Сигурно сте чували израза, че децата са „като гъби“ и „попиват всичко“. Често това се отнася до способността им да учат нови неща. Оказва се обаче, че освен знания, те „попиват“ емоции, настроения и стрес.

Родителският стрес и неговото влияние върху детското развитие е тема, която все по-често се изследва. Проучвания от последните години откриват връзка между нивата на стрес у родителите и развитието на нарушения като хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ), аутизъм и други.

Кога родителският стрес започва да оказва влияние?

Всъщност, той е фактор за детското развитие през цялото време. Дори оказва влияние върху пренаталното развитие. Според едно изследване, съществува връзка между стреса, който майката изпитва по време на бременността, и нарушенията в развитието (като аутизъм, ХАДВ, тревожност и др.), които се наблюдават по-късно в детето. Освен генетичната предиспозиция на тези нарушения, влияние оказва и средата. Вътреутробното развитие на детето е силно повлияно от нивата на стрес хормона кортизол на майката.

Изследване показва, че по-високите нива на кортизол у майката водят до промени във вътреутробното развитие на мозъка на детето – той се приспособява към „враждебна среда“. От еволюционна гледна точка, това е нормален отговор и е спомагал за оцеляването. В момента обаче стресът, който майките изпитват, е по-често хроничен, а не епизодичен. Съответно, плодът е изложен на стрес за продължителен период от време. Именно това води до повишаване на риска от развтитие на ХАДВ, аутизъм и др. Според някои автори, това е една от причините за повишаване на честотата на този тип нарушения.

Родителския стрес и постнаталното развитие

Дори и след раждането, родителският стрес продължава да бъде фактор за развитието на някои нарушения. Тук вече може да включим и епигенетиката. Според едно изследване, когато родителите са подложени на сериозен стрес през първите години от живота на детето, някои от гените на детето (основно отговорните за отделянето на инсулин и за развитието на мозъка) са повлияни за години напред. Резултатите от това се наблюдават дори и през юношеството.

Следователно, дори и след раждането, изпитваният от майката стрес продължава да оказва влияние върху развитието на детето. Връзката не прекъсва, просто се променя.

Как да измерим родителския стрес?

Вече и в нашата страна е достъпен адаптиран и стандартизиран инструмент за оценка на родителския стрес – PSI-4 Индекс на родителския стрес. Той измерва стреса в системата „родител-дете“, като разкрива както риска от дисфункционално родителстване, така и поведенчески разстройства у детето.

PSI-4 е фокусиран върху три основни източници на стрес:

  • характеристиките на детето (така, както ги възприема родителят);
  • характеристиките на родителя (и как преживява ролята си на родител);
  • стрес, който произтича от средата или житейските събития в живота на семейството.

Повечето психологически проблеми се откриват едва когато детето тръгне на училище. По този начин се пропускат от 1 до 6-7 години на ефективна интервенция, през които една негативна ситуация може да повлияе развитието на детето по необратим начин. В този смисъл, PSI-4 се използва успешно в извършването на скрининг на деца в риск, предвиждане на бъдещото развитие в отношенията между родителя и детето, както и в адаптивния капацитет на детето в средата, и предприемане на навременна интервенция.

PSI-4 помага на клиничните, фамилните и детските психолози да идентифицират силните страни и проблемните области, както по отношение на детето и родителя, така и по отношение на семейната структура. Тази информация може да се използва за планиране на интервенциите, извеждане на приоритети за интервенции, проследяване на напредъка от терапията или за насочване към последваща по-задълбочена диагностика.

Не пропускайте да се включите в сертификационното обучение за работа с PSI-4, което ще се проведе на 27 и 28 ноември.

Източници:
How parents’ stress can hurt a child, from the inside out
Рrenatal stress and risk for autism
Antenatal maternal stress and long-term effects on child neurodevelopment: how and why?
Epigenetic Vestiges of Early Developmental Adversity: Childhood Stress Exposure and DNA Methylation in Adolescence