Какво е ХАДВ?

Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ или ADHD – абревиатурата на английски език) в последните години се превърна в най-често срещаното поведенческо разстройство, засягащо деца. То е идентифицирано при 3-5% от момичетата и момчетата в училищна възраст. Характеризира се с липса на концентрация, хиперактивност и импулсивност. Последствията от него могат да бъдат изключително широкоспектърни. Те засягат не само представянето на детето в училище и академичните му постижения, но също и поведението му у дома, взаимоотношенията с връстниците и социално-емоционалното му развитие. Много важна роля в този процес имат родителите на децата с ХАДВ. Те могат значително да повлияят проявленията на синдрома.

Въздействие на ХАДВ в образователен контекст

Проблемите, свързани с обучението, са типични за децата с хиперактивно и дефицит на вниманието. Често именно в класната стая се проявяват първите сигнали за нуждата от консултация със специалист. Предизвикателствата в училище могат да бъдат свързани с различни трудности, ограничения и специфични проявления, които повлияват академичното представяне на учениците. Някои деца например могат да срещат затруднения с това да изпълняват определена последователност от движения, да четат, пишат и смятат или да се справят с по-сложни задачи. Възможно е също така да не успяват да полагат адекватни грижи за себе си и да поддържат пълноценни взаимоотношения с хората в своята общност.

При проследяване на деца с ХАДВ в дългосрочен план се установява, че академичните и обучителни затруднения, които те срещат, са персистиращи. Първоначалните симптоми, свързани с липса на концентрация, хиперактивност, импулсивност и чести прояви на агресия, могат да бъдат овладяни до известна степен. Те обаче продължават да бъдат по-изявени при децата с ХАДВ, в сравнение с техните връстници. Изследванията сочат, че когато навлязат в зряла възраст, много от хората с тази диагноза, попадат в една от тези три групи:

  • Повечето от тях срещат функционални затруднения, ограничения, свързани с ученето и прилагането на нови знания, както и предизвикателства по линия на социалното включване.
  • Около 25% се справят еднакво добре със задълженията в ежедневието си спрямо хората без ХАДВ.
  • По-малко от 25% развиват сериозни проблеми.

Трудно е да бъдат установени конкретни фактори, които определят дългосрочните ефекти, причинени от ХАДВ.

ХАДВ в семейна среда

Родителите на деца с ХАДВ обикновено трябва да адресират различни поведенчески и образователни трудности. Много от тях полагат извънредни усилия, за да осигурят пълноценното развитие на своите момичета и момчета. Това от своя страна изисква повече време, търпение и умения за справяне с множество ангажименти.  Не е изненадващо, че при тези обстоятелства е налице допълнителна доза стрес в брачния и семейния живот. Често те са съпътствани и от още разходи, свързани със специалните потребности на детето. А това лесно може да породи напрежение между членовете на фамилията.

Когато семейната среда е наситена със стрес, и децата, и възрастните са изложени на повишен риск от развитието на физически и психични проблеми. Конфликтите между родителите от своя страна могат да окажат негативно влияние върху детето, като:

  • му внушават чувство за несигурност в домашна среда;
  • нарушават взаимоотношенията дете-родител;
  • компроментират ефекта на наложените възпитателни методи;
  • намаляват шанса родителите да идентифицират потенциално опасно поведение;
  • служат като основа за прояви на агресивно поведение.

Ролята на ХАДВ във взаимоотношенията с братята и сестрите

ХАДВ оказва сериозно влияние върху другите деца в семейството. Резултатите от скорошно изследване сочат, че 10 от 13 момичета и момчета се чувстват „сериозно и негативно“ засегнати от това, че техният брат/сестра има ХАДВ. Според проучването, един от основните проблеми е свързан с конфликтните ситуации, причинени от поведението на детето с хиперактивност и дефицит на вниманието. То може да включва физическа и вербална агресия, неконтролируема хиперактивност, емоционална и социална незрялост, обучителни проблеми, семейни спорове, неефективна комуникация с връстниците и влошени взаимоотношения с роднините и близките.

Момичетата и момчетата, обект на изследването, определят семействата си като „хаотични“, „изтощителни“ и „фокусирани върху децата с ХАДВ“.

Братята и сестрите казват, че „никога не знаят какво да очакват“. Те твърдят, че нямат представа в какви граници може да се простира влиянието на ХАДВ върху живота им. И освен това усещат влиянието на синдрома в три основни направления: виктимизация, полагане на грижи и чувство на вина. Те казват, че виктимизацията е свързана с прояви на физически тормоз, вербална агресия и манипулативно и контролиращо поведение. Много от тях не се чувстват защитени от своите родители. Причината – те са твърде изтощени и претоварени, за да се намесват ефективно в разрешаването на споровете у дома.

Изследваните деца също така се чувстват некомфортно от високите очаквания към тях като хора, които трябва да се грижат за своите братя и сестри с ХАДВ. Освен да играят и да помагат на децата в семейството с ХАДВ, от тях понякога се очаква да им помагат с домашните, да ги „наглеждат“ и „занимават“, да се намесват в конфликтни ситуации с учителите и приятелите им, когато родителите нямат тази възможност. Докато част от тях се чувстват горди, изпълнявайки тази роля, за повечето това е трудна за изпълнение задача. Особено когато трябва да се справят с прояви на проблемно поведение от страна на братята и сестрите си. Те споделят, че макар да усещат, че помагат на родителите си, те самите не се чувстват подкрепени.

Други типични усещания у братята и сестрите на деца с ХАДВ са свързани с чувство на съжаление и тъга.

Те казват, че мечтаят за „мир и спокойствие“, за „нормален“ семеен живот. Част от тях споделят, че се тревожат от мисълта, че децата с ХАДВ в семейството им могат да пострадат или да се забъркат в неприятности. Също така усещат, че родителите им очакват от тях да не изискват много внимание. Това е и причината част от тях да се чувстват пренебрегнати – защото считат, че техните проблеми са по-малко значими от тези на брататя и сестрите им.

Някои братя и сестри на деца с ХАДВ са афектирани от степента, в която диагностицираното дете „контролира“ живота у дома. Те се притесняват от това, че то „разваля“ приятните моменти и преживявания с поведението си. В резултат те губят интереса си към такъв тип събития. Също така често изпитват чувство на безсилие. В тях се заражда мисълта, че не заслужават вниманието, любовта и грижите на родителите си.

„Мисля, че детето ми има ХАДВ. Какво да правя?“

Когато родител се изправи пред този въпрос, е важно да потърси помощ от специалист. Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е състояние, което може да бъде установено единствено от специалист – най-често психолог, психиатър или детски невролог.

Той от своя страна ще оцени честотата, с която се проявяват най-честите клинични симптоми на ХАДВ, като липса на внимание, импулсивност, хиперактивност и др. Това може да се направи чрез въпросника за клинична оценка на поведението CAB. Той сравнява поведението на детето както у дома, така и в училище. Освен ХАДВ, CAB дава информация относно наличието на депресия, тревожност, агресия, поведения, характерни за аутистичния спектър, и други.

Научете повече за CAB

Какво включва терапията на деца с ХАДВ?

При установяване на ХАДВ в детска възраст специалистите могат да окажат подкрепа на детето и семейството му чрез серия от мерки, съобразени с проявената симптоматика и индивидуалните му особености. Обичайно терапията включва активна работа с родителите, които получават насоки за полезни техники (за ефективна комуникация, стимулиране на положителни поведенчески прояви, справяне с конфликтни ситуации и т.н.) за контролиране на типичните за ХАДВ поведения. Важна част от работата с детето са и специализираните психологически интервенции. Те му помагат да преодолее трудностите, с които се сблъсква в ежедневието си. В случай че се налага, може да бъде назначено и медикаментозно лечение в допълнение.

От изключително значение за резултатите от терапията е пълноценното въвличане на родителите в процеса на работа. Първоначално те трябва да се запознаят отблизо с това какво представлява синдромът на ХАДВ, по какъв начин той може да повлияе живота на детето и как могат да бъдат адресирани типичните симптоми. Важно е също така те да осъзнаят, че ХАДВ е психологическо състояние, което не се дължи на „лоши“ възпитателни методи. В същото време то може да бъде положително повлияно от навременни терапевтични техники и подходи, които значително ще намалят негативното влияние на диагнозата върху качеството на живот на семейството.

Източник: www.healthengine.com.au