Какво представлява академичният талант?
Академичният талант е потенциал за изключителни постижения в една или няколко академични области като математика, естествени, социални и/или хуманитарни науки. Той е разпределен равномерно сред 10% от хората, независимо от техния пол, възраст и социално-икономически статус.
Децата с академичен талант учат по-бързо, обработват информацията в дълбочина и са по-мотивирани. Те имат силно въображение и интелектуална проницателност, и демонстрират чувствителност, нехарактерна за тяхната възраст. Те имат по-различни интереси, по-зрели са, предпочитат да четат или да общуват с по-големите и са изключително любопитни. Често, родителите и учителите забелязват, че тези деца са по-различни. Именно те са основният „катализатор“ в развиването на академичния им потенциал.
Вярно ли е, че децата с академичен талант нямат нужда от специално внимание, защото така или иначе се справят отлично?
Не. Ако техният потенциал не се развива, той може да бъде „загубен“. В очите на околните, децата с академичен талант понякога изглеждат свръхактивни и с липса на внимание. Всъщност, на тях им е скучно. Тъй като обработват информацията по-бързо, имат по-добра памет, работят по-ефективно от връстниците си и приключват бързо със задачите в клас, те губят интерес и започват да пречат на останалите.
Ефективна техника за справяне с това е възлагането на интелектуално предизвикателни задачи, които същевременно съответстват на техните способности и интереси, поддържат вниманието им, мотивират ги и развиват академичния им потенциал.
Вярно ли е, че децата, които имат академичен талант, са винаги отличници?
Не. Възможно е дори да понижат успеха си в училище. Тъй като по-лесно от съучениците си се справят със задачите и всичко им изглежда лесно, те нямат изградени навици и умения за учене и не знаят как да подходят, ако се изправят пред по-сложни академични проблеми. Тогава губят мотивация или се отказват.
По тази причина е необходимо да се работи с тях в посока развиване на умения за учене като систематичност, способност за планиране и постоянство. Това не само им помага да се справят с по-високите изисквания, но и ги мотивира, защото могат да „упражняват“ способностите си, да задоволяват естественото си любопитство и да се чувстват ефективни.
