Храната и самият процес на хранене са свързани с най-ранните, несъзнавани представи, изградени още в първите моменти от раждането. В тях се преплитат както идеята за свързаност и цялост, така и усещането за пълнота, удовлетвореност и задоволство. Въпреки че първите спомени от храненето не са достъпни, те влияят върху цялостната нагласа на детето, а след това и на възрастния, към самия акт и отношения към храната.

Все по-често в кабинетите на психолози, логопеди и хранителни терапевти се появяват притеснени родители, които споделят своята тревожност от невъзможността да нахранят малкото си дете или трудността им да предизвикат желание в детето да опознава различни като текстура и вкус храни. При майките все по-често се наблюдава търсене и нужда от пространство за споделяне на трудността, която срещат при храненето (захранването) на детето си. Това е показателен сигнал, че хранителните разстройства в зряла възраст е възможно да бъдат свързани още с най-ранния период, както и с ранните нагласи и емоционална зареденост около ритуала на храненето.

В случаите когато родителите определят детето си като „злоядо“, „капризно“ или „претенциозно“, често фокусът в семейството е изместен от емоционалното и психичното функциониране на детето към компулсивната идея то да бъде нахранено и да изяде определено количество храна. Това създава тревожност, която се предава върху детето и то усеща себе си като атакувано, преследвано и дори „насилвано“, което е възможно да доведе до избягване, съпротива и агресия от страна на детето при наближаване на часовете за хранене.

В помощ на родителите, изправени пред подобно предизвикателство, ще споделим няколко лесни за изпълнение стъпки, които биха им помогнали да преборят нежеланието на детето да се храни.

  • Създайте семейни социални ритуали около храненето – включете детето в сервирането и подреждането на масата, отредете му място с Вас на масата, разговаряйте за теми, свързани с това как е преминал денят Ви и как сте се чувствали.
  • Позволявайте на детето да участва в процеса на приготвяне на храната – направете го създател на нещо вкусно и любимо и след това опитайте заедно Вашето творение.
  • Не се фокусирайте върху количеството, а върху преживяванията – интересувайте се дали детето е сито, гладно, дали му е харесала храната. Подкрепете го, като споделяте и Вашите усещания.
  • Покажете, че уважавате решението на детето да не яде определени храни – подкрепете експериментирането във вкусовете, като и Вие опитвате нови неща и описвате вкуса им.
  • Опитайте се да „преведете“ на разбираем език понятията, свързани с храната – описвайте я цветово, вкусово, разказвайте какви емоции поражда тя у вас.
  • Създайте ритуали, свързани с храненето, под формата на играмалките деца имат нужда от ясна структура (граници), последователност и предсказуемост на действията, за да са спокойни и да започнат да изследват и опознават средата. Същият механизъм е приложим и в процеса на храненето.

Тези няколко стъпки са полезни освен за борбата на родителите с трудното хранене на детето, но и при изграждането на здрава емоционална връзка помежду им. Емоционалното преживяване и храненето са неизменно свързани в ежедневието ни. Умението да успяваме да се насладим на храната пълноценно и да преживеем вкусовите ѝ качества е способността, която липсва при хората, склонни към хранителни разстройства. Храненето е социален акт, който изгубва своя заряд, когато се преживява като механично действие (докато се взираме в телефон или телевизор), акт на насилие (когато се чувстваме преследвани от „голямата лъжица“ с конкретната доза) или нещо неестествено и ненормално (когато приемаме храната за враг, който има за цел да „уголеми“ фигурата ни). Поради тази причина са важни атмосферата, настроението и обкръжението, за да може детето да се почувства спокойно и да се наслади на стимулите от храната.