Желанието ни да бъдем слаби, стегнати, красиви и вечно млади не се проявява в личния ни живот само под формата на нисковъглехидратни диети, усилени тренировки, козметични продукти и разкрасителни процедури. Този стремеж към перфекционизъм е широко разпространен в обществото чрез социалните медии, списанията, модния свят, телевизията, филмите и модните агенции. Мислим си, че ако свалим някой и друг килограм, сдобием се с мускули и блестяща кожа, ще се чувстваме по-добре. След това обаче разбираме, че проблемите, свързани с ниската ни самооценка, си остават там, дълбоко вкоренени в нас.  Продължаваме да не се чувстваме достатъчно добри, да не харесваме начина, по който изглеждаме. Продължаваме да се борим за по-малко килограми и повече мускули, за да бъдем по-красиви. Какво следва?

Може би да минем на по-строга диета и да следим стриктно всеки грам, който слагаме в устата си; да тренираме още по-ожесточено; да се отдадем на козметични процедури, попадайки в порочния кръг, който ни води към преследване на висока самооценка и невъзможни цели. Именно тези невъзможни за постигане цели определят пътя ни надолу – към прояви на самонараняване като злоупотреба с разхлабителни, принудително повръщане, срам от тялото, постоянна битка с килограмите и прекомерно внимание към това как изглежда тялото ни. Приятелите сигурно ще ни кажат, че това, което правим, не е здравословно. Родителите ни ще настояват да се консултираме със специалист, но – да бъдем честни – за да потърсим помощ, първо трябва да осъзнаем, че имаме проблем.

Около 20 милиона жени и 10 милиона мъже страдат от хранително разстройство в САЩ. Анорексия нервоза е убиец номер едно сред всички психични разстройства.

На какво се дължат хранителните разстройства?

Най-популярните хранителни разстройства, посочени от изданието The Diagnostic & Statistical Manual (DSM-5), са анорексия нервоза, емоционално преяждане и булимия нервоза. Други разстройства, част от изданието, са познати като хранително разстройство с отказ или избягване на храна (ARFID) и други специфични заболявания при хранене (OSFED). Макар че всяко от тези разстройства може да включва различни сигнали, симптоми и проявления, в основата на всички има  нещо идентично: сходни причини.

Според Американската психологическа асоциация (APA), травмите в миналото, ниската самооценка, проявите на тормоз, непълноценна връзка с родителите, граничното личностно разстройство, злоупотребата с наркотични вещества, самонараняващото разстройство без суицидни намерения, перфекционизмът, трудностите за изразяване на негативни емоции, трудностите за разрешаване на конфликти и генетичната обремененост са в основата на развитието на хранителни разстройства.

Около 30% от хората със самонараняващо поведение отключват поведение, свързано с преяждане и повръщане. Майчина психопатология, която включва негативна проява на емоции, стремеж към перфекционизъм и окуражаване от страна на майката към загуба на тегло, може да провокира отключването на хранително разстройство у децата и тийнейджърите.

Връзката между травматичните преживявания и развитието на хранителни разстройства

Травмата – тежко и тревожно преживяване – може да бъде емоционална, физическа и сексуална. Един човек може да бъде подложен на физически, вербален или сексуален тормоз, да е преминал през тежка любовна връзка, да е израснал в сиропиталища или да е отгледан от нестабилно семейство. Всички тези травми поставят основите на психологични разстройства, в това число хранителни такива.

Човек се опитва да придобие усещане за контрол над себе си чрез храната и тренировките, тъй като това е единственият аспект от живота му, върху който има реален контрол. Преяждането, крайните диети, повръщането, както и други обсесивни прояви, свързани със загубата на тегло и контрола над тялото, са израз на желанието ни да компенсираме липсата на влияние върху други аспекти на живота ни, които са извън контрола ни.

Манията за преяждане и повръщане е резултат от ниска самооценка, страх и тревожност. Човек преяжда, повръща и се подлага на жестоки физически тренировки, само за да се отърве от тези нездравословни емоции и чувства. Следва кратък момент на удовлетворение и успокоение, докато чувството на вина и самообвиненията се завърнат отново. Порочният кръг от страх и тревога, последвани от мимолетно чувство на удовлетворение и успокоение, а след това и от вина, се повтаря отново и отново. Скоро хранителното разстройство става саморазрушително до такава степен, че човек или осъзнава, че има нужда от помощ, или се изправя пред сериозни здравословни проблеми. За съжаление, самоубийството също се превръща в изход за част от хората, които не успяват да избягат от този порочен кръг. Данните сочат, че до 35% от хората с хранително разстройство, и по-точно с булимия нервоза, са имали неуспешен опит за самоубийство.

Как да преборим хранителното разстройство?

Справянето с хранителното разстройство започва с осъзнаването и преодоляването на основополагащите причини, свързани с появата му. В зависимост от вида на хранителното разстройство и факторите, които лежат в основата му, може да бъде назначено медикаментозно лечение, за да се овладеят симптомите на съпътстващи разстройства като депресия и тревожност. Има антидепресанти, с помощта на които преяждането и повръщането могат да бъдат ограничени. Първата стъпка от лечението на хранителните разстройства обаче включва психотерапия. Тя предполага широк спектър от терапевтични подходи, в това число когнитивно-поведенческа терапия и диалектико-поведенческа терапия. Те целят да установят и намалят вредните мисли и емоции, свързани с хранителното разстройство, и да изградят ефективни механизми за справяне.

Ролята на психологическите тестове

Преди да назначат терапия и да започнат работа с човека с хранително разстройство, специалистите по психично здраве са поставени пред друго важно предизвикателство. Те имат за задача да идентифицират значимите психологични характеристики и да извлекат възможно най-пълна информация за етиологията, прогнозата и различните видове терапии, приложими в конкретния случай. Важна роля в този процес имат психологическите инструментите за оценка, сред които е въпросникът за оценка на хранителни разстройства EDI-3. Инструментът е стандартизиран за България и е приложим за възрастни и деца над 13 години. Целта му е да представи детайлна оценка за наличието и интензитета на психологически черти и симптоми, които се срещат най-често при лицата  с хранителни нарушения.

EDI-3 оценява поведения, свързани с храненето и отношението към себе си; специфични аспекти на хранителните разстройства; психологически конструкти, които са свързани с клиничната картина на хранителните разстройства. С негова помощ специалистите в областта на психичното здраве могат да получат по-добро разбиране на клиентите и да назначат по-ефективни решения в клиничната практика.

Източник: Psychologytoday.com