Настоящата статия е разработена от Марита Минкова, д-р по психология – участник в инициативата ни за подкрепа на научната дейност. Темата на дисертацията е „Емоционална интелигентност и бърнаут в психиатричната практика“ и е част от докторска програма  Обща психология към катедра „Психология” на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий”.

Тестът Burnout-Q, с издател фондация „Хестия” и автори Н. Николов и С. Еюбова, е инструментариум, подходящ за оценяване на професионалното прегаряне при научно- изследователски проекти. Именно с тази цел и с любезното разрешение на фондация „Хестия”, тестът Burnout- Q е използван в емпиричната част на дисертационен труд по Обща психология: „Емоционална интелигентност и бърнаут в психиатричната практика”.

Въпросникът Burnout-Q е тест за оценка на синдрома на професионалното прегаряне, базиран на модела на бърнаут на Кристина Маслах и подходящ за скрининг на големи групи от хора. Burnout-Q съдържа 24 айтема и оценява трикомпонентния синдром на феномена професионално прегаряне чрез скалите за емоционално изтощение, деперсонализация и редуцирани лични постижения.

Платформата Examinea дава възможност за удобна администрация и съхраняване на данните. Обработката на резултатите е автоматична и изследователят получава стойностите от тестовете на изследваните лица в стен точки в табличен вид, което е подходящо за последващи анализи и статистическа обработка в емпиричната изследователска работа.

В световен мащаб през последните няколко десетилетия, все повече специалисти и работодатели алармират за увеличаване случаите на бърнаут синдрома. В тази връзка започна много повече да се говори и да се обръща внимание на превенцията и работата със служителите, проявяващи сигналната симптоматика. Наблюдава се тенденция на устойчивост спрямо актуалната проблематичност по въпросите, свързани с професионалния феномен „бърнаут“, и последствията от него.

Според теорията на Maslach и Jackson, бърнаутът е триизмерен синдром, характеризиращ се с емоционално изтощение, деперсонализация и намалени професионални постижения.                                                                                 

Практикуващите в социалната сфера и помагащите професии са застрашени от професионално прегаряне в особено голяма степен. Към тях попадат и специалистите от психиатричната практика. Професионалната им дейност е пряко отговорна за физическото и психичното здраве на пациентите им, както и на хората потърсили такъв тип помощ.

Тестът за оценка на синдрома на професионалното прегаряне Burnout-Q е използван в емпиричната част на успешно защитена през февруари 2023 г. докторска дисертация по Обща психология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Burnout-Q е включен като част от изследователския инструментариум в научния труд, съвместно с въпросника Профил на емоционалните компетенции РЕС (Brasseur, Grégoire, Bourdu, & Mikolajczak, M.) и Анкета-профил на работещите в психиатричната практика (авторска разработка).

Емоционалните компетенции се разглеждат като способности, притежаващи капацитет за развитие и подлежащи на обучение, изразяващи се чрез „Глобалната емоционална компетентност”, включваща „Вътреличностни емоционални компетенции” и  „Междуличностни емоционални компетенции” (идентификация, разбиране на собствените и емоциите на другите, както и изразяване/усещане и регулиране на собствените емоции).  Анкетата-профил на работещите в психиатричната практика (авторска разработка) е насочена в аспектите: субективна перцепция по отношение на работа; дейности в свободното време; влияние на пандемичната ситуация върху емоциите.

Целта на емпиричното изследване, в което е използван Burnout-Q, е да се проучи взаимовръзката между емоционалната интелигентност и бърнаут синдрома сред работещите в психиатричната практика. Хипотезата на изследването е обвързана с предположението за наличието на взаимовръзка между нивото на емоционална интелигентност и бърнаут синдрома сред работещите. Обект на изследването са 126 професионалисти от помагащите професии в Държавна Психиатрична болница – гр. Бяла: медицински и немедицински специалисти, пряко и непряко ангажирани в работата с пациенти с тежки психични разстройства, извършващи диагностична, лечебна и терапевтична дейност, включително обслужващ и помощен персонал. Предмет на емпиричното изследване са нивата на глобалните емоционални компетенции и бърнаут синдрома сред работещите в психиатричната практика.

Световната здравена организация (СЗО) и Международната класификация на болестите (МКБ-10) определят бърнаут синдрома като „Състояние на жизнено изтощение”. Той е описан като „фактор, влияещ върху здравословното състояние и контакта със здравните услуги” в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5).

Чрез теста Burnout-Q е:

  • Оценено и анализирано нивото на професионалното прегаряне сред работещите в психиатрията.
  • Изследвано и оценено разпространението и степента на проява на бърнаут синдрома сред респондентите.
  • Въз основа на данните е проучена взаимовръзката между емоционалните компетенции и професионалното прегаряне сред изследваните лица.

