В навечерието на 100-годишнината от създаването на първия в света психоаналитичен институт в Берлин асоциативно вниманието ни се насочва към “бащата на психоанализата” – Зигмунд Фройд. А от там към несъзнаваното и защитните механизми.

Мислейки за работата с проективни тестове, няма как да не се засегне психоаналитичния подход и разбирането за метапсихологията на проекцията. В психологията процесите на проекцията не са представени много ясно. В повечето от случаите характеристиките ѝ се припокриват с други защитни механизми и е объркващо кой е точният термин в случая. Например, според разбиранията на гещалтпсихологията, проекция е взаимодействието на човек със заобикалящата го среда по начин, който се основава изцяло на собствените му интереси, способности, навици, желания, очаквания и афективни преживявания. Това обяснение преставлява и цялостната концепция, която лежи в основата на работата и интерпретацията на проективните методики. 

При проективни тестове като Rorschach Inkblot Test, ТАТ, CАТ на изследваното лице се предлагат неструктурирани ситуации и серия от двусмислени стимули, които позволяват работа с несъзнаваното. Човек си обяснява изображенията и картинките според свои лични житейски преживявания и спрямо настоящото си състояние. Интерпретирайки резултатите от изследване с проективен тест, се наблюдава, както проекция на характеристиките от личността на човек, така и на тези, които той се опитва да отхвърли или отрича като качества. Работата на специалистите с проективни тестове изисква повече умения, усилия и енергия при интерпретацията на резултатите. Като цяло, този тип инструменти са много информативни и задълбочени, поради факта, че работят с процесите на несъзнаваното и изтласканото, динамиката на личността и защитите. Различните проективни методики изследват различни процеси от функционирането на личността. Докато Тестът на Роршарх (Rorschach Inkblot Test) и ТАТ се фокусират върху съпротивите и несъзнаваните процеси, САТ се основава върху личностните характеристики и когнитивните процеси, изследващи междуличностни конфликти и интернализирани поведенчески модели.

Осланяйки се върху публикуваните трудове на З. Фройд, терминът “проекция” не придобива ясни параметри и концепцията му по-скоро предизвиква повече въпроси, отколкото отговори. Но въпреки това смисълът, който ѝ придава, е доста тесен в контекста на другите защитни механизми. Субектът несъзнавано проектира навън нежелано и неприемано съдържание, което не приема за себе си. Фройд използва термина най-вече, за да обясни функционирането и метапсихологичните процеси на пациенти с параноя и фобия. При параноята неприемливите психични представи се изхвърлят извън субекта и се връщат към него вече от външната среда под формата на упреци. Докато при фобията субектът изхвърля навън вътрешни опасности и те се превръщат в реална опасност, идваща от средата. 

Изследването на психичните процеси отнема време, задълбочен анализ и опит на специалиста. Работата с проективни тестове невинаги представлява лесен начин за интерпретация на несъзнаваните защити и междуличностни отношения. Специалистите, работещи с такъв тип тестове, често имат нужда от супервизия на случаите, за да организират адекватно своите интерпретации и оценка.