Вече е краят на август и сякаш все повече започва да се усеща парливата тръпка в корема от началото на новата учебна година.  За някои първата, за други поредната, а за родителите следващата. Може би точно те са тези, които от рано са „тормозени“ от хиляди въпроси, организации и планиране на графици. Но при един родител притесненията са други.

Тя беше елегантна, уверена и успешна в кариерата си. Деликатна и нежна жена. За жалост, животът не се беше стекъл по идеалния за нея начин в личен план, но за сметка на това имаше едно прекрасно дете, което осмисляше пътя напред. Точно на него сега му предстоеше да започне втори клас – в ново училище, с нови учители и нови съученици. Той сякаш не осъзнаваше цялата тази промяна и какво го очаква, но за майка му това беше най-големият кошмар. Кошмар, който се повтаряше всяка година, откакто детето е стъпило в детско заведение.

Едно и също, още от първия ден.

„Госпожо, синът Ви е невъзможен! Няма никаква дисциплина! Бие се и дразни всички деца, не спазва правилата, не изпълнява задълженията си, не слуша учителите.“

Да, детето беше буйно. Дори тя самата не успяваше да го овладее. Случваше се и нея да удари в изблиците си. Поради тази причина бяха обиколили дълъг списък от психолози, дори психиатри. Сякаш вече нямаше значение. Тя беше отчаяна и изплашена от новото място. Беше изморена от дългите родителски срещи и срещите с директори и учители, обвинителните погледи на родителите и снизходителното поведение на учителите. Сякаш тя се беше провалила.

А какво се случваше с детето? Какво искаше то? Какво казваше с цялото си това държание? Сякаш никой не знаеше и не можеше да разбере.

Той беше едно дете. Умно и любопитно, но с огромна нужда от партниране при общуването си с други деца. Не можеше нито да разчете емоциите им, нито да предположи намеренията им. Сякаш всичко беше заплашително за него и той отговаряше агресивно. И това поведение се беше автоматизирало. Рядко казваше нещо. По-скоро крещеше и заплашваше с цветущ описателен език, но нормалният тон липсваше. Спокоен беше само когато е сам и цялото внимание е концентрирано върху него. Тогава говореше, оскъдно, но все пак комуникираше. Играеше много и се впускаше в нереалистично рисуване на фантазиите си. Тогава дефицитите блесваха. Липсата на сигурност, липсата на информираност, липсата на емоционална свързаност. Как да разбира, когато той самият не може да разбере какво се случва? Как да комуникира, когато няма модел и пример за това? Как да се изрази, когато не може да свърже усещанията с думи?

Тъжно беше. Някак безгласно той приемаше своята роля и влизаше в нея без да се съпротивлява. Лесно беше да си лошият. Да бъдеш изгонен от час и да стоиш отвън пред кабинета на психолога или директора. Безропотно чакаше да бъде порицан и наказан, заплашван с познатия репертоар. Но сякаш това беше нещо странично, нещо така далечно от него и той не участваше пряко. Сякаш живееше в своя капсула и не виждаше това, което се случва по начина, по който всички останали гледаха.

Понякога е по-лесно пръв да си тръгнеш, за да не бъдеш изгонен. Понякога е по-лесно да не влизаш, за да няма момент, когато трябва да излезеш. Понякога е по-лесно да не се привързваш, за да не си изоставен в един момент.

Звучи ли Ви позната тази история? За жалост доста родители са в това положение точно преди началото на учебната година. Невинаги човек е способен да прозре вариантите си, когато е приел безизходицата. Невинаги има лесен изход от паравана с етикетите и нагласите. Всеки път е труден и са необходими усилия, за да се случат необходимите промените, макар и понякога трудни за приемане.

По данни на Министерството на образованието и науката, за учебната 2017/2018 г. случаите на агресия в училище са достигнали рекордните 3616 случая. По данни на UNESCO, всеки трети ученик в света е жертва на насилие поне веднъж месечно в училище. За районите на Европа и Южна Америка психологическият тормоз е най-често срещаният.

Фондация „Хестия“ е загрижена относно плашещите статистики. Заедно с нашите специалисти и партньори работим в посоката на информираността, оценката и превенцията на агресията в училище.

DAF

Диференциален тест за оценка на агресията при деца и юноши