Изследване на надарени деца с RIAS-2 – интервю с д-р Сисъл Рейнолдс

Д-р Сисъл Рейнолдс (Cecil R. Reynolds) е един от авторите на Скалите на Рейнолдс за оценка на интелигентността RIAS-2. Той е водещ изследовател в областта на идентифицирането и оценката на деца с академичен талант, както и програмите за развитие на таланта. Интервюто с д-р Рейнолдс за първи път е публикувано в блога на издателство PAR.

Въпрос (В): Теоретично погледнато, как смятате – какъв би бил най-ефективният начин за идентифициране на деца с академичен талант?

Отговор на д-р Рейнолдс (О): Често ме питат какъв тест или през какви оценявания трябва да преминават децата, за да могат да се идентифицират тези, подходящи за включване в програми за развитие на таланта. Моят отговор почти винаги е „Какви са целите на самата програма?“ и „Какви са характеристиките на децата, които търсите?“. Най-важното нещо, което трябва да се направи, е да се открие точната програма за детето, чрез която то ще постигне най-голям успех. Например, ако програмата е предназначена да повиши академичните постижения сред учениците с най-висок успех в училището, аз бих препоръчал съвсем различен процес на подбор на участниците и различни тестове, отколкото ако програмата цели да открие най-интелектуално талантливите ученици в училище и да им предостави предизвикателна, ангажираща учебна програма, която да подобри представянето им в училище, да ги мотивира и да им позволи да открият своята страст и да я следват. Въпреки че учениците в тези програми би трябвало да се едни и същи, двете групи не са идентични и със сигурност академичните резултати няма да са еднакви. Важно е да знаем какви характеристики трябва да оценим, за да идентифицираме и да включим учениците в програми, където те ще бъдат успешни, а това изисква първо да сме наясно каква е целта на всяка програма.

В: Какви са предизвикателствата, пред които са изправени психолозите, когато трябва да идентифицират надарени ученици?

О: Независимо от програмата и нейните цели за учениците, огромното разнообразие в американските училища е най-голямото ни предизвикателство. Ние имаме задължението да бъдем честни и справедливи и да насърчаваме всички деца и това е нашето намерение. Въпреки това нито едно училище, в която и да е страна по света, не се сблъсква с такова разнообразие от опит и способности, каквито се срещат в нашите училища. Изискванията към училищния персонал да бъде културно компетентен в толкова много области и да разработи методи на преподаване и точно да оцени интелекта, академичните способности, поведенческите особености и успеха в училище като цяло, както и да разбира и мотивира такъв широк набор от нетърпеливи млади умове, са просто невероятни и изискват ангажираност както от учителите, така и от училищното ръководство. Поддържането на ангажираност и придобиването на тези компетенции несъмнено са големи предизвикателства за всички нас. Тези предизвикателства могат да бъдат още по-големи, когато говорим за надарени деца, защото начинът, по който „надареността“ се дефинира и оценява, може да варира значително в отделните културни групи. Основните недостатъци, за които споделят специалистите, са липсата на пропорционално представителство на някои малцинствени групи в програмите за развитие на талант и как това се отразява върху методите за оценка на таланта. RIAS и RIAS-2 са много подходящи за идентифицирането на участници в програми за надарени деца, дори и от малцинствени групи, тъй като разликите в средните резултати на RIAS и RIAS-2 са по-малки отколкото при други сходни инструменти.

В: Много е писано по темата, че само защото един ученик е идентифициран като академично надарен, това не означава, че той или тя трябва да има успехи в училище. Откриването на таланта е първата стъпка. Как смятате, какви са причините за това?

О: Често това е несъответствието между програмата и ученика. Трудно е да се подчертае значението на съответствието между целите и методите за постигането им в програмата и участниците и техните индивидуални особености. Необходимо е всеки ученик да бъде в правилната за него програма. Трябва да обърнем внимание и на мотивацията на учениците да постигат академични успехи, както и да се фокусираме върху уменията за учене, способността за управление на времето (time management), организационните умения, уменията за слушане и други неинтелектуални фактори, които влияят върху академичното обучение. Коефициентът на интелигентност (IQ) оказва по-малко от 50% влияние върху академичните постижения и това е една от причините да разработим School Motivation and Learning Strategies Inventory (SMALSI). Това, че един ученик е интелигентен, не означава, че той или тя знае как да учи, справя се добре при изпитване и тестове или е мотивиран да учи – трябва да проверим това и да му помогнем, ако е необходимо .

В: Какво първоначално Ви подтикна да създадете инструмент за идентифициране на надарени деца?

О: Да се преодолеят неточностите, характерни за повечето инструменти за оценка на интелигентността. Искахме да има по-добри инструменти за идентифициране на интелектуално надарените деца, като използваме методи, които са по-малко повлияни от културата в сравнение с повечето тестове. RIAS не е напълно неповлиян, нито съществуват напълно неповлияни психологически тестове – ние живеем в общества, а не в изолация. Неточностите и объркванията, породени от двигателната координация, особено във фината моторика, интерпретацията на условията според културните особености, та дори и краткосрочната памет, могат да повлияят неблагоприятно върху резултатите от тестовете за интелигентност, въпреки че тези фактори не са свързани с интелигентността като цяло. В този смисъл RIAS и RIAS-2 са особено подходящи за идентифициране на участници в програми за развитие на таланта.

В: RIAS (а сега и RIAS-2) е един от най-популярните и широко използвани инструменти за оценка на академичен талант. За какво още може да бъде използван?

О: RIAS-2 е полезен на специалистите, когато се нуждаят от цялостна оценка на интелигентността, без да е повлияна от моториката, паметта или културните особености. Той е много подходящ, когато искаме да оценим както общата интелигентност, така и компонентите на флуидната и кристализираната интелигентност.

В: Какво отличава RIAS-2 от предишната версия?

О: Уникална характеристика на RIAS-2 е добавянето на ко-нормиран Индекс за скорост на преработка (SPI).  Значително са ограничени частите за измерване на скоростта на преработка, влияещи се от състоянието на моториката на изследваното лице, в сравнение със сходни инструменти. В съответствие с първоначалната философия на RIAS, ние не препоръчваме, но позволяваме на специалистите да използват SPI като компонент на индексите на интелигентността и положихме много усилия, за да намалим неточностите в следствие на особеностите във фината и грубата моторика на изследваното лице, които често водят до неточностти в измерването на скоростта на преработка.

В: Първоначално, в RIAS, няма субтестове за скорост на преработка. Каква е причината за това?

О: Скоростта на преработка представлява набор от много прости задачи, които по дефиниция всеки трябва да може да изпълни абсолютно вярно, ако му бъде дадено достатъчно време. Това противоречи на нашето виждане за интелигентността като способност за мислене и решаване на проблеми. Скоростта на преработка също не корелира с ключови показатели – тя не е добър предиктор за академични постижения и ни дава малка или никаква информация относно академичния или интелектуалния потенциал. Тя е полезен индикатор при скрининг за проблеми с вниманието или изпълнение на прости задачи за ограничено време и като такъв може да бъде полезна при скрининг за невропсихологични проблеми, изискващи и допълнителна оценка. Но задачите за скорост на преработка не са подходящи за измерване на интелигентността.

Много от специалистите, които използват RIAS, ни помолиха да разработим набор от задачи за оценка на скоростта на преработка, които изискват минимално участие на фината и грубата моторика. Има ученици, които се нуждаят от приспособяване на тестовете като се удължи времето на провеждането им. Ние смятаме, че можем да изследваме интелигентността без двигателните проблеми на детето да оказват влияние върху оценката. Способността да се сравни подобно представяне с измерената интелигентност е важна за процеса на вземане на решения за последваща работа с ученика.

В: Какъв съвет имате към психолозите, когато става въпрос за оценка на надареност на ученик?

О: Когато избирате инструмент за оценка, за да идентифицирате участниците в програма за развитие на таланта, съобразете се с целите на програмата и характеристиките на учениците, за да постигнат те най-добри резултати.