Тематично-аперцептивният тест – TAT, е проективен инструмент, който включва описания на серия от графични изображения. Известна като „техника за интерпретация на картини“, тази методика е създадена от американските психолози Хенри А. Мъри и Кристина Д. Морган от Университета в Харвард през 1930 година. Днес ТАТ е един от най-широко приложимите в клиничната практика личностни тестове.

Как „работи“ ТАТ?

В работата си с ТАТ специалистите показват на своите клиенти серия от картини, изобразяващи неясни персонажи (включително мъже, жени и/или деца), сцени и ситуации. От изследваните лица се изисква да съчинят история за всяка от представените картини, като обяснят:

  • какво е довело до конкретното събитие;
  • какво се случва на показаната сцена;
  • какво мислят и чувстват героите;
  • какъв е изходът от историята.

Пълната версия на ТАТ включва 31 карти. Мъри препоръчва при приложението на теста да бъдат използвани средно около 20 карти, като е добре специалистите да избират такива, които са близки до изследваното лице. Днес много практици решават да включат между 5 и 12 карти, често избирани според преценката им за това доколко конкретните сцени отговарят на нуждите и актуалната ситуация, в която се намира мъжът или жената. Специалистите се осланят на собствената си преценка, когато избират сцени, определяйки кои от тях могат да извлекат максимално полезна информация от респондента.

С каква цел се прилага ТАТ?

Тестът ТАТ може да се използва от специалистите по много различни начини. Ето част от тях.

  • За да научат повече за дадения човек. В този контекст тестът може да се използва за „разчупване на ледовете“. Извлечената информация служи за ориентир относно това пред какви емоционални конфликти потенциално може да бъде изправен клиентът.

  • За да могат хората да изразят своите емоции. ТАТ често се използва като терапевтичен инструмент, който дава възможност на изследваните лица да изразят своите емоции по недиректен начин. Възможно е един човек да не е в състояние да опише дадено чувство, но да може да разпознае усещането, когато то е погледнато от различна перспектива.

  • За изследване на теми, свързани с житейски преживявания. Хората, които се сблъскват с проблеми като например загуба на работа, развод или сериозно заболяване, могат да интерпретират сцените в контекста на ситуацията, в която се намират. Това дава възможност на специалистите да направят по-прецизен анализ в хода на  терапията.

  • За да бъдат оценени конкретни психологически състояния. В някои случаи тестът се използва, за да бъде направена оценка на различни личностни или мисловни разстройства.

  • За да бъде направена оценка на заподозрени в извършването на криминално деяние. TAT се прилага и при криминално проявени личности, за да се определи рискът от рецидивизъм или да се установи дали изследваното лице се доближава до профила на заподозрения в извършването на престъпление.

Потенциални недостатъци на методиката

Едно от основните опасения на специалистите по отношение на приложението на TAT, е свързано с това, че тестът не предполага стандартизация и не налага следването на стриктна точкова система. Психолозите имат по-голяма свобода при администрацията на инструмента и не всички разчитат на комплексната система за оценяване на Мъри. Дори при прилагането на една и съща система за оценяване обаче, е трудно да бъдат сравнени резултатите на две лица, ако при оценяването им са използвани различни като брой и вид картини.

За да бъде минимизиран шансът от неправилна интерпретация на резултатите, е важно всички специалисти, прилагащи  TAT в практиката си, да преминат през сертификационно обучение за работа с методиката. Обучението помага за правилната интерпретация на отговорите. Администрацията на този тест представлява записване на разказа на изследваното лице.

Източник: www.verywellmind.com