През последните десетилетия хранителните разстройства са обект на много и различни проучвания. Част от тях представляват експериментални програми с цел проследяване на промените в организма и психиката на човек, подложен на гладуване (Keys, Brozek, Henschel, Mickelsen, & Taylor – The Biology of Human Starvation). Проведени са също и редица лонгитюдни проследяващи изследвания на определени фактори, смятани за предпоставка за развиване и поддържане на хранително разстройство още в ранното детство.

Повечето психодинамични теории в областта акцентират върху първоначалната връзка между майката и бебето и отразяването и откликването на нуждите му. Изследване на Enten & Golan (Parenting styles and eating disorder pathology) обаче насочва вниманието и към ролята на бащата. Възприемането и представата за бащата като авторитарен образ е определено като предпоставка за бъдещо развитие на анорексия нервоза.

Днес бащата заема много по-значима и активна позиция в отглеждането на децата, отколкото в миналото, когато ролята му се е ограничавала до осигуряването на дом и средства. Той участва в изграждането на най-ранната представа на детето за различните роли от тази на майката. С негова помощ детето придобива нова перспектива за грижите, общуването и играта с друг човек още в най-ранна възраст.

На по-късен етап – между четвъртата и шестата година, бащата често е олицетворение на ограниченията, правилата и забраните. На базата на неговото поведение детето изгражда своята осъзнатост за справедливост, честност, спазване на нормите. Той е негов модел за подражание. Авторитарното поведение в тази възраст е възможна причина за развитието на много силно чувство за малоценност, страх от изразяване на мисли и желания и неувереност в комуникацията с другите. Всичко това се отразява върху бъдещата самооценка на юношата, изграждането на връзки с връстниците и борбата с очакванията на другите. Лонгитюдни изследвания на пациенти с хранителни разстройства откриват корелация между наличието на определено психично функциониране и изразения риск от развиване на такъв тип разстройство в бъдеще. 

От друга страна група специалисти се концентрират върху проследяването на най-ранните грижи на майката. Те изследват нейните представи за фигурата, притеснения относно теглото и формата на тялото, както и вземат предвид телесния индекс на двамата родители за периода преди раждането на детето (Stice E., Agras W. S., & Hammer L. D., 1999 – Risk factors for the emergence of childhood eating disturbances). Високите резултати на майките по тези показатели се оказват надеждни предиктори за нарушения в храненето на децата. Също така поведението и храненето на бебето през първия месец от раждането му е показателно за евентуалните трудности в храненето занапред, включващи преяждане, повръщане и отказ на храна.

Повечето пациенти с хранителни разстройства споделят за поява на първите симптоми още в ранното юношество. Те посочват като основни отключващи фактори външната среда – подигравателно и натрапващо поведение от страна на значими фигури, натиск заради социална и етническа принадлежност, обществени норми за външен вид и телосложение.

Освен резултат на изкривено психично функциониране, хранителните разстройства са и сериозна заплаха за здравословното състояние. На базата на изследване за връзката между наличието на алекситимия и отключването на хранително разстройство, хранителните разстройства са представени като соматоформни разстройства (Graeme J. Taylor, James D. A. Parker, R. Michael Bagby, & Michael P. Bourke – Relationship between alexithymia and psychological characteristics associated with eating disorders). Липсата на разбиране, осъзнаване и разграничаване на различните емоционални състояния се натрупва в несъзнаваното и се проявява като соматично неразположение или компулсивно отреагиране в храненето (като осъзнато гладуване, емоционално хранене или предизвикано повръщане). Изследването още установява, че тези пациенти са изключително неподатливи на експлоративна терапия поради невъзможността за установяване на здрава връзка с терапевта.

Интересни наблюдения разкриват и изследванията с различни въпросници и конструкти в процеса на стандартизация на третата ревизия на въпросника за оценка на хранителни разстройства EDI за България. Те показват, че пациентите с хранителни разстройства проявяват определени психични характеристики, чиято интензивност и изразеност са маркер за повишаване на риска за развиването на такъв тип разстройства. Наблюдава се и връзка между семейната среда, моделите на функциониране и родителстване на основните фигури в детството и юношеството и появата на симптоми и спецификата в психичното функциониране, дефицити и патология.

Първият стандартизиран и адаптиран за България клиничен въпросник за оценка на хранителните разстройства вече е в България и достъпен за специалистите. Повече за него можете да прочетете в линка по-долу:

Скали на EDI-3