителното отричане и игнориране на сигналите би могло да провокира последващото развитие на депресивно или тревожно състояние при личностите, склонни към този тип разстройства. Така наречените „паник атаки“ също допълват цветната картина на бърнаут синдрома. Въпреки че основната  симптоматика при професионалното прегаряне често се свързва със състояния като депресивно разстройство или тревожно разстройство, присъщ е изразеният цинизъм. Заслужава да се отбележи, че в клиничната практика (за България) служителите с бърнаут се диагностицират със Синдром на „изгаряне“ (МКБ-10, Z73.0). Но много често лекарите прибягват към използването на алтернатични диагнози (депресия, изтощение), за да могат да продължат лечението. И все пак, въпросът все още е отворен – до каква степен можем да разграничим „изгарянето“ от депресия и тревожност?

Общата осведоменост сякаш дава повече светлина. По-големите, а и не чак толкова големите компании, полагат усилия за подобряване условията на труд. Като позволяват повече малки почивки, гъвкавост на работната седмица и ден, условия за работа от вкъщи, както и включване на различен тип поощрения. Те преобразуват строгата делова среда в по-разчупена и по този начин намаляват по-голямата част от сресовите фактори. Други се доверяват на професионалната оценка на експертите, които периодично да изследват екипа за евентуално професионално прегаряне.

Много са възможностите, както от страна на роботодателите, така и от страна на служителите. Само трябва да се погледне встрани от омагьосанта матрица на рутината и да се направи крачка извън нея със или без чужда помощ.