Специалистите споделят идеи в помощ на родителите, които търсят начини да създадат сензорни пространства и игри вкъщи

Коронавирус пандемията наруши рутината в ежедневието на всички ученици. Тя обаче изправи пред особено тежки предизвикателства момичетата и момчетата със специални нужди, сензорни нарушения и травматични преживявания. Те разчитат изключително много на училището, за да запазят крехкия баланс в живота си. На помощ идват полезните сензорни занимания с подръчни материали, които могат да компенсират донякъде липсата на подкрепата в училище. Те ще помогнат на децата да преминат през трудния преход по-лесно и да получат допълнителна доза спокойствие и комфорт, преди да се върнат към обичайния си режим.

Няколко специалисти, в това число специални педагози, професионални терапевти и други, споделят своите съвети и идеи за създаване на сензорни пространства и игри в домашни условия. Сензорните „изобретения“, които те предлагат, могат да бъдат изработени от предмети, които присъстват във всяко домакинство. Активностите, реализирани с тяхна помощ, ще помогнат на родителите да посрещнат нуждите от сензорна стимулация на децата.

СПЕЦИАЛНО ПРОСТРАНСТВО У ДОМА

Някои училища разполагат с отделни стаи за провеждането на сензорни активности за ученици. Повечето семейства обаче нямат такова пространство на разположение вкъщи. Терапевтите са категорични, че големината на пространството не е от ключово значение. Всъщност ъгъл в някоя от стаите или дори кутия със сензорни играчки могат да свършат чудесна работа. По-важното е да се погрижим пространството и предметите да отговарят на индивидуалните нужди на детето.

Внимавайте за разсейващи фактори. Когато избирате мястото, обърнете внимание на някои придружаващи фактори, казва Криста Стивънс – терапевт в основно училище в Южна Каролина. Безпорядъкът и струпването на предмети, както и декорацията по стените, могат да повлияят негативно концентрацията на детето. Това се отнася в особено голяма степен за децата със сензорни нарушения. Звуците и светлината също са потенциални дразнители. Затова е нужно да се уверите, че в пространството, което сте избрали, няма телевизор или натрапчиво осветление например.

Направете нещо, което ще им хареса. За да създадете отделено пространство, може да използвате някои предмети от домакинството, добавя Стивънс. Направете палатка от две парчета плат и одеяло или разрежете един кашон и го използвайте като ограда около детския кът. Създайте уютно местенце за детето, като трансформирате чаршафа в хамак, завързвайки краищата му по диагонал под масата.

Погрижете се за финалните щрихи. Винаги може да добавите килимче, одеяло, постелка за йога, декоративни възглавници и друго, за да създадете уют в обособеното кътче. Пуфовете и сгъваемите столчета за къмпинг пък ще позволят на детето да се премества според настроението си.

НАПРАВЕТЕ СЕНЗОРНИ МАТЕРИАЛИ С ПОДРЪЧНИ СРЕДСТВА

Сензорните материали – тактилни предмети, които спомагат енергията да бъде намалена или пренасочена – са важна част от грижата в отговор на сензорните нужди на детето. Те му помагат да бъде спокойно и концентрирано. Не е задължително родителите да отделят значителни средства, за да осигурят такива материали на детето у дома. Това мнение споделят специални педагози и терапевти от Кънектикът и дават няколко идеи за изработката им в домашни условия.

Сензорната кутия представлява кутия или контейнер, пълен с предмети, които стимулират едно или повече усещания у детето. Той дава възможност за релаксиращо, неангажиращо занимание. В контейнера може да има различни неща, включително бобови зърна, ориз, макарони, топчета от памук. Също така мерителни чаши, сито, лопатки, които ще събудят любопитството на детето и ще го подтикнат да експериментира. Играта ще бъде още по-забавна, ако родителят и детето оцветят ориза със сладкарски бои.

Лепкавите субстанции са нещо, с което децата със сензорни нарушения (както и всички останали деца) обожават да играят. Ето една лесна рецепта. Слагате белтък в купа, разбивате го, добавяте малко препарат за миене на чинии и го оставяте в хладилника за 10 часа.

Сензорна бутилка може да си направите, като махнете етикетите и пъхнете в нея ориз, боб, зърнени култури, захарни пръчици, пясък и камъчета, които издават различни звуци. Другият вариант е да използвате мъниста, брокат и стъклени топчета за игра. Добавете вода, няколко капки глицерин и нанесете малко секундно лепило по ръба на гърлото, за да залепите здраво капачката. Тези бутилки помагат на децата да се успокоят, като се съсредоточават върху движението на предметите вътре в бутилката.

Всякакви други материали от дома ви могат да послужат като средства за сензорна стимулация. Напръскайте кухненската маса с пяна за бръснене и оставете децата да я размажат. След това „пишете“ върху нея думи и цифри. По този начин едновременно намалявате напрежението у детето и развивате фината му моторика. Също така може да оставите детето на воля да къса, сгъва и мачка различни видове хартия – опаковъчна, вестникарска, салфетки.

ИЗМИСЛЕТЕ СИ СЕНЗОРНИ ИГРИ

Когато детето се превъзбуди, дайте му шанс да се успокои. Предложете му сензорни занимания с подръчни материали, съобразени с нуждите му в момента – да изразходва енергията си, да си почине или да бъде само.

