Понятието „бърнаут“ се появява след възникването на движението на „свободните клиники“, което набира популярност в края на 60-те години на миналия век. Благодарение на идеологията и разбиранията на специалистите в него става възможно предоставянето на медицинска грижа на маргинализирани групи (членове на комуни, ветерани от войната във Виетнам, мигранти), които имат нужда най-вече от детоксификация в борбата им с хероиновата зависимост. Подходът е изцяло насочен към пациента, като получава уважение и неосъдително отношение в една защитена среда.
Психологът Хърбърт Фройденбергер заедно с колеги през 1974 г. публикуват есе “Професионално прегаряне”. Той черпи опит и информация от личните си преживявания, както и от работата си със зависими пациенти. След години на интензивна работа в частната си клиника и “свободната клиника”, достига до състояние, което оприличава на описанието от пациентите си с хероинова зависимост. Те описват зависимостта си като “прегаряне” и липса на емоционална свързаност с всичко от живота.
Понятието набира толкова широка популярност, че започва да се използва във всякакъв контекст. Това в един момент изгубва разбирането за „бърнаут“ като феномен, преобладаващ основно в работна среда и включващ няколко основни симптома – изтощение, цинизъм, липса на професионална ефективност. Първоначално “бърнаутът” е разглеждан като феномен, който основно се проявява в помагащите професии (медицински лица, учители, психолози и т.н.), като се говори за деперсонализация, а не за цинизъм. В случаите на състояние на професионално прегаряне лицето спира да вижда клиентите си като личности с уникален опит, позитивни качества, недостатъци и трудности, с които се сблъскват.
Един от пионерите в изследването на феномена (и автор на един от най-широко използваните инструменти за оценка на бърнаут) Кристина Маслах подчертава, че професионалното прегаряне не може да се сравнява с психични разстройства и не бива да се злоупотребява със свръхдиагностицирането му. Бърнаут не е просто умора или депресия, а психологически синдром, който възниква като продължителен във времето отговор на хронични междуличностни стресори в работата. В тази връзка Маслах подчертава, че някои изследователски усилия да сведат разбирането за „бърнаут“ до умора (и понижената професионална ефикасност, която закономерно произтича от нея) пропускат същественото значение на цинизма и липсата на способност за емоционално откликване и свързване за разбирането на феномена „професионално прегаряне“.

Изследванията на Маслах и колеги се фокусират върху това, как организационната среда допринася за развитието на бърнаут при служителите. Те очертават шест области, които по различен влияят върху компонентите на „синдрома на професионалното прегаряне“. Това са обемът на работата, степента, в която човек може да контролира работната си среда, усещането, че получава достатъчно признание и възнаграждение за работата си (като тук не се има предвид само финансовото измерение), чувство за общност, справедливост и споделени ценности.

Например, ако обемът на работата надвишава капацитета на даден човек, то това ще доведе до изтощение. Ако обаче служителят чувства, че ценностите му не съвпадат с тези на организацията или че не получава достатъчно признание за усилията, които полага, то това ще доведе до цинизъм и липса на ефикасност. Липсата на чувство за общност и сплотеност и справедливост са свързани с повече междуличностни конфликти, съответно с повече напрежение, отдръпване от работата и цинизъм.
Маслах многократно подчертава, че инструментите за оценка на бърнаут би следвало да се използват, за да се придобие по-задълбочено разбиране на „синдрома“, както и за да се развиват стратегии за позитивна промяна на организационно ниво и въвлеченост. Шестте сфери на професионалния живот (Areas of Worklife Survey) могат да бъдат опорна точка при назначаване на превенция или лечение, като дават доста задълбочена картина за индивидуалния опит на служителя във фирмата. Още по-важно е, че когато е налице детайлно разбиране за това, какво причинява сходни чувства на негодувание в повече служители, могат да се създадат ефективни интервенции, които да смекчат симптомите на прегаряне и да повишат въвлечеността в работния процес.
Българските специалисти могат да използват стандартизирания инструмент на Кристина Маслах за бърза оценка на симптомите на професионално прегаряне:

Виж Burnout-Q

–-

Източници:
Lepore, J. (2021) Burnout: Modern affliction or human condition?
https://www.newyorker.com/magazine/2021/05/24/burnout-modern-affliction-or-human-condition

Maslach C, Leiter MP. Understanding the burnout experience: recent research and its implications for psychiatry. World Psychiatry. 2016 Jun;15(2):103-11. doi: 10.1002/wps.20311. PMID: 27265691; PMCID: PMC4911781)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4911781/

Maslach, C. & Leiter, M. P. (2021) How to measure burnout accurately and ethically (Harvard Business review) https://hbr.org/2021/03/how-to-measure-burnout-accurately-and-ethically
Saunders, E. G. (2019) 6 Causes of Burnout, and How to Avoid Them. Harvard Business Review. https://hbr.org/2019/07/6-causes-of-burnout-and-how-to-avoid-them?ab=at_art_art_1x4_s01