Кой е най-важният фактор, определящ детското развитие?

Всяко дете расте с различен темп и по различен начин. Имайки предвид неговата моторика, когнитивни способности, езикови възможности и емоционална зрялост, детето развива всяко от тези качества по индивидуален модел. Невинаги забавянето на дадено умение означава изоставане в развитието, но периодичният скрининг е важен точно в това проследяване на развитието и засичане на тенденцията към риск в бъдещата успеваемост при дадено умение.  

За съжаление, малките и незабележими пропуски и „пукнатини“ в най-ранните етапи от развитие оказват влияние през целия по-нататъшен живот. Обикновено те се забелязват най-ясно при първата смяна на средата, като например тръгването на детска градина или започването на училищното образование.

При разработването на ревизираната версия на Дортмундския скрининг тест на детското развитие DESK 3-6 в Германия са установени някои зависимости, които могат да предскажат евентуалното бъдещо забавяне или трудност в развитието на детето в училище. Необходимостта от добавянето на нови скали е свързана с конкретиката в дадената проблематична област и локалната интервенция спрямо нея. След адаптацията и българската стандартизация на DESK 3-6 R можем да заключим, че при българските деца можем да се опрем на няколко маркера, които да ни подскажат за евентуален риск в бъдещото развитие. Затова този инструмент е толкова ценен за ранна детекция и насочване към последваща работа точно върху дадената проблематика.

  • Ранното забавяне или изоставане в когнитивното развитие е възможен маркер за последващи трудности в езика и комуникацията.
  • Двигателните умения в предучилищна възраст са надежден маркер за евентуални бъдещи трудности в моториката в училищна възраст. Проучвания по ревизията на DESK 3-6 в Германия сочат, че двигателните умения се запазват до ранна зряла възраст (Ahnert & Schneider, 2007).
  • В мета-анализ от шест проучвания с около 36 000 деца в предучилищна възраст е установено, че най-стабилен маркер за училищна успеваемост е автоматизираната цялостна представа за количествени връзки и числови редици (Ducan et al., 2007).
  • Бъдещи предпоставки за трудности в усвояването на писмения език може да се наблюдават при ранната невъзможност на детето да разбира думите и изреченията (което води и до по-малък речников запас), трудности при разпознаването и възпроизвеждането на отделните езикови елементи, както и невъзможност да усвои основни граматически структури.
  • Ограничените способности за емоционална саморегулация и разбиране са основен маркер за бъдещи интернализирани и екстернализирани поведенчески нарушения (Petermann & Wiedebusch, 2008).

Информирането и паралелната работа с родителите са ключови за успешното справяне със забелязаната трудност. Периодичното проследяване и редовните последващи скрининги биха били полезни в нагледното отразяване на промените, настъпили от назначената интервенция.