Ако сте от родителите, които в последните месеци съчетават работата от вкъщи с грижите за децата, е много вероятно да сте усетили, че най-малките членове на семейството демонстрират нетипичен израз на привързаност към вас. Те сякаш просят вниманието ви, катерейки се по тялото ви, и използват всеки удобен момент, за да се „залепят“ за вас. Съвсем възможно е тези прояви на обич да са се превърнали в ежедневие, а вие все по-често да се изправяте пред въпроса „Нормално ли е да се случва това?“

Всъщност това поведение е един от начините, по които децата изразяват нуждата си от вашето внимание. То е резултат на подсъзнателната им нужда от вашите грижи. Приемете го като знак, че във ваше лице детето вижда някого, от когато може да получи помощ, когато преживява нещо страшно или неочаквано. Получавате го, независимо дали самото дете преминава  през важна за него промяна или просто усеща, че вие сте разтревожени и това автоматично събужда неговите собствени тревоги. Просто когато е „залепено“ за вас, то се чувства сигурно и защитено.

Това, че има определени периоди, в които детето ви е „залепено“ за вас, може би е знак, че се справяте добре.

Съвсем нормално е детето да търси близостта ви и да ви използва като катерушка. Еволюцията ни е научила да търсим сигурно убежище, за да оцелеем.  „В миналото предците ни са се катерили по дърветата и са прескачали пропасти, за да избягат от дивите животни. Бебетата и малките деца пък са се вкопчвали в тях, за да оцелеят“, обяснява Алан Сруф от Университета в Минесота, специализиран в изследвания върху привързаността. В наше време се чувстваме заплашени най-вