Агресията е разпространено определение в ежедневието ни. Открита или недиректна – тя е навсякъде. В детската градина, в училище, вкъщи, на работа. Въртим се в порочния кръг на преживяванията едновременно от страната на агресор и в следващия момент от страната на жертва.

Специалистите са категорични, че агресивността и агресивните прояви са комплексни състояния. Но какво се крие зад маската на агресора?

Колко е съблазнително да бъдеш „лошият“. Имаш сцена, имаш публика, имаш страхопочитанието на другите и една привлекателна представа за себе си, подхранена от общата оценка. И, да, те те провокират да си такъв. Ти не искаш да го правиш, но те те принуждават, защото не ти дават избор. А може би и те сами си го търсят – това е нещото, което искат.

Кой е виновен? – Не, не си ти. Стига да не те обвиняват. Но може би наистина ги нарани. Дали не прекали? Как да се поправиш? С подарък…, с добро поведение, да им угодиш… Все още отзвучават упреците и смазващите епитети за теб самия. А може би са прави. Ти наистина си лош. Виж, не се справяш. Къде би стигнал сам? Какво би постигнал? Дали някой наистина те обича? Сякаш всички се страхуват, но къде е любовта…

Явно я няма. Затова е по-добре да си твърд и недопускащ, защото, ако не отвърнат на чувствата ти, може ти да си нараненият. По-добре ти бъди този, който започва пръв.

„Шизофренията на агресивността“ е съпътствана от всепоглъщаща емоция и прилив на мисли, които разстройват представата за реалност и чувствителността към преживяванията на другите.

„Работата с агресията“ е многопластова, свързана първоначално със себепознанието и връзката със собствените чувства. Изграждането на вътрешно разбиране за процесите в тялото, свързани с различните емоционални състояния. И от там умението за проектиране на тези представи, както и адекватното „разчитане“ и интерпретиране на поведението на другите.

Децата са най-слабото звено в социалната система. Тяхната изграждаща се психична реалност е податлива на копиране на различни модели. Най-често тези модели са най-близките около тях – тези вкъщи (на родителите/ обгрижващите възрастни) и тези в тяхната социална среда (връстници/приятели/учители).

„Симптомът – агресивно поведение“ всъщност може да бъде един провокативен начин на изразяване на много по-дълбок тип проблематика.

  • Неумение (незнание) как е социално приемливо да се реагира.
  • Усещане за заплаха – начин за самозащита.
  • Усещане на слабост в другия – това е често срещана причина, особено при децата. Когато възрастният не е сигурен или достатъчно конкретен в причините си, децата усещат тези пропуквания в рамката и се опитват да я пречупят. Ако тяхното поведение е подкрепено с промяна в рамката (границите), те бързо усвояват този похват за надмощие и започват да го копират в различни ситуации.
  • Начин да избягаш от неудобна ситуация – най-често това се наблюдава в училище, когато децата не успяват да се справят с дадена задача. Това е вид модел за изместване на фокуса от преживяването за неуспех към усещането на безсилие в другия. Т.е. собственото безсилие и неумение се прехвърля на отсрещния. В тези случаи е добре да се изследва дали няма някоя прикрита обучителна трудност (дислексия, диспраксия и др.).
  • Етикет „агресивен“ – оправдаване на очакванията на другите, виждайки и очаквайки в лицето на даденото дете „лошо поведение“, едновременно с това омаловажавайки и неотчитайки другите му положителни проявления.
  • Жажда за внимание и любов – това е вид начин за получаване на нужното за всяка една личност „огледално отразяване“. Нуждата от внимание и подкрепа са движещи за развитието на детската личност. Липсата им провокира използването, както и изпробването, на различни модели, за да се достигне до целта, макар и компромисен вариант на нея. Все пак наказанието и карането е отново вид отразяване, дори и негативен такъв.

Борбата и търсенето на начини за справяне и интервенция на агресивното поведение в детските заведения и най-вече в училищата е водеща новина. Фондация „Хестия“ подкрепя специалистите в организациите, работещи с деца. И работи в посока изследване и интерпретация на многопластовата оценка на агресивното поведение в детска и юношеска възраст с Диференциалния тест за оценка на агресията – DAF.