Статистическа обработка на получените резултати е осъществена с IBM SPSS v.26. В многофакторния регресивен анализ е използвано моделиране на връзката между една зависима променлива Бърнаут (BD_B) и няколко независими променливи: Глобалната емоционална интелигентност е (PEC_Global_EC); Пол (Gender); Образование (Educational_ type); Възрастова група (Age_group); Tрудов стаж (Work_Exp).

Всички променливи в модела са статистически значими, без трудовият стаж. От проверката за адекватност на модела F= 6.877 следва, че моделът е правилно зададен, статистически значим и може да покаже влиянието на избраните фактори върху резултативната величина.

На основата на модела са направени следните изводи:

  • При увеличение на PEC_Global_EC с единица, BQ_B се намалява с 0.917, при фиксирано (неизменно) равнище на всички останали фактори.
  • При мъжете (Gender) BQ_B e по-малко с 0.564 отколкото при жените, при фиксирано (неизменно) равнище на всички останали фактори.
  • При висшистите (Education_type) BQ_B e по-малко с 0.807 отколкото при хората само със средно образование, при фиксирано (неизменно) равнище на всички останали фактори.
  • При хора, навършили 60 г. и повече (dummy_age_group) BQ_B e по-малко с 1.143 отколкото при хората под 60 г., при фиксирано (неизменно) равнище на всички останали фактори.

Потвърдена е хипотезата на изследването и е установена взаимовръзката с обратна корелация между нивото на емоционалните компетенции и бърнаут синдрома сред работещите в психиатричната практика. Наличието на емоционални компетенции благоприятства  психическата устойчивост и ефективност в личен, междуличностен и професионален план. Според нас, предиктор за ниски нива на бърнаут са по-високите нива на емоционална интелигентност – умение, способност и компетенция, която има личностна и социална компонента и би допринесла при редуцирането нивата на професионалния феномен „бърнаут“.

Редица емпиричните доказателства показват, че емоционалната интелигентност помага за намаляване на физиологичните реакции при стрес и силно се асоциира с психичното здраве (Mikolajczak, Luminet & Menil, 2006).

Формулираните препоръките са с фокус към въвеждане в практиката на работеща стратегия за превенция на професионалните рискове от бърнаут. Необходимо е психическата устойчивост спрямо професионалните рискове, какъвто е бърнаут синдрома за професионалистите от психиатричната практика, да се превърнат в приоритет и обект на профилактика и превенция чрез адекватна обучителна стратегия.

В частност, един от начините, който предлагаме, е чрез прилагането на обучителен тренинг за развитие и усъвършенстване на глобалната емоционалните компетентност. За тази цел е конструиран „Алгоритъм за превенция на бърнаут чрез развитие и усъвършенстване на емоционалните компетенции сред помагащите професии“. Предложеният алгоритъм включва 2 етапа на първична и вторична превенция. От една страна, той може да служи като превантивно средство спрямо професионалното изчерпване, повишавайки информираността за него, от друга – цели да развива осъзнати емоционални компетенции в личностен и междуличностен аспект. Разработеният алгоритъм е предложен за експертна оценка и становище на специалисти, работещи в психиатричната практика. След анализа му, той е оценен положително като актуален, адекватен и иновативен.

Емоционалната и социална интелигентност и нейните компетенции са благоприятстващият фактор, условие и предиктор, емоционалното изгаряне да не се случи.  Иначе казано, емоционалната интелигентност прави хората по-устойчиви и резистентни спрямо високата степен на емоционално изгаряне. Когато професионалистите, особено от помагащите професии, притежават емоционална интелигентност, възможността да „изгорят” емоционално е по-слабо вероятна. Това предполага, че капацитетът им да съхранят хуманното си отношение в работата си с пациенти и клиенти е по-висок.

Смятаме, че водещата роля при изследването и проучването на даден проблем, явление и състояние има откриването на предпазващ фактор като естествен личностен капацитет и ресурс, както и насочването на усилията към превенция в посока на стимулирането и усъвършенстването му. Твърдим, въз основа на получените резултати, че емоционалната интелигентност е този „предпазващ” фактор по отношение  на професионалното прегаряне.

Според нас, предикторът за ниски нива на бърнаут се нарича емоционална интелигентност – умение, способност и компетенция, която има личностна и социална компонента и би допринесла за редуциране нивата на професионалния феномен „бърнаут“.

Тестът за оценка на синдрома на професионално прегаряне Burnout-Q е успешно апробиран за научни цели в емпиричната част на дисертационен труд по психология. Препоръчваме използването му не само в ежедневната, но и в изследователската практика на психолога, като надежден стандартизиран инструментариум при емпирични изследвания.