Настоящият доклад беше изнесен от Диана Боянова, доктор по психология, по време на IX Международен конгрес по психология 2020, организиран от Дружеството на психолозите в Република България.

Все повече деца и юноши се намират в състояние на риск от социална дезадаптация, поведенчески проблеми и емоционална дисрегулация. Ето защо навременното идентифициране на поведенческите и афективни нарушения е първата и най-важна стъпка в осигуряването на адекватна интервенция от страна на специалистите. В този процес лицата, които ежедневно общуват с децата и юношите (родители, учители, обгрижващи възрастни), са един от най-важните източници на информация. Сведенията, предоставени от тях, трябва систематично да се включват в цялостната клинична оценка. По този начин може да се постигне прецизно локализиране на поведенческите и емоционалните проблеми на детето или юношата, за да се дефинира посоката на интервенция възможно най-рано. Така се предотвратят потенциални следващи усложнения и трудности.

Няма да е преувеличено да се каже, че всички деца и юноши преживяват трудности в социалната, емоционалната или поведенческата адаптация в даден период от личностното си развитие. Това, което разграничава тези затруднения като психиатрични разстройства, са честотата, продължителността и интензитета на отклоненията в тяхното поведение (Deiner, 1993). За да се уловят нюансите в поведението на децата и да се разграничат от нормалното функционирате, е необходимо те да бъдат оценявани (измервани) с надежден, валиден, базиран на общоприети методи за класификация на разстройствата, инструмент. Именно това е и целта за създаването на рейтинг скалата за клинична оценка на поведението CAB, както и за адаптирането и стандартизирането на инструмента за България от фондация „Хестия“.

Предимства на поведенческите рейтинг скали

През последните десетилетия поведенческите рейтинг скали получиха значителна подкрепа като следствие от прогреса в научните изследвания, усъвършенстването на методите и инструментите за оценяване и повишената приемственост в процеса на оценяването на деца със специални потребности (Merrell, 1994). Използването на поведенчески рейтинг скали, попълнени от трето лице, се увеличава многократно в последните години и е една от най-предпочитаните техники за оценка на социалните, емоционалните и поведенческите проблеми на децата и юношите от специалистите и изследователите (Kamphaus, Petoskey, & Rowe, 2000). Причините за повишеното използване на този тип скали е, че позволяват широк обхват от възраст и нарушения, дават информация, която често е трудно да бъде измерена директно (или чрез самооценка), не се ограничават от уменията за четене на изследваното дете и включват родителите, които са един от най-важните източници на информация относно поведенческите и емоционалните проблеми на детето.

Предимства на CAB

  1. CAB е фокусиран не само върху клиничните проблеми на детето или юношата, но и върху неговите силни страни по отношение на психосоциалната адаптация. По този начин тестът може да се използва не само за планиране на интервенция, но и за идентифициране на деца и юноши с академичен талант и с високо развити екзекутивни функции, както и на поведения, свързани със социални образователни потребности (например, умствено изоставане), които твърде често се диагностицират само с един инструмент (например, тестове за интелигентност, тестове за постижения, тестове за възприятия/моторика).
  2. Предлага три форми на администрация. Това дава възможност да специалиста да обедини и сравни по стандартизиран начин информация от различни източници (родители, учители, други специалисти, които познават детето), получена в един момент от времето или в различни времеви периоди. Допълнително, идентичните айтеми в кратката форма за родител и учител дават възможност за постигане на общо разбиране за състоянието на детето и неговото поведение в различни контексти.
  3. Изцяло онлайн администрация чрез платформата Examinea. То включва попълване на въпросника, обработка на данните и графичен доклад с интерпретация на резултатите.

Разработване на CAB

CAB е поведенческа рейтинг скала, чрез която специалистът може да начертае отправни точки за бъдеща по-задълбочена диагностика, да планира терапевтична работа и/или лечение или да проследи промените (прогреса) след проведената интервенция. С нея се преодоляват проблемите на други поведенчески рейтинг скали, свързани със съдържанието и психометричните характеристики на инструмента, като се предлагат, както набор от адаптивни скали, базирани на умения за успешна психосоциална адаптация, така и клинични скали, отнасящи се до проблеми в адаптацията.

Преди да се стигне до крайния вариант на айтемите, САВ е претърпял няколко предварителни стъпки. Авторите внимателно са проучили и изследвали съдържателно и психометрично съществуващите поведенчески рейтинг скали (Bracken, Keith, & Walker, 1994). С четири от най-често използваните и технически най-издържани инструменти е направено проучване на консистентното отговаряне между оценките на биологичните майка и баща на едно от децата им (Walker & Bracken, 1996). Резултатите от проучването на Уокър и Бракен са полезни за последващото конструиране на айтемите с цел те да са по-ясни и коректно зададени. Така се избягва разминаване в отговорите на двама и повече оценяващи за едно дете. На следваща стъпка са изолирани важни съдържателни области с възможност да бъдат включени в новата подробна поведенческа рейтинг скала.

За постигането на релевантно съдържание са следвани следните стъпки: (а) подробно изследване на литературата, отнасяща се до развитието и психосоциалната адаптация в детството и юношеството; (б) преглед на айтемите на съществуващи инструменти; (в) проучване на настоящите диагностични критерии, базирани на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства Четвърто издание (DSM-IV, American Psychiatric Association, 1994); (г) използване на актуалните за времето важни и значими постижения (например, участие в банда, тормоз, дефицит на вниманието, интелектуална надареност и талант); и (д) предложения от колеги.

Подготвени са приблизително 1300 айтема за CAB на базата на контент анализ, като се вземат предвид проблематичните и адаптивните поведения на деца и юноши. По препоръки от Стенли (Stanley, 1971) и Уесман (Wesman, 1971) за подсигуряване на адекватни нива на вътрешна консистентност, са възпроизведени голям брой айтеми за първоначалния пул от айтеми. След контент анализ първоначалният брой от айтеми е намален до 528 айтема, които след това са емпирично изследвани за проверка на съдържателната надеждност. Айтеми, отнасящи се до конкретни проблеми (например, започва пожари, учителите го/я харесват), са разпръснати произволно в скалата. Съдържанието на айтемите е написано така, че да са разбираеми и лесни за тълкуване от респондентите. Логически и теоретично всички айтеми са съотнесени към една от шестте скали с различни работни заглавия, които накрая са променени на Интернализирани поведения (INT), Екстернализирани поведения (EXT), Критични поведения (CRI), Социални умения (SOC), Компетентност (COM) и Адаптивни умения (ADB).

Клинични и адаптивни скали

Първоначалното разпределение на айтемите по шестте скали е постигнато с качествени и емпирични анализи. Индивидуалните скали на CAB измерват адаптивността в специфични сфери на клинично и адаптивно функциониране.

Скалата Екстернализирани поведения (EXT) има за цел да оцени поведения, които обикновено са насочени към другите или имат за цел нарушаване на правилата. Примери за такива поведения са прояви на агресивност, заядливост, неотстъпчивост, тормоз и други проблемни поведения.

Скалата Интернализирани поведения (INT) се отнася за емоции, усещания или поведения, които обикновено са насочени към себе си и включват симптоматични поведения на депресия, тревожност, соматизация, тъга, липса на енергия, социално отдръпване и др.

Скалата Адаптивни поведения (ADB) е предназначена да измерва нивото на развитие на детето или юношата и степента на независимост по отношение на ежедневните умения за самопомощ, поддържане на хигиена, лична сигурност и самостоятелност (напр. детето може да си приготви храна). Помагат за диференциране на възможно умствено изоставане.

Фокус на скалата Компетентност (COM) са когнитивното и речевото развитие, стратегии за постигане на собствените нужди, както и цялостният подход към ежедневните ситуации, гъвкавост и други поведения, допринасящи за чувството за лична ефективност, докато скалата Социални умения (SOC) се отнася към умението на детето или юношата да взаимодейства с връстниците си и възрастните по подходящ за възрастта му начин.

Накрая, скалата Критични поведения (CRI) е създадена да измерва поведения, които сами по себе си се свързват със сериозни адаптивни затруднения (например, „Заплашва да се самоубие.“, „Носи оръжие.“).

Всяка скала е конструирана от айтеми, които представляват кратко описание на детето. Оценяващият е помолен да отговори на всеки айтем, като посочва една от петте възможности за отговор: Винаги или много често, Често, Понякога, Рядко или Никога. Високите резултати по клиничните скали (т.е. Интернализирани поведения (INT), Екстернализирани поведения (EXT), Критични поведения (CRI)) са показателни за по-проблемни поведения и по-висок клиничен риск в сравнение от по-ниските резултати. Обратно, при адаптивните скали (т.е. Социални умения (SOC), Компетентност (COM) и Адаптивни поведения (ADB)) по-високите резултати показват напреднали нива на адаптивно функциониране, или адаптивни силни страни, в сравнение с по-ниските резултати.

Структура на CAB
Структура на CAB

Клинични и адаптивни клъстъри

Едно и също поведение може да бъде сигнал за няколко клинични нарушения едновременно – т.нар. коморбидна симптоматика. Ето защо клиничната оценка на поведението се извършва и въз основа на клиничните клъстъри. Те са сбор от поведения, които съответстват на специфични образователни, поведенчески или психиатрични нарушения или състояния. Десетте клинични клъстъра на CAB включват познати психиатрични разстройства (например, тревожност, депресия) и клинични поведения от минали социални прояви (например, агресия, проблемно поведение) или актуални социални състояния (например, контрол на гнева, тормоз).

Описание на клиничните поведенчески клъстъри и поведенията, които изследват.
Описание на клиничните поведенчески клъстъри и поведенията, които изследват.

Освен тях, има и два адаптивни клъстера (т.е. Екзекутивни функции (ЕF), Интелектуална надареност и талант (GAT)), които измерват поведения, свързани с висшите когнитивни или интелектуални процеси и резултати.

Описание на адаптивните клъстъри на CAB.
Описание на адаптивните клъстъри на CAB.

Заключение

Инструментът има множество приложения в клиничната, образователната и изследователската практика, а именно – за идентифициране на децата и юношите, които имат нужда от поведенческа, образователна или психиатрична терапия или интервенция, за диференциална диагностика на психиатрични нарушения, за идентифициране на специални образователни потребности, като предикативна променлива и като зависима променлива. САВ дава възможност за изграждане на цялостна представа за поведението на детето или юношата чрез фокус както върху проблемните клинични области, така и върху силните страни на тяхната психосоциална адаптация (т.нар. адаптивно поведение). По този начин е възможно не само планиране на интервенция, но и идентифициране на деца и юноши с академичен талант или високо развити екзекутивни функции.

С оглед на разширяване на нуждите на специалистите, работещи със различни по националност семейства, предлагаме и английска версия на въпросниците. Това ново приложение на теста е подходящо при двуезични семейства или семейства с небългарска националност, които са се установили в България. По този начин предоставяме възможността на родители да попълнят въпросника на разбираем за тях език. Обработката на резултатите е отново базирана на българските норми.

Презентацията от уебинара – уъркшоп към участието ни в конгреса, можете да свалите по-долу:

Екипът на фондация „Хестия“ продължава да работи в подкрепа на специалистите от социалната и образователната сфера. Отворени сме към Вашите идеи и предложения за развитие на тези области. Можете да се свържете с нас по познатите начин на имейл: office@hestiabg.com или на телефон: 02 43 73 186.

Използвана литература:

Bracken, B. A., Keith, L. K., & Walker, K. C. (1994). Assessment of preschool behavior and social-emotional functioning: A review of thirteen third-party instruments. Assessment in Rehabilitation and Exceptionality, 1(4), 331-346.

Deiner. P. L. (1993). Resources for teaching children with diverse abilities. Fort Worth, TX: Harcourt Brace.

Kamphaus, R. W., Petoskey, M. D., & Rowe, E. W. (2000). Current trends in psychological testing of children. Professional Psychology: Research and Practice, 31(2), 155-164.

Merrell, K. W. (1994). Assessment of behavioral, social, and emotional problems: Direct and objective methods for use with children and adolescents. New York: Longman.

Stanley, J. C. (1971). Reliability. In R. L. Thorndike (Ed.), Educational measurement (2nd ed., pp. 356-442). Washington, DC: American Council on Education.

Walker, K. C., & Bracken, B. A. (1996). Inter-parent agreement on four preschool behavior rating scales: Effects of parent and child gender on inter-rater reliability. Manuscript submitted for publication.

Wesman, A. G. (1971). Writing the test item. In R. L. Thorndike (Ed.), Educational measurement (2nd ed., pp. 335-366). Washington, DC: American Council on Education.