Забелязали ли сте, че във всяка една възраст има по един-два „най-често задавани въпроси“ към децата? В началото това са „Как се казваш?“ и „На колко си години?“, които бързо прерастват в „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“, а по-нататък „Къде учиш?“ и „Къде ще кандидатстваш?“ в гимназията и после в университета. Накрая се стига до добре познатото „С какво се занимаваш?“, което ние възрастните си разменяме почти автоматично при нови запознанства.

Дори само този прост пример показва, че кариерното развитие е важна част от живота ни още от детската градина и то до голяма степен ни помага да изградим своята идентичност, както и да „разчетем“ отсрещния. Защо тогава е прието да се мисли сериозно за избор на професия чак когато дойде време за висше образование, а понякога дори и след университета? Разбира се, в повечето случаи решенията на този етап не се припокриват с гордо заявените намерения в детската градина, защото вече сме водени от други цели, вярвания и стремежи.

Кариерните специалисти са единодушни, че ранното професионално ориентиране е полезно за децата не само защото им помага да се специализират от рано и да станат по-конкурентни на пазара на труда, а и защото ги прави по-мотивирани и ангажирани със собственото си кариерно развитие. На практика, ранното кариерно ориентиране започва в прогимназията, като първата реална стъпка е изборът на гимназия – първото от много последващи кариерни решения.

За жалост обаче, опитът ни показва, че в повечето случаи изборът на специализирана гимназия се прави от родителите. Така част от въпросните деца след време осъзнават, че това, което преследват изобщо не е „тяхното нещо“ и процесът на кариерно ориентиране започва наново, от нулата. Други пък се задържат в предначертаната си кариерна пътечка, но така и не намират удовлетворение в работата си. Затова смятаме, че е нужно да стимулираме децата сами да мислят за кариерното си развитие още от малки, като ги срещаме с тази тема възможно най-често.

Как може да стане това? Един от изпитаните методи е прякото общуване с бизнеса. Учениците посещават предприятия и организации, за да се запознаят отблизо с работата в съответната сфера. Или пък представители на бизнеса посещават училищата, за да разкажат на децата за работата си и да отговорят на въпросите им. Подобни практики са добре установени на запад още от най-ранна възраст. Те стимулират интереса на децата към света на работата и разширяват кръгозорите им. Затова с радост отбелязваме, че такива инициативи напоследък се забелязват все по-често и у нас.

Но има и още нещо – за да вземат наистина информирано решение за гимназията и бъдещата си професия, децата трябва да познават и собствената си личност. Това включва професионалните им интереси, но и ценностите, силните и слабите им страни, уменията и стратегиите им за учене и вярванията им относно престижността на различните професионални сфери. Кариерните консултанти несъмнено са тези, които могат да окажат най-добрата помощ на подрастващите, като става въпрос за себепознание. Но ние предлагаме и алтернативен вариант.

Кариерният тест за избор на гимназия Future 2.0 e психометричен инструмент, стандартизиран за България. Той измерва всички фактори, от които зависи решението на младия човек. Попълва се онлайн, напълно самостоятелно, и предлага графичен интерпретативен доклад, написан на разбираем за подрастващите език. Тестът се използва от кариерни и образователни консултанти, психолози, учители и други специалисти, работещи с деца.

Фондация „Хестия“ предлага обновената му версия – Future 2.0, която включва актуализирани айтеми и текстове, скали и нов доклад. За повече информация за Future 2.0, кликнете тук.