Как да покрепим ученика с ХАДВ?

Синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание (ХАДВ) е състояние, което се характеризира с дълготрайни нарушения във вниманието и/или хиперактивност и импулсивност, възпрепятстващи функционирането и развитието на лицето. Диагностицирането на ХАДВ изисква цялостна оценка от екип от специалисти. За терапията също е необходима екипна работа от различни специалисти, семейството на детето и учителите в училището.

Според данни на Американския център за контрол и превенция на болестите (CDC) в САЩ, с ХАДВ са диагностицирани 6 млн. деца на възраст между 3-17 години. В нашата страна няма точна статистика на децата и възрастните с ХАДВ, но въпреки това почти няма психолог, логопед или педагог, който да не е срещал в практиката си такива.

В тази статия ви предлагаме няколко практически стратегии за подпомагане на ученици с хиперактивност и дефицит на вниманието. Тяхната цел е да помогнат на учениците да се фокусират, да избягват претоварването и да усвояват успешно учебния материал. Заради своята универсалност и практическа насоченост, тези съвети са приложи и при по-малки деца, както и при възрастни с ХАДВ.

Стратегиите в тази статия са обобщени и адаптирани от книгата на Нанси Матер, Сам Голдщайн и Кейти Еклунд Learning Disabilities and Challenging Behaviors.

Важно е да се вземе предвид че сложните и многобройни указания са сериозно изпитание за учениците с ХАДВ. По-добре се придържайте към кратки и ясни инструкции, които да подавате на ученика една по една. Съобразете сложността им с възможностите на ученика и търсете неговата обратна връзка, за да ги усложните или опростите. Полезна техника е да помолите детето да повтори инструкцията, за да сте сигурни, че я е запомнило и я разбира.

Независимо дали работите в училище или частен кабинет, добре би било да има установени правила, с които ученикът е запознат. Подходящо е те да са визуално представени на видно място. Регулярно проверявайте дали детето с ХАДВ е наясно с правилата и разбира какво се очаква от него.

Комбинирайте приятна за ученика задача с по-малко интересна. За него ще е по-лесно да се концентрира и ще е по-мотивиран, ако знае, че след като приключи с по-скучната задача ще има възможност да се занимава с нещо, което му харесва. Например, ако обича да рисува, но задачите по математика го затрудняват, след всяка текстова задача по математика, може да го помолите да направи малка илюстрация към нея. Редуването на „забавни“ и „скучни“ дейности помага на децата да задържат вниманието си и да завършат задачите си.

Вместо да акцентирате върху това, което искате ученикът да не прави, по-добре му кажете какво да направи. Детето с ХАДВ ще реагира по-добре на този тип комуникация. Например, вместо да критикувате това, че се върти на стола, по-добре му кажете да погледне напред към дъската. Това не само ще му помогне да разбере и да се съсредоточи върху това, което искате да направи, но и ще му попречи да замени едно непродуктивно поведение с друго.  Тази стратегия е успешна при всички ученици, не само при тези с ХАДВ.

Някои ученици с ХАДВ реагират добре на външни визуални или звукови подсказки, като например светлинен сигнал, който да напомня на детето, че все още трябва да работи по конкретната задача. Добре е тези дейности да не включват пряка намеса на възрастен – специалист или родител. Този метод изисква ученикът да бъде мотивиран да се самоконтролира. Поради това е по-подходящ за по-големи ученици.

Вижте d2-R Тест за оценка на вниманието и концентрацията

Неочаквани промени могат да предизвикат предизвикателно поведение при ученици с ХАДВ, тъй като те са склонни лесно да се превъзбуждат и може да изпитват трудности при преминаването от една среда в друга. Избегнете това като ги подготвите предварително за промените. Например, ако предстоят промени в класната стая, опитайте по-рано да подготвите ученика за промените.

Сигурно сте забелязали, че децата с ХАДВ последни започват работа и първи спират. На тях им е необходимо повече време след междучасието, за да се съсредоточат и да започнат да работят по задачите си, особено ако се изисква и преместване в различна класна стая. Когато е възможно, избягвайте такива преходи. А при преминаване от една дейност в друга, осигурете допълнителни инструкции и ред. Не забравяйте да похвалите ученика, когато успешно се справи с промяната.

Учениците с ХАДВ често са по-неспокойни и активни в сравнение с връстниците. Позволете им кратко раздвижване в класната стая, като това не би трябвало да се отразява на заниманията им в клас и те трябва да работят със същата скорост като съучениците си. Задължително условие е тези допълнителни действия да не пречат на учебния процес и другите ученици.

Режимът на ежедневните дейности е много важен за успеха на децата с ХАДВ. Промяната в последователността от дейности може да обърка ученика, да намали вниманието му към задачите и да попречи на успешното завършване на заданията. Планирайте дневния или седмичния режим на ученика, според съвместната си работа, и се придържайте към него. Така насърчавате разбирането и ангажираността на детето със задачите.

Планираният режим не трябва да бъде отегчителен за ученика с ХАДВ. Дори и при изграден режим, винаги има място за избор и малки промени. Децата с ХАДВ се справят по-добре, когато времето за работа е разделено на кратки периоди и възможност за избор между задачите в рамките на всеки период.

Незабавната обратна връзка и индивидуалното внимание на учителя помагат изключително много на учениците с ХАДВ да се справят успешно в училище. Дори само преместване на детето по-близо до учителя подпомага този процес. В даването на постоянна обратна връзка може да въвлечете освен учителите, така и други възрастни в обкръжението на ученика (като родители и близки, треньори, терапевти и др.), съученици и приятели, както и по-големи ученици.

Разработете система, при която да възнаграждавате всеки успех на детето с ХАДВ, независимо колко „малко“ е постижението. Учениците с хиперактивност и дефицит на внимание често се нуждаят от повече възможности да опитат отново, за да успеят, а похвалата е част от този път. Когато постигането на целта изисква повече опити и усилия, е възможно децата да развият усещане за безпомощност и безнадеждност. Подкрепата е от изключителна важност за тях, за да придобият надежда и увереност и да продължат стъпка по стъпка към успешното завършване на задачите си.

Въпросникът за клинична оценка на поведението CAB, наред с проблемното поведение, агресивност, депресия и тревожност, оценява и честотата, в която се проявяват липсата на внимание, импулсивност и хиперактивност, които са основните клинични симптоми на ХАДВ. CAB сравнява оценки от родител и учител и по този начин откроява различията (или приликите) в поведението на детето у дома и в училище. Тестът е приложим при деца и юноши от 2 до 18 г.

Научете повече за CAB