Децата могат да развият същите или сходни психични проблеми като възрастните, проявявайки различни симптоми. Вижте кои аспекти на поведението им е добре да наблюдавате и как може да им помогнете.

Често за родителите е трудно да установят наличието на сигнали, които им „подсказват“, че детето им може би преминава през психично разстройство. В резултат на това детето няма възможност да получи нужната подкрепа, за да се справи с предизвикателствата, пред които е изправено. Това разминаване определя важността на родителите и другите обгрижващи възрастни, които имат преки наблюдения над него. Те могат да изиграят ключова роля не само в установяването, но и в успешното овладяване на потенциални психични проблеми. 

Какво стои зад термина „психично здраве“?

Психичното здраве обхваща общото състояние на човека, свързано с начина, по който се държи, разсъждава и регулира емоциите си. Психичните заболявания от своя страна са свързани с промени в мисленето, усещанията и поведението, които могат да доведат до страдание или да повлияят негативно върху възможностите му да функционира пълноценно.

Психичните разстройства при децата често са свързани със забавяне или нарушения в развитието на типични за възрастта социални умения, способности за контрол на емоциите, начин на мислене и поведение. Тези проблеми оказват много съществено влияние върху децата и влияят негативно върху способностите им да се представят добре в училище, вкъщи и в други социални ситуации.

Трудности при овладяването на психични разстройства в детска възраст

Често „откриването“ на психични разстройства при децата се оказва трудно, тъй като този етап от живота на човека нормално е свързан с множество промени.  В допълнение симптомите, „издаващи“ настъпилите нарушения, могат да варират в зависимост от възрастта на детето. Освен това в много случаи децата се оказват неспособни да обяснят как се чувстват и защо се държат по конкретен начин.

Допълнителна пречка пред родителите се оказват множеството предразсъдъци по отношение на нарушенията в психичното здраве. Важна роля играят и опасенията, свързани с приема на лекарства, както и съпътстващите предизвикателства – разходи по терапията, липса на време, трудна логистика. Всички тези фактори могат да накарат родителите да се откажат от мисълта да потърсят специализирана помощ за детето си.

Често срещани психични проблеми при децата

  • Тревожни разстройства. Изразяват се в постоянни страхове или тревоги, които пречат на децата да общуват с връстниците си, да ходят на училище и да се включват в типични за възрастта им социални ситуации. Сред най-често срещаните диагнози са социалната тревожност, общата тревожност и обсесивно-компулсивните разстройства.

  • Хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Децата с ХАДВ могат да изпитват затруднения с концентрацията, да имат импулсивни поведенчески прояви, да демонстрират хиперактивно поведение. Възможно е и проявлението на комбинация от няколко проблема. ХАДВ трудно се идентифицира в предучилищна възраст, поради припокриването му с нормалното детско поведение през този период, за което са характерни повишената физическа активност и/или затрудненията в концентрацията. Тези прояви се превръщат в симптоматика, когато се наблюдават поне шест месеца без прекъсване и водят до продължително затруднение в няколко сфери от живота на детето едновременно: в училище, вкъщи и/или в общуването с околните.

  • Разстройства от аутистичния спектър. Това са неврологични състояния, които обикновено се проявяват в ранното детство – преди навършването на третата година. Този тип разстройства предполагат различен тип затруднения, а едно от проявленията е свързано с проблемите, които децата срещат в общуването си с други хора.

Запознайте се отблизо с въпросника за клинична оценка на поведението CAB

Той е насочен към деца и юноши от 2 до 18 години, които срещат поведенчески и обучителни затруднения или проявяват симптоми на психични нарушения. С негова помощ специалистите имат възможност да идентифицират конкретни симптоми, свързани със специфични обучителни особености. Инструментът може да бъде използван за установяването на широк спектър от социални, емоционални и поведенчески проблеми. Част от тези проблеми включват нарушения от аутистичния спектър, хиперактивност и дефицит на внимание, агресивни прояви, прояви на тормоз и депресивни състояния.

  • Депресия и други разстройства на настроението. Депресията е продължително чувство на тъга и загуба на интерес, което пречи на детето да се изявява пълноценно в училище и да общува с други хора. Биполярното разстройство се характеризира с крайни настроения на еуфория и депресия, а емоционалните пикове са свързани с множество рискове за здравето и благополучието на страдащия.

  • Посттравматично разстройство. Може да бъде описано като продължително състояние на тъга, тревожност, с проява на неприятни спомени, кошмари и разрушително поведение в следствие на насилие, обида, инцидент или друго травматично преживяване.

  • Шизофрения. Това разстройство предизвиква объркване в мислите и възприятията, в резултат на което човек губи връзката си с реалността. Най-често се проявява по време на късните тийнейджърски години или между 20-ата и 30-ата година. Типичните проявления включват халюцинации, делюзии, нарушения в мисленето и поведението.

  • Хранителни разстройства. Характеризират се със стремеж към изграждане на съвършено тяло, постоянни мисли за загуба на тегло и изграждането на опасни хранителни навици. Хранителните разстройства – например анорексия нервоза, булимия нервоза, хиперфагия – могат да предизвикат емоционална и социална дисфункция, както и да доведат до животозастрашаващи усложнения.

Запознайте се отблизо с въпросника за оценка на хранителни разстройства EDI-3

Инструментът е приложим за възрастни и деца над 13 години. Той разкрива целия психологически спектър на характеристиките, свързани с възникването, развитието и поддържането на хранителни разстройства. Резултатите от него дават възможност на специалистите да идентифицират риска от отключване на хранително разстройство, ако такъв съществува, да планират терапия и да оценят нейния ефект в дългосрочен план.

Кои са сигналните лампички за наличието на психично разстройство при децата?

  • Продължителна тъга (за период по-дълъг от две седмици);
  • Отказ или избягване на социални контакти;
  • Самонараняване или обявяване на желание за самонараняване;
  • Говорене за смърт или самоубийство;
  • Пристъпи на ярост или крайна раздразнителност;
  • Неконтролируемо поведение, което може да бъде опасно;
  • Драстични промени в настроението, поведението или личността;
  • Съществени промени в хранителните навици;
  • Загуба на тегло;
  • Проблеми със съня;
  • Чести пристъпи на главоболие или стомашни болки;
  • Трудности в концентрацията;
  • Промени в академичните постижения;
  • Нежелание за посещаване или бягство от училище.

Какво да направя, ако имам подозрения, че детето ми има психично разстройство?

На първо място – консултирайте се с педиатъра му или друго медицинско лице, което има отношение към развитието и състоянието на детето. Опишете поведението му и наблюденията си върху нещата, които Ви притесняват. Говорете с учителите или други възрастни, които са в контакт с него. Попитайте ги дали забелязват промени в поведението му. Консултирайте се с психолог – в учебното заведение на детето или друг – и обсъдете подозренията, които имате.

Как се установява наличието на психично разстройство?

Наличието на психично разстройство обичайно се установява на база на типични сигнали, които детето проявява в ежедневието си. За да бъде поставена диагноза, е нужно детето да бъде оценено от специалист – психиатър, психолог, клиничен психолог или друго компетентно лице. Оценката може да включва:

  • извършване на медицински преглед;
  • проследяване на медицинската история;
  • проучване на физически и емоционални травми;
  • проследяване на семейната история, свързана с физически и психологични заболявания;
  • разглеждане на симптомите и притесненията, посочени от страна на родителите;
  • проследяване на развитието на детето във времето;
  • проследяване на академичната история;
  • интервю с родителите;
  • разговор и наблюдение над детето;
  • оценка със стандартизирани психометрични инструменти.

Възможно е установяването на психично разстройство при децата да отнеме по-дълго време, тъй като малките деца  трудно разбират и обясняват емоциите си. Освен това развитието им е свързано с динамични и разностранни промени.

Какво следва при установяването на психично разстройство в детска възраст?

Обичайните приложими варианти включват:

  • Психотерапия. Психотерапията е средство за разрешаването на проблеми от психологически характер чрез разговори и насоки от психолог или друг специалист, който работи в областта на психичното здраве. Когато става въпрос за по-малки деца, терапията обичайно включва различни игри и занимания, по време на които детето разсъждава върху случващото се по време на играта. В рамките на терапията децата и младежите се учат как да говорят за мислите и чувствата си и как да реагират на тях, изграждат нови поведенчески умения и стратегии за справяне с проблеми.

  • Медикаментозно лечение. Лекарят, който следи състоянието на детето Ви, може да препоръча включването на медикаменти като част от терапията. В това число влизат стимуланти, антидепресанти, антипсихотици, стабилизатори на настроението. Ще Ви бъде предоставена информация за потенциални рискове, странични ефекти и очаквани резултати от приложението на лекарствата.

Как мога да помогна на детето ми да се справи с психично разстройство?

Като родители Вие имате много ключова роля по отношение на установяването на психичното разстройство и последващата терапия. Ето и някои основни насоки, които може да имате предвид.

  • Запознайте се отблизо с установеното разстройство, набавяйки си информация от достоверни източници.
  • Помислете върху възможността всички членове на семейството да преминат през консултация с психолог. Добре е заедно да следвате стъпките от назначената терапия.
  • Помолете специалиста, който работи с Вашето дете, да Ви посъветва как да реагирате в трудните моменти и периоди, обусловени от психичното разстройство.
  • Включете се в събития за родители, особено ако имате достъп до такива, насочени към родители на деца с психични нарушения.
  • Потърсете техники за управление на стреса, които ще Ви помогнат да реагирате спокойно в трудните ситуации.
  • Търсете начини да се забавлявате и да релаксирате заедно с детето.
  • Поощрявайте постиженията и положителните промени, които виждате у детето.
  • Говорете с представители на училището, в което учи детето, за да получите нужната подкрепа от тях.

Източник: www.mayoclinic.org