1. Мит: Аутизмът се среща само при деца.

Факт: Аутизмът е състояние, продължаващо през целия живот. Има огромен брой възрастни, които не са били навременно диагностицирани, но се повлияват добре дори и в зряла възраст от интервенции, насочени към управляване на тревожността и подобряване на комуникативните умения.

  1. Мит: Хората с аутизъм имат специална дарба. 

Факт: Този въпрос много често се задава на родители или на възрастни хора с аутизъм. Всички ние имаме силни и слаби страни. Това важи с пълна сила и за хората с аутистично разстройство. Диагнозата не предполага наличието на изключителна дарба. Изследванията сочат, че около 28% от хората с аутизъм имат специални умения, но все още няма конкретна информация относно произхода им.

  1. Мит: Хората с аутизъм имат обучителни трудности.

Факт: С подходяща подкрепа и в адекватна среда, повечето хора с аутистично разстройство имат ползотворен и самостоятелен живот. Само около една четвърт от тях имат доста беден речников запас, който използват. Това обаче не възпрепятства да се научат да комуникират по други начини. При някои от тях обработката на информация е по-бавна, което не означава, че не разбират. Много хора с аутизъм проявяват определени силни страни. Това би могло да се отдаде на начина, по който функционира мозъкът им – внимание към детайла, креативност, разпознаване на конкретни модели. 

  1. Мит: Хората с аутизъм са асоциални.

Факт: Аутизмът предполага повече подкрепа в социалните интеракции, както и определени особености при взаимодействието със света наоколо. Това обаче не означава, че хората с подобно разстройство не могат да имат значими връзки с другите. Трудностите им могат да се изразяват по различен начин – някои са тихи и срамежливи, избягват социални ситуации, други пък говорят твърде много и им е трудно да поддържат диалог. Невербалната комуникация може да затрудни хората с аутизъм – език на тялото, тон на гласа, който противоречи на съдържанието на посланието, или сарказъм. Този тип общуване е изключително труден за разбиране от тях, което би могло да възпрепятства създаването на приятелства или вписването в работна среда. Ако обаче си дадем време да опознаем тези хора, с техните уникални особености, в среда, която ги прави щастливи, може да останем много изненадани. 

  1. Мит: Аутизмът се лекува.

Факт: Аутизмът не е болест, а различен начин на функциониране. Състоянието може да има много различни измерения. Много от тези хора чувстват, че състоянието е голяма част от живота и идентичността им и не биха избрали просто да се разделят с него. В оптималния случай услугите и интервенциите би следвало да са насочени към това, хората с аутизъм да имат дълъг и ползотворен живот.

  1. Аутизмът се наблюдава само при момчета. 

Факт: Да! Действително изглежда, че аутизмът се среща по-често при момчета. Но е възможно момичетата да развиват компенсаторни механизми, така че да прикриват някои черти, характерни за състоянието. Практиките на социализиране при момчета и момичета са различни и често се набляга върху това, момичетата да се стараят повече да развиват социалните си умения. Това може да доведе до акуратно диагностициране на състоянието на по-късен етап в развитието им. 

  1. Мит: Аутизмът е причинен от родителско неглижиране. 

Факт: Родителското отношение не е обвързано с възникването на аутизма. Множество изследвания и интервенции се фокусират върху оказването на адекватна подкрепа на родителите, така че по-добре да разбират децата си. Това може да подобри комуникативните способности на детето. Родителският стил със сигурност може да помогне на детето с аутизъм да развие по-добри социални и комуникативни умения. Поне досега няма научни доказателства моделите на родителство да са причина или предиктори за развитието на аутистично разстройство.

Източник: autistica.org.uk