Какво оценява Въпросникът за клинична оценка на личността PAI Plus? – част 2. Клинични скали

Вече се запознахте с Валидностните скали в PAI Plus. Втората поред статия представя клиничните скали от въпросника PAI Plus.

Авторите на теста следват идеята за извеждане на лесни за интерпретация конструкти. Иначе казано, айтемите на всяка клинична скала директно отразяват феноменологията и симптоматиката на съответните разстройства. Така във финалната версия на PAI те извеждат 11 клинични синдрома, важни за диагностичната практика. Във връзка с мултидименсионалността на повечето синдроми всяка от тези клинични скали е разгледана през основните три аспекта на симптоматика – афективен, когнитивен и соматичен.

Клинични скали

Соматични оплаквания (SOM)

Тази скала изследва клиничната картина на соматичните оплаквания, които са с неизвестен за медицината произход. Конструирана е именно да даде диференциална оценка на основните компоненти на  соматоформните разстройства чрез три субскали: Конверзонни (дисоциативни) разстройства (SOM-C), Соматизация (SOM-S) и Притеснения относно здравето (SOM-H).

• Конверзонни (дисоциативни) разстройства (SOM-C) оценява физиологичните симптоми, които са характерни за конверзионните разстройства, включително парализа, слепота и анестезия (липса на сензитивност спрямо болка).
• Соматизация (SOM-S) е свързана с по-обичайни физиологични оплаквания като главоболие, проблеми с гърба, болки или стомашно-чревни заболявания, които се оценяват по-скоро заради честотата им, а не толкова заради самото преживяване от лицето.
• Притеснения относно здравето (SOM-H) разкрива притесненията на респондента, свързани с личното му здравословно състояние и физиологично функциониране.

Тревожност (ANX)

Тревожността е едновременно един от най-познатите и най-трудно измерими конструкти в психологията именно поради това, че в симптоматиката си разгръща всички компоненти на прояви: когнитивни нарушения, соматични и афективни реакции, и поведенчески прояви. В PAI тревожността е конструирана да оценява три от изброените компоненти на тревожността, като поведенческият е представен в отделна скала – Тревожност – когнитивни симптоми (ANX-C); Тревожност – афективни симптоми (ANX-A) и Тревожност – соматични симптоми (ANX-P).

• Тревожност – когнитивни симптоми (ANX-C) оценява очакванията да се случи нещо лошо, съпроводени от безпокойство и когнитивни вярвания от типа, който Beck и Emery (1979) описват в контекста на когнитивно-поведенческата терапия на тревожните разстройства.
• Тревожност – афективни симптоми (ANX-A) изследва афективните усещания за напрежение, паника и нервност.
• Тревожност – соматични симптоми (ANX-P) е фокусирана върху соматичните аспекти на тревожността, изразени в усещания за сърцебиене, изпотени длани, учестено дишане и замайване.

Тревожни разстройства (ARD)

Скалата оценява феномени, характерни за три свързани с тревожността особености, които заедно с информацията от скалата Тревожност (ANX), могат да служат като по-специфични индикатори. Става въпрос за субскалите Обсесивно-компулсивно (ARD-O); Фобии (ARD-P) и Посстравматичен стрес (ARD-T).

• Обсесивно-компулсивно (ARD-O) включва айтеми, свързани със симптоматичните и личностовите особености на разстройството. Например, различни ритуали, свързани със страхове, или прекалена концентрация върху детайла.
• Фобии (ARD-P) оценява няколко от най-често срещаните фобийни разстройства – страх от височини, затворени пространства или социални контакти.
• Посстравматичен стрес (ARD-T) изследва аспекти, свързани с реакциите спрямо травматични стресори, включително кошмари, внезапна тревожност и усещане за крайна промяна след случването на дадено травматично събитие, като не показва конкретика около него.

Депресия (DEP)

Депресията е един от най-изследваните конструкти в областта на психичните разстройства, като в историята са известни различни инструменти, всеки от които засяга отчасти определени аспекти, свързани с този тип симпотматика. В PAI скалата Депресия (DEP) акцентира върху всички аспекти, свързани с депресивния синдром, като покрива пълния диапазон на тежестта на симптоматиката. Трите субскали, включени в скалата са: Депресия – когнитивни симптоми (DEP-C), Депресия – афективни симптоми (DEP-A), Депресия – соматични симптоми (DEP-P).

• Депресия – когнитивни симптоми (DEP-C) оценява симптоми като негативни очаквания, безпомощност и когнитивни грешки така, както са описани от Beck (1967) в контекста на теория на депресията
• Депресия – афективни симптоми (DEP-A) измерва усещането за нещастие, дисфория и апатия.
• Депресия – соматични симптоми (DEP-P) е фокусирана върху вегетативните и соматичните преживявания в депресивната симптоматика.

Мания (MAN)

Манийната симптоматика представлява предизвикателство в диференциалната диагностика в областта на психометрията и традиционното оценяване поради своята флуктуираща и нестабилна същност. Последните десетилетия в изследователската литература по темата се фокусират именно върху комплексната симптоматика на манийните епизоди, като обединяват значими диагностични характеристики в манията. Скалата в PAI е разработена точно върху тази открития, като включва в себе си субскалите: Физическа активност (MAN-A), Грандомания (MAN-G), Раздразнителност (MAN-I).

• Физическа активност (MAN-A) оценява забързаната реч, намалено количество сън, повишена моторна активност и екстравагантност.
• Грандомания (MAN-G) изследва наличието на нереалистично висока самооценка, надценени идеи и свръх-самоувереност в междуличностните отношения.
• Раздразнителност (MAN-I) е фокусирана върху оценяването на нетърпеливостта и постоянното търсене и нужда от вниманието на другите.

Параноя (PAR)

При идентифициране на съответните компоненти на конструкта „параноя“, авторите на PAI поставят акцент не толкова върху „външната“ симптоматика, колкото върху феноменологията на разстройството, така че в максимална степен да се редуцира защитното поведение при оценката. Скалата е конструирана да идентифицира както личностовите особености при параноята, така и по-симптоматични елементи, разгледана в субскалите: Преследване (PAR-P), Свръхбдителност (PAR-H) и Злопаметност (PAR-R).

• Преследване (PAR-P) включва айтеми, свързани с типичните делюзии, характерни за тежката форма на параноя.
• Свръхбдителност (PAR-H) разкрива нагласата на лицето да е винаги подготвено и „нащрек“ в отношенията си с околните.
• Злопаметност (PAR-R) оценява наличието на огорчение и завист спрямо другите, заедно със субективното усещане за несправедливо отношение на другите.

Шизофрения (SCZ)

Шизофренията е един от най-хетерогенните клинични синдроми, разглеждан много назад в историята, като започнем от Kraepelin (1919/1971) и стигайки до Leonhard (1979) и Ban (1982). Скалата Шизофрения (SCZ) на PAI е конструирана така, че да обхваща трите основни аспекта на шизофренията: позитивни симптоми, негативни симптоми и разстройства на мисленето.

• Психотични преживявания (SCZ-P) е фокусирана върху позитивните симптоми като делюзии и халюцинации, които са основни за разстройството според DSM и МКБ.
• Социална изолация (SCZ-S) от друга страна, обхваща най-типичните негативни симптоми на шизофренията – социално изолиране и липса на разбирателство с околните.
• Разстроства на мисленето (SCZ-T) включва айтеми, които оценяват блокиране на мислите, объркване, разсеяност и проблеми с концентрацията.

Гранични черти (BOR)

Бордерлайн или Гранично личностово разстройство е конструкт, който представлява все по-голям интерес в последните години по отношение на планиране на терапия и работата с пациенти с такъв тип функциониране. Факторно изследване на автора, което засяга всички личностови разстройства от DSM-III и DSM-III-R, разкрива пет фактора, свързани с диагностицирането на личността с гранични черти, а именно:

1. Проблеми с Аз-идентичността и възприятието за другите;
2. Недоверие в междуличностните отношения;
3. Саморазрушително поведение;
4. Емоционална нестабилност;
5. Поведенчески изблици.

Това обуславя четирите субскали в скалата: Емоционална нестабилност (BOR-A), Проблеми с идентичността (BOR-I), Негативни взаимоотношения (BOR-N) и Саморазрушително поведение (BOR-S).

• Емоционална нестабилност (BOR-A) включва тенденцията към твърде интензивни и трудно контролируеми афекти, най-вече гняв.
• Проблеми с идентичността (BOR-I) разкрива наличието на несигурност в идентичността и неуспешно интегрирана Аз-концепция и концепция за другите.
• Негативни взаимоотношения (BOR-N) оценява амбивалентността в отношения и емоциите, съпоставени със силно изразена зависимост от другите, комбинирана с очакванията за действия на изоставяне или експлоатиране от тяхна страна.
• Саморазрушително поведение (BOR-S) описва склонността към импулсивни и саморазрушителни действия и поведения.

Антисоциални черти (ANT)

Днес по отношение на антисоциалните черти има два основни подхода в дефинирането им: персонален критерий за психопатната личност от Cleckley (1950) и поведенчески критерий за антисоциалната личност на Robins (1966). Съвременните изследвания все по-често показват, че тези два подхода към дефинирането на антисоциалните черти са израз на свързани, но независими една от друга, фасети на антисоциалната личност (e.g., Harpur, Hare, & Hakstian, 1989). Скалата Антисоциални черти (ANT) в PAI е конструирана така, че да обхваща три компонента на антисоциалната личност. Два от тях са фокусирани върху личностните аспекти, а третият – върху поведенческите прояви.

• Антисоциално поведение (ANT-A) оценява проблемите в поведението, така както са дефинирани чрез антисоциалната личност в DSM и диссоциалната личност в МКБ.
• Егоцентризъм (ANT-E) включва патологична егоцентричност и нарцисизъм, които често се считат за съществени при това личностово разстройство.
• Търсене на силни усещания (ANT-S) е фокусирана върху склонността към търсене на силни усещания и риск, съчетана с ниска толерантност към „скука“ и фрустрация, които описват точно особеностите на психопатията.

Проблеми с алкохола (ALC) и Проблеми с медикаменти (DRG)

Проблемите с алкохол и медикаменти са често срещани сред пациенти с психични разстройства, но понякога биват пренебрегвани при наличие на по-силно изразена психопатология. Скалите следват два основни модела на проблемите, свързани със злоупотребата с алкохол и различни медикаменти – зависимостта и симптомите около нея, загубата на контрол върху употребата на веществото и социалните и поведенчески проблеми, до които води всичко това.

Скалите Проблеми с алкохола (ALC) и Проблеми с медикаменти (DRG) са конструирани без да включват субскали. Това обаче не означава, че са хомогенни конструкти. Техните айтеми оценяват тежестта на проблемите, свързани с алкохола и медикаментите. При установяването на подобен тип проблем, е необходимо специалистът да проведе по-детайлна оценка, за да се изяснят етиологията и причините за него.

В последната статия от поредицата ще Ви представим Скалите за терапевтичен риск, Междуличностните скали и Допълнителните индекси.

Регистрация за следващото сертификационно обучение за работа с PAI Plus можете да направите тук: