Хранителните нарушения (анорексия, булимия, свръх-преяждане) водят до сериозни разстройства в диетата на човек. Това, което ги обединява, е именно маладаптивното отношение към храната и храненето. Но защо много хора спазват диети, за да намалят теглото си, но малко от тях стигат до диагноза като анорексия или булимия?

Както анорексията, така и булимията често възникват по време на юношеството и са по-разпространени сред жените, отколкото сред мъжете. Според проучване направено в САЩ, 0,9 % от жените и 0,3 % от мъжете в САЩ развиват анорексия, докато 1,5 % жените и 0,5 % от мъжете – булимия. И докато тези проценти може да изглеждат малки, последиците за живота на тези пациенти са изключително тежки. Без лечение, булимията води до сериозни гастроентерологични проблеми, електролитен дисбаланс и сърдечно-съдови нарушения. Анорексията, от друга страна, която е сред психиатричните разстройства с най-висока смъртност, води до загуба на мускулатура, увреждане на сърцето и мозъка и отказ на органите.

Според д-р Walter Kaye – директор на Програмата за лечение и изследване на хранителните нарушения в Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ), културата определено влияе върху развиването на хранително разстройство, но може би по-слабо отколкото сме мислели преди. Д-р Wierenga – клиничен невропсихолог в екипа на д-р Kaye, споделя, че лечението на хранителните нарушения не е достатъчно ефективно и те се появяват отново, защото то не отразява истинската етиология на разстройствата.

Последните изследвания в областта показват, че макар и да имат различни характеристики, анорексията и булимията споделят общи черти, една от които е наследствеността. И все пак, ако един член от семейството развие анорексия, друг може да развие булимия, а един и същ пациент може да страда от едното разстройство и след това да развие другото. Всичко това насочва изследователите към идеята за една цялостна „уязвимост“ (вероятно неврологична), която стои зад този тип хранителни разстройства.

Хората с хранителни нарушения често имат и сходен темперамент. Още като деца те са тревожни, обсесивни, силно ориентирани към постижения и перфекционисти. Но все пак, хранителните разстройства са много по-сложни от „погрешно разбран“ перфекционизъм. Според много от съвременните изследвания, в основата им стои неправилно изградена система от награди и наказания. Тя води до това, че пациентите с анорексия са свръхчувствителни към наказанията и невъзприемчиви спрямо наградите.

В светлината на тези открития, д-р Kaye и неговият екип въвеждат нова терапевтична програма. Тя акцентира върху негативните последствия от поведението и не толкова върху наградите. Тези негативни последствия (например да им се забрани да облекат любимите си джинси или да не им позволят да се гримират, ако не изпият предписаните им хранителните добавки) нямат за цел на накажат пациентите, а по-скоро да ги насочат към позитивно поведение, допълва д-р Wierenga.

За съжаление, все още хранителните нарушения са тема, за която можете да прочетете по-често в секциите за известни личности, отколкото в секциите за здраве. Лечението от гледна точка на невробиологията и психологията е една от новите тенденции в медицината, която ще помогне не само на самите пациенти, но и на техните родители – да разберат по-добре тяхното заболяване, да избегнат стигмата на този тип разстройства и да подкрепят по-успешно своите деца.

Очаквайте скоро най-новия ни проект – Въпросник за оценка на хранителните нарушения. Повече за проекта ще ви разкажем в началото на 2019 г.

 

Източници:

Kirsten Weir (2016) „New insights on eating disorders“, Monitor on Psychology, Vol 47, No. 4, American Psychological Association.
Kaye, W. H., Wierenga, C. E., Bailer, U. F., Simmons, A. N., & Bischoff-Grethe, A. (2013). Nothing tastes as good as skinny feels: The neurobiology of anorexia nervosa. Trends in Neuroscience, 36(2), 110–120. doi:10.1016/j.tins.2013.01.003
Kaye, W. H., Wierenga, C. E., Knatz, S., Liang, J., Boutelle, K., Hill, L., & Eisler, I. (2014). Temperament-based treatment for anorexia nervosa. European Eating Disorders Review. doi: 10.1002/erv.2330