Създайте сензорна пътека. Тя може да бъде направена от подръчни материали като изрязани по шаблон стрелки, възглавници и най-различни мебели. Целта е да събуди желание у детето да върви, да се навежда, да поскача. Това ще му помогне да контролира тялото си и да бъде готово за следващата активност. Преминете през препятствията заедно с детето, така че то да знае кога какво да прави.

Раздвижете се. Простички дейности като игра с топка за скачане, мечешко пълзене и рачешко ходене могат да понижат напрежението у децата. Това споделя Кали Кукла – специалист по детско развитие и поведение от Флорида. Моника Кейзер, училищен терапевт в Калифорния, препоръчва „силовите тренировки“ – такива, в които детето трябва да използва мускулите си, като размества мебели или дърпа кош, пълен с тежки предмети, в коридора например.

Създайте напрежение. За някои деца е полезно да усещат напрежение върху тялото си. Това подпомага активирането на парасимпатиковата им система, която понижава сърдечния им ритъм и намалява стреса. Освен че може да ги прегърнете и да ги притиснете силно към себе си, също така може да включите децата в игра с повиване, като ги увиете в одеяло или чаршаф. Tази игра може има релаксиращ ефект, казва Хана Хунейди – учител, работещ с деца, които не откликват добре на стандартните обучителни методи. Освен това може да поставите няколко по-тежки книги в скута на детето, докато то седи, или вместо книги да използвате импровизирани тежести – като голям чорап, пълен с ориз.

Бъдете креативни и винаги подхождайте с мисъл за персоналните нужди на детето.

Дишайте, издишайте. Дихателните упражнения и простите движения, които детето прави в своето пространството у дома, са лесен начин да намалите стреса в тялото на детето и да успокоите ума му. Това споделят преподаватели от Meriden Public Schools. Програмата на детето може да включва релаксиращи практики като дълбоко вдишване и издишване, а защо не и издаване на смешни звуци. Упражнението е особено полезно за хипосензитивните или по-малко реактивни към средата деца. Детето може да контролира дишането си, гледайки свиваща и разширяваща се въртележка с цветовете на дъгата, като тази от това видео.

Изполавайте успокояващи стимули. Не забравяйте, че простичките неща, като топлият душ или горещата чаша чай, могат да осигурят на децата релаксиращия ефект, от който имат нужда, за да се успокоят, споделят специалистите. Да погалите кожата на детето нежно с мека четка, да прокарате текстилна лента през ръката, крака или гърба му – всичко това може да доведе до сходен ефект, добавя Сара Кести, специален педагог в гимназиално училище.

СЛЕДВАЙТЕ ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ

Родителите и другите хора, полагащи грижи за децата, е нужно да осигурят ясни насоки и структура, с която да помогнат на децата да разберат кога и как да използват сензорните пространства и материали. Важно е те да вземат предвид особеностите и персоналните сензорни нужди на детето – като това дали то се нуждае от по-интензивна стимулация, например. С оглед на това след това да изберат подходящи сензорни занимания с подръчни материали.

Копиращо поведение. Децата оформят собственото си поведение според това, което виждат от възрастните, казва Лори Дисутелс, която работи с деца, преживели травматично събитие. Изключително важно е възрастните да демонстрират спокойно поведение – дори когато не се чувстват така – в комуникацията  си с дете, което е фрустрирано и има нужда от успокояване. Възрастните също така трябва да бъдат модели за подражание. Това изисква от тях да показват как се иска и използва сензорното пространство или сензорните материали. Така децата ще разберат какво да правят и няма да стигнат до раздразнение.

Всеки знак е важен. Детето може да се стресира или дори да изпадне в истерия, когато от него се изисква да направи нещо, което не иска, или да се заеме с нещо непознато за него. Ако започне да се люлее, да шава нервно или да се притиска към вас – това е знак, че то подсъзнателно се опитва да се самоуспокои. Възрастните трябва да са нащрек за тези сигнали. Тяхната задача е да окуражат детето да се възползва от възможностите за сензорната помощ, преди нещата да излязат извън контрол.

Нужна е структура. Времевите ограничения могат да дадат на децата усещане за ред и мотивация да се фокусират. Ако на детето му е трудно да се концентрира, включете в програмата му време за работа (15-20 минути), последвано от сензорна дейност или занимание със сензорни материали.

Добре е да съставите списък с конкретни думи или фрази, които детето може да използва, ако се чувства напрегнато.

Време за почивка. Старайте се да осигурите „сензорни почивки“, преди детето да изпадне в състояние на стрес. Така то няма да възприема тези занимания като наказание. Давайки му сензорни материали, преди да е настъпила кризата. По този начин детето има шанс да възвърне концентрацията и равновесието си по-бързо, със собствени усилия.

Времето на пандемия се оказва предизвикателство, както за нас, така и за децата. Промяната на условията, навиците, режима, на който сме свикнали, оказва емоционално, физическо и най-вече психическо отражение. В моментите на социална изолация е важно, освен да запазим връзката си с реалността, да се опитаме да извлечем ползите от ситуацията. Този момент е особено подходящ за изграждане и заздравяване на емоционалната връзка с децата, включвайки тях в нашето и нас в тяхното ежедневие. А какво по-хубаво би било от това да поиграем заедно, строейки нашето кътче за релакс и успокоение? Напомощ в тази „мисия“ идват любимите ни сензорни занимания с подръчни материали, проведени в домашни условия.

Източник: Edutopia