Учителската професия е високорискова от гледна точка на стреса, който много лесно може да се превърне в бърнаут, ако не са взети навременни мерки. Както вече сме обобщавали в предишни наши публикации, синдромът на професионално прегаряне се характеризира с три основни симптома – емоционално изтощение, цинично поведение и понижаване на работната ефективност. Всичко това през призмата на учителската професия рефлектира както на личността, така и на преживяванията в учениците и тяхното представяне в учебната дейност.
Повечето изследвания в областта се фокусират върху търсенето на копинг стратегии, които да подпомогнат справянето със стресорите. Проактивните стратегии обаче работят на ниво превенция на стресорите, което намалява риска от развитие на бърнаут.

Какво представляват проактивните стратегии?

Изразяват се в предвиждане и подготовка за евентуалните стресори, а не само механично реагиране на тях. Стратегиите могат да включват саморегулиране (управление на мислите и поведението) или кооперативност с другите.
Саморегулативните са:

  • забавяне на работния процес;
  • поставяне на цели;
  • приоритизиране на задачите;
  • управление на времето.

Примери за стратегии за кооперативност с другите са:

  • търсене на помощ от колеги;
  • даване на подкрепа на другите;
  • изграждане на социални връзки с колегите.

Предимства от проактивните стратегии

Изследванията показват, че проактивните стратегии могат да бъдат ефективни за намаляване на бърнаут синдрома при учители. Проучвания показват, че:

  • учителите, които използват такива механизми демонстрират по-ниски нива на стрес и бърнаут (Klassen & Durksen, 2014).
  • проактивната саморегулация е свързана с по-нисък риск от бърнаут при директорите на училища (Tikkanen et al., 2017);
  • практивните стратегии могат да понижат усещането за изтощение, цинизъм и неадекватно поведение сред учителите (Pietarinen et al., 2013a; Väisänen et al., 2018).

Включването на проактивни стратегии в работния режим на учителите и техните ежедневни занятия може да намали значително наличието на бърнаут сред тях.

Стратегиите могат да изглеждат така:

  • поставяне на реалистични цели и приоритизиране на задачите;
  • управление на натоварването и забавяне на процеса, ако е необходимо;
  • създаване на социални връзки в колектива;
  • отваряне на пространство за споделяне при нужда от помощ.

Припознаването на проактивните стратегии като механизми за подобряване на работния процес в сферата на образованието, може да подобри при учителите като цяло психичното здраве, но и да понижи стреса и риска от развитие на бърнаут. С подобряването на общото психично здраве на учителите, техният капацитет да мислят за развитието на работещи практики в учебна среда и да разширяват способността си да разбират учениците и техните нужди и потребности също ще се разшири.
При изграждането на работещи стратегии на първо място стои диагностиката и оценяването. Тестът за оценка на синдрома на професионално прегаряне Burnout-Q дава бърза оценка за състоянието в момента. Също така показва всяка от трите области, която може да е засегната и отваря поле за навременна превенция или интервенция.

Повече информация за условията на закупуване и използване на теста тук:

Burnout-Q

Източник: Pyhältö, K., Pietarinen, J., Haverinen, K., Tikkanen, L., & Soini, T. (2021). Teacher burnout profiles and proactive strategies. European Journal of Psychology of Education, 36(1), 219-242.