Тестовете за интелигентност често попадат в полезрението на родителите и специалистите, когато става дума за оценка на детското развитие. Макар че се радват на широка популярност обаче, този тип инструменти все още будят много противоречиви мнения по отношение на целите и приложимостта им. Всъщност те имат съществена роля в арсенала от средства за оценка на детското развитие. Резултатите от тях могат да помогнат не само за идентифицирането на деца с академичен талант, но и за установяването на специфични обучителни и други трудности, които ограничават значително възможностите за пълноценно израстване.

Каква стойност носи оценката на интелигентността?

Често оценката на интелигентността се прави с цел да се установи колко добре може да мисли даден човек. Когато бъдат идентифицирани конкретен тип задачи, с които той се справя добре, и такива, които го затрудняват, могат да бъдат посочени и анализирани възможностите и трудностите по отношение на академичното му представяне, изпълнението на работните му задачи и т.н. Съвкупността от силни и слаби страни, свързани с начина на мислене, ни дава информация за неговия потенциал, както и насоки за нуждата от евентуални интервенции при необходимост.

Как се оценява мисленето?

Ако искаме да оценим мисленето, абстрахирайки се от знанията, на първо място трябва да установим в какви рамки приемаме, че се простира то. Най-добрият начин да се справим с тази задача, е като оценим когнитивните процеси, свързани с отделните части на мозъка.

  •  Мозъчният ствол е отговорен за селективното внимание и способността ни да се концентрираме. Тя помага на децата в училище да се фокусират върху инструкциите, дадени от учителите, и да не се разсейват от странични фактори, както и от собствените си мисли.
  • Малкият мозък е отговорен за осмислянето на взаимовръзката между отделните елементи. Учениците я използват, когато трябва да разберат корелацията между думи и идеи. Например когато трябва да отговорят на въпроси към даден текст или да решат текстова задача по математика.
  • Мозъчните полукълба влизат в употреба, когато е нужно да бъде установена определена последователност. Те също така се използват при „разчитането“ на гласови записи, когато трябва да бъде проследена правилната последователност на звуковете.
  • Префронталният кортекс контролира целия мозък, така че да можем да изпълняваме действията, които искаме. В това число влиза писането, смятането, управлението на времето и задачите в графика ни.

Тези части на мозъка и изброените дейности обичайно се отнасят към следните няколко категории: планиране, внимание, симултантност и успешни когнитивни процеси (PASS; Naglieri & Otero, 2017). Всички тези аспекти на мисленето са нужни на човека, за да може да учи. Част от тях играят по-голяма роля в процеса на учене в сравнение с другите. Всичко зависи от това какъв тип мислене е нужно за изпълнението на конкретната задача. Четирите типа мислене, разглеждани още като когнитивни процеси, определят какво може да включва оценката чрез тест за интелигентност.

Как се оценяват знания?

Специалистите, работещи с деца, разбират колко е научил даден ученик на база на неговите оценки и на представянето му в изпълнението на различни задачи. Типът инструменти, създадени за да измерват знания, оценяват какво знае ученикът в различни области. Те установяват до каква степен ученикът е усвоил преподадения материал. Също така и каква е връзката между академичните познания и умението му да разсъждава. Резултатите от теста могат да помогнат на специалистите, работещи с детето, да разберат дали има специфични академични умения, които не могат да се изявят заради ограничения във възможностите за мислене. Такава взаимовръзка може да бъде разчетена като сигнал за специфични затруднения, свързани с ученето.

Каква е крайната цел?

За родителите, учителите, психолозите и останалите специалисти, работещи с деца, е ценно да имат достоверна информация за това как разсъждава и усвоява нови знания едно дете. На база на тази информация те могат да му помогнат да преодолее трудностите в развитието си и да извлече максимална полза от качествата и уменията си.

Оценката на интелигентността има особено важна роля в изпълнението на тази задача. На база на резултатите от тях специалистите могат да диагностицират различни форми на детска психопатология, свързани с проблеми в интелектуалното развитие. Такъв тип оценка може да бъде направена със скалите за интелигентност на Рейнолдс (RIAS-2). Чрез тях могат да бъдат идентифицирани специфични разстройства и затруднения: трудности в ученето, интелектуални разстройства, деменция.

RIAS-2 е приложим за възрастни и деца над три години и се прилага от психолози, клинични психолози и психиатри. Тестът измерва двата типа интелигентност: вербална и невербална, а в допълнение оценява памет и скорост на обработка на информацията. Това го прави изключително ценен инструмент, с помощта на който могат да бъдат адресирани широк спектър от  проблеми, както и да бъде установено наличието на академичен талант.

Източник: www.nasponline.org