Повечето нарушения в детската възраст се проявяват още в първите  две години от детското развитие – разстройства от аутистичния спектър, нарушения, свързани с моториката или интелектуалния дефицит. Но това не е така при специфичните обучителни трудности. Те в повечето случаи остават скрити или непроявени, докато детето не започне училище.

По статистически данни на Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ) за България от 2018 година, броят на децата със специални образователни потребности в образователната система надхвърля 17 000. За съжаление, тенденцията в бъдеще е това число да расте с 1000 на година.

Обучителните трудности не се „лекуват“. Те определят начина на учене, справяне с работата, както и комуникацията в социална среда. Не е изключено при един човек да се проявят повече от една от тях.

Кои са видовете специфични обучителни трудности?

  • Дислексия на развитието – нарушение в четенето и писането.
  • Диспраксия – разстройство в координацията.
  • Дискалкулия – засяга математическите способности.
  • Нарушена преработка на слуховата информация.
  • Разстройства при вниманието и концентрацията – хиперактивност с/без дефицит на вниманието.

Горепосочените нарушения нямат пряка връзка с интелекта. Дори е възможно при деца с подобен тип разстройства да се наблюдават по-високи интелектуални възможности.

По данни от DSM 5 от различни страни по света, между 5 и 15 % от децата в училищна възраст развиват симптоми, свързани с обучителни трудности.

Какви могат да бъдат причините за специфичните обучителни трудности?

  • Фамилна обремененост – деца в семейства, където вече някой от роднините или братята и сестрите имат подобни трудности, са по-склонни да развият и те в бъдеще такива. По данни от DSM 5, рискът при тях е от 4 до 8 пъти по-голям при трудности, свързани с четенето, и от 5 до 10 пъти – при трудности, свързани с математиката.
  • Преждевременно раждане, много ниско тегло при раждане – съвместно изследване на Здравния и Образователния факултети на Университета във Флорида, САЩ, от Май 2019 год. проверява хипотеза, свързана с ниското тегло на бебето при раждане и развитието на някакъв тип трудност на детето впоследствие. Според изследователите, децата с по-ниско тегло при раждането е по-вероятно да бъдат диагностицирани с някакво нарушение до завършването на четвърти клас. Прогнозите растат пропорционално от детска градина до четвърти клас, тъй като основната честота на идентифицираните обучителните трудности нараства с възрастта на децата.
  • Употребата на никотин, алкохол и/или наркотици по време на бременността от майката.
  • Тежък дефицит в храненето или излагане на олово в ранна детска възраст при детето.

Работата с деца с обучителни трудности е комплексна и на много нива. Освен развитие и разширение на незасегнатите области е необходимо да се работи конкретно върху дадената трудност с цел отработване или намиране на модел за справяне.

Също така е важно да се обърне внимание и на самооценката и увереността на детето. Последните проучвания, публикувани в The Journal of Child Psychology and Psychiatry през 2019 година, показват, че децата с хиперактивност са по-склонни да развият симптоми на депресия в зряла възраст. Стабилен маркер за това е изразената раздразнителност, агресивно и опозиционно поведение в детска възраст (Ambrosini, Bennett, & Elia, 2013; Eyre et al., 2017; Seymour et al., 2012). Ранната интервенция отчита добри резултати в промяна на качеството на живот в зряла възраст. Една от работещите терапии се оказва позитивната психотерапия, която освен върху повишаване на самооценката, се концентрира върху развитие на усвоените умения, тяхното надграждане, като същевременно обръща внимание и на дефицитите.

Дортмундският скрининг тест за оценка на детското развитие DESK 3-6 R успява да регистрира интернализирани и екстернализирани поведенчески прояви още при 5-6-годишни деца. Те могат да се интерпретират като маркер за проявяване на депресивни симптоми или прояви на изразена раздразнителност и нисък праг на търпимост при дразнения при деца в предучилищна възраст. Друг инструмент, който може да помогне в оценката на поведенчески прояви е DAF, който е предназначен за деца и юноши (10-18-годишна възраст) и оценява проактивната и реактивната агресия.

Ранната диагностика е от изключително значение за установяването на евентуални бъдещи затруднения в училищна възраст. Превенцията е важна от гледна точка на изготвянето на правилен и подходящ подход и програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето. По този начин детето има възможност да отработи навреме трудностите си и/или да изгради работещ механизъм за справяне в средата.

По данни от Psychology Today.