Подкрепата на деца със специални потребности дава възможност за приложението на различни методи и интервенции. Въпреки наличието на множество условности и уговорката, че ефективните резултати изискват персонализиран подход и отношение обаче, едно правило остава валидно при всички положения. Колкото по-рано бъде установен един проблем, толкова по-лесно и ефективно е неговото овладяване. И макар че диагностиката е комплексен процес, воден от специалист (един или повече), много често шансът за „засичане“ на дефицит при децата е в ръцете на най-важните за тях хора – родителите им. Тяхна е до голяма степен и отговорността за ефективното приложение на назначените мерки и постигането на оптимални резултати от лечението.

Обгрижващите детето възрастни са важна част от приложението на един от най-широко използваните типове инструменти за психологическа оценка – поведенческите рейтинг скали.

Те се използват за оценка на социални, емоционални и поведенчески проблеми. През последните години се налагат като доверен инструмент в работата на специалистите с деца и юноши. Активна част от оценяването често са родителите, които дават полезна информация, свързана с поведението на детето. Причината е, че такава информация трудно може да бъде извлечена от страничен човек, а децата в редки случаи започват лечение по собствено желание или докладват за собствените си поведенчески проблеми. Именно затова много изследователи вярват, че ролята на родителите е изключително важна и те са най-ценният източник на данни относно поведенческите и емоционалните проблеми на детето. Те също така смятат, че информацията, предоставяна от родител, трябва систематично да се включва в цялостната клинична оценка, когато това е възможно.

Поведенческите рейтинг скали са доказано надеждни алтернативи на проективните техники и клиничните интервюта, както и ефикасна алтернатива на директното наблюдение.

Te измерват редки, но важни поведения, които обикновено могат да не се забележат при нормална сесия на наблюдение в класната стая. Подходящи са за  широк обхват от възраст и нарушения, като дават информация, която често е трудно да бъде измерена директно. Умението за четене на ниво най-малко трети клас например, е изискване при много техники за самооценка от деца и юноши. Това ограничава приложимостта на самооценъчните инструменти за малки деца или хора с изоставане в когнитивното или образователното си развитие.  В този смисъл попълването на поведенчески рейтинг скали от обгрижващия възрастен може да даде ценна и полезна информация. При това без да отнема много усилия и време.

Един от инструментите, които дават такава възможност, е рейтинг скалата за клинична оценка на поведението CAB.

Той позволява да бъде направена обективна оценка на деца и юноши от 2 до 18 години. Тя идентифицира поведения, свързани със двете обучителни крайности – интелектуална надареност и умствено изоставане. Методиката се използва успешно при съмнения за нарушения от аутистичния спектър или хиперактивност и дефицит на внимание. Резултатите от нея извеждат на преден план специфики в поведението, обучението или психичното здраве на изследваните лица. Също така помагат при изготвянето на план за интервенция.

Оригиналната версия на CAB е дело на едно от най-големите издателства на психометрични инструменти – PAR Inc. В България се предлага стандартизирана версия на въпросника, съобразена с културните специфики на страната ни. Въпросникът включва три форми за оценка, които осигуряват информация и впечатления, събрани в различен контекст – у дома и в училище. Формата за учители се състои от 70 айтема, а тази за родители се използва в два варианта: пълна, със 170 айтема и кратка, със 70 айтема. В примерен доклад от теста са представени шестте психологически скали, включени в инструмента: клинични (екстернализирани, интернализирани и критични поведения) и адаптивни (компетентност, социални и адаптивни поведения). Освен тях, във въпросника също така присъстват два адаптивни клъстъра (екзекутивни функции, интелектуална надареност и талант) и десет клинични клъстъра, които представят конкретни проблемни поведения.

Използвана литература:

Achenbach & Edelbrock, 1978; Novick, Rosenfeld, Bloch, & Dawson, 1966; Edelbrock, 1983; Martin, Hooper, & Snow, 1986
Боянова, Диана, 2020; CAB Клинична оценка на поведението, Ръководство; Прометрикс ООД, Фондация „Хестия“