Обикновено свързваме родителството с приятни и вдъхновяващи преживявания, любов към малкото човече и мечти за бъдещето. Но понякога животът не изглежда толкова „розов“, а родителската роля носи негативни емоции. Напоследък все по-често се говори за родителски бърнаут или стрес от родителската роля. Това отваря темата за процесите, които предизвикват родителския стрес, маркерите за разпознаване му, както и последствията от него.

В ролята на специалисти, ние търсим надеждни инструменти, чрез които възможно най-рано да идентифицираме негативните преживявания от родителската роля. Със сигурност, професионалният опит е от полза, но когато трябва да защитим тезата си – стандартизираните инструменти са най-добрият съюзник. Те могат на база диагностични и поведенчески критерии да установят наличието и степента на проявление на симптомите. Това е особено важно при изготвянето на съдебно-психологични експертизи. Те трябва да са базирани както на наблюденията на специалиста, така и върху резултати от изследвания със стандартизирани и адаптирани тестове.

PSI-4 Индекс на родителския стрес е именно такъв инструмент. На база количествена и качествена информация от айтемите, той дава информация за причините за родителски стрес, степента на изразеност и риска от дисфункционално родителство и неглижиране на детето.

Как възниква родителският стрес или бърнаут?

Отговорът на този въпрос може да се търси както в характерни стресогенни преживявания, така и в строго индивидуални особености на конкретния родител. Обикновено, негативните емоции от родителската роля са породени от нереалистични и прекалено изолирани положителни очаквания за периода след появата на първото или следващото дете. Иначе казано – от сблъсъка на фантазиите с реалността. Типичен пример са младите родители или тези, които преживяват рязка промяна в навиците и ежедневието си. Те много често се чувстват ощетени, нещастни и неудовлетворени, когато са поставени в ролята на родители.

Друг пример за разминаване между представите и действителността е неудовлетвореността от детето. Естествено, тя може да се появи на едно несъзнавано ниво за родителя, но той да го преживява като вина, раздразнение или неразбираемо безразличие при изпълнението на ролята си. Тук говорим за несъзнаваното разочарование от пола на детето, темповете му на развитие, физическите му особености и поведенческите му реакции. Този пример е най-ясно забележим при родителите на деца с дефицити и/или разстройства на развитието.

Появата на дете в семейството може да доведе до охладняване на отношенията в двойката или отдалечаване в разбиранията и възгледите им. Случва се посоките на двамата родители да се разминават, а това от своя страна да довете до усещане за липса на подкрепа и разбиране. Чувството, че си сам и нямаш подкрепа в грижите и в ангажиментите, свързани с родителската роля, увеличават преживяването за стрес. Много често това е свързано с усещане за незаменимост, невъзможност за прехвърляне на отговорностите и ангажиментите, свръхангажираност и тревожност при изпълнението на дейностите, свързани с детето. А също и преживяване за неразбиране от страна на другите и липса на свързаност с тях.

При семейства с повече от едно дете се появяват трудности, характеризиращи взаимоотношенията между децата, като ревност, съперничество, трудна комуникация. Тези отношения винаги въвличат и родителите, а опитите за разрешаването на споровете могат да внесат дрязги и в отношенията на двойката.

Различията в идеите за възпитание и отглеждане на детето са друг конфликтен момент в отношенията между родителите. Този конфликт предизвиква разделение в семейството и поражда стрес и напрежение в общуването.

Неслучайно в края на пълната форма на въпросника PSI-4 са представени възможни сценарии, в които може да се намира семейството в момента. Изброените фактори оказват силно влияние върху функциониране на семейството и предизвикват допълнително стрес и напрежение във взаимоотношенията.

Маркери за наличието на родителски стрес и/или бърнаут

  • Апатия към извършване на ежедневни дейности, свързани с родителската роля.
  • Потиснатост и мрачно настроение.
  • Усещане за провал и несправяне с отговорностите и задълженията.
  • Желание за бягство.
  • Преживяване за прекалена трудност при извършването на родителските задачи.
  • Липса на усещане за свързаност с детето/децата.
  • Невъзможност за разбиране преживяванията на детето/децата.
  • Чувство на вина и преживявания, че е „лош родител“.
  • Самообвинение и самонаказание за несправянето и липсата на усещане на топли чувства и емоции.

Симптомите на родителския стрес наподобяват депресивната симптоматика и професионалния бърнаут. Въпреки сходствата обаче, се наблюдава и една особеност – самокритика и самообвинение. Родителският стрес причинява силно чувство за вина, което ескалира във свръхкомпенсаторни действия или тотално отдръпване и отчуждение от родителската роля. Това много често може да бъде видяно отстрани като проява на дисфункционално родителство или неглижиране на детето. В повечето случаи, първи забелязват промените хората, които са най-близо до децата – като учители, възпитатели и други специалисти в детските градини и училищата.

Възможните сигнални прояви при детето са свързани с:

  • Понижаване на хигиената и промяна в теглото.
  • Промяна в ежедневните навици – например, започва да закъснява за детска градина или училище, родителят закъснява с вземането му от заведението.
  • Поява на агресивно поведение, раздразнителност, избухливост или свръх чувствителност от страна на детето.
  • Затвореност и липса на интерес към занимания и социални интеракции.
  • Разсеяност и липса на концентрация по време на училищните занимания.

Как да се справим с родителския стрес?

Родителството не е само роля, но и тотална промяна в ежедневието и живота. То се явява като добавка към личността на човек, която трябва да се съвмести с останалите лица и роли. А много често родителската роля превзема и измества всички останали. Обикновено, това води до усещания, присъщи на родителския стрес. Навременното информиране и консултиране на родителите подпомагат превенцията и подобряват психичното здраве в семейството.

Реалността обаче, е различна. Липсата на пространство за споделяне и информиране, както и „напудрената“ идея в обществото за родителството правят още по-трудно приемането на проблемите. В следствие на това, по-често посещенията при специалист са по повод трудности на детето или неспособност за справяне с поведението му. Но това е и една добра възможност за проверка на причините за тези проблеми и работа с цялото семейство за подобряване на средата.

Наличието на пространство, където родителят може да споделя и да изразява без цензура мислите си, може да подейства възстановяващо и да му даде различна гледна точка в представите му за семейството.

PSI-4 Индекс на родителския стрес е един добър старт при работата със семейства, а дори и само с деца. Информацията за преживяванията на родителя спрямо конкретното дете е полезна при планирането на интервенции и при установяване на възможностите за назначаването на последваща работа. Въпросникът може да послужи в подбора на тестове за цялостна оценка на профила на детето.