Заедно с всички други предизвикателства, коронавирус пандемията ни донесе и допълнителна доза объркване, свързана с променения начин на работа, с който много от нас се сблъскаха в последните месеци. Да преместиш работното си място у дома се оказа много по-трудно, отколкото повечето от нас очакваха. В началото, когато това изглеждаше като краткосрочно решение, беше въпрос на мобилизация да се справим с него. Към днешна дата обаче много хора и организации са предприели тази стъпка за неопределен период от време и това оказва сериозно отражение върху психиката на всички засегнати. Резултатът от това често се изразява в професионално прегаряне или бърнаут.

Очевидно няма как да спазваме обичайната рутина в ежедневието си. Не толкова очевидно обаче е заличаването на социални структури, които поддържаха представата ни за нормалността.

Какво можете да направите, за да следвате гъвкав режим в работното си ежедневие толкова дълго време, без да „прегорите“? Ето три съвета, които ще ви помогнат да установите добър ритъм в личното си пространство и професионалния си живот.

Дайте си време за почивка

Когато следвате разписан график, целите и ангажиментите за деня някак се подреждат от само себе си. Срещата, насрочена за 9 часа, приключва в 10, точно когато започва следващата в програмата ви. Този ритъм обаче не отговаря на естествените ви човешки нужди – да отидете до тоалетна, да се отделите от екрана за няколко минути, да се раздвижите, да свалите напрежението с глътка свеж въздух.

Технологиите и виртуалните календари се грижат да запълнят дневния ни график от начало до край. Само защото това е възможно обаче, не означава, че трябва да го правите. Когато работите от вкъщи, нищо не ви напомня, че е време за пауза. Нужно е да сами да си я дадете.

Джеф Уайнър, изпълнителен директор на LinkedIn, споделя: „Най-лесният начин да започнете да се чувствате така, сякаш нямате абсолютно никакъв контрол върху дните си, е да запълните програмата си със срещи – от първата минута след влизането ви в офиса, до последната, в която си тръгвате. Усещал съм последствията от това на свой гръб, виждал съм да се случва и с мои колеги. Освен че не е приятно да се чувстваш така, това не е устойчиво решение.“

Сега, когато за много хора домът им е техен офис и офисът им е техен дом, времето за почивка е по-важно от всякога. Част от мерките, които тази ситуация изисква, включват планирането на по-кратки срещи и по-дълги интервали между тях, в случай че имате няколко насрочени за деня.

Оставете пространство в графика си, в което може да поемете въздух, да направите някое и друго упражнение или да се заемете с нещо странично, което ще ви зареди с енергия. Имайте предвид, че замяната на една дейност с друга не се брои за почивка. Включването на домакински задължения в графика ви се счита за допълнителна работа, не за отмора.

Неслучайно по време на полет екипажът ви инструктира първо да сложите своята кислородна маска. Когато сте заредени с енергия ще можете да помогнете не само на самия себе си, но и на другите хора, с които работите, и които зависят от вас.

Създайте и спазвайте ритуали

Да изпиете първата си чаша кафе за деня. Да се облечете за работа. Да отключите вратата на офиса. Това са основни ритуали – навици, които изпълняват определена цел и се превръщат в рутина. Ритуалите ни носят усещане за контрол върху промените в живота ни. Те могат да се изразяват в нещо съвсем просто – като придвижването до работното място например, или нещо специално и необичайно – като сватба или погребение.

Пребивавайки в едно-единствено пространство, ние нарушаваме много лични и професионални ритуали. Без тях лесно започваме да се чувстваме объркани, да реагираме по негативен начин на нуждите и дори присъствието на хората и нещата около нас. Това може да ни изтощи до краен предел и да ни накара да загубим представа за целите и задачите си.

За да възвърнете концентрацията и енергията си, е добре да си създадете нови ритуали, които могат да включват:

  • Ден от седмицата, в който не отваряте имейла си до обяд.
  • Регулярни срещи с екипа.
  • Разходка в обедната почивка.
  • Благодарствен имейл в края на деня.
  • „Церемония“, придружаваща затварянето на лаптопа.
  • Едноминутни паузи за релаксация.
  • Час за забавление веднъж седмично.
  • Медитация

Поставете ясни граници

Преди пандемията работата си беше работа, домът ни си беше просто дом. Има някои естествени граници, които разделяха двете. Сега, когато много хора работят от вкъщи, е лесно тези граници да бъдат размити или напълно заличени.

За да компенсирате липсата на физическо разделение, понякога е нужно най-вече въображение. То се изразява в способността ви сами да си „начертаете“ линии, с които да определите къде свършва професионалният ви живот и къде започва личният. На първо време е добре да определите работното си време и да се придържате към него. Не е нужно то да следва обичайния ви график. Задължително е обаче да бъде в установени рамки, които ви дават усещане за стабилен ритъм.

Освен въображаеми граници, може да включите в ежедневието си и физически такива. Колкото и да е ограничено пространството в дома ви, със сигурност има начин да нарочите конкретно кътче в него за работно пространство. Не е нужно то да бъде едно и също всеки ден. Може да променяте локацията и изгледа му всяка седмица или дори по-често, ако еднообразието ви пречи по някаква причина. Важното е да приемете, че изпълнението на служебните ви ангажименти се случва на определено място, в определено време – а не на всяко място, по всяко време.  

И накрая…

Разбира се, тези три съвета отговарят само на малка част от притесненията, които новият модел на работа ни донесе. В тази особена ситуация много хора и организации са принудени да полагат допълнителни усилия, за да оцелеят и това неминуемо води до множество промени и сътресения. За част от тях положението ще продължи да бъде несигурно в следващите месеци, а може би и години. Едно нещо обаче остава гарантирано: прекомерната работа, когато е налице продължителен кризисен период, е сигурна рецепта за професионално прегаряне или бърнаут.

Макар и често пренебрегвано, това състояние може да донесе много сериозни последствия. Наша отговорност е – в ролята ни на служители, мениджъри и, на първо място, хора – да вземем навременни мерки. Те могат да включват консултация със специалист, която в много случаи предполага и използването на стандартизиран инструмент за оценка, какъвто е тестът Burnout Q. Той служи както за идентифициране на рискови групи в организацията, така и за оценка на влиянието на факторите на бърнаута върху работното представяне на един човек или цял екип.

Източник: www.fastcompany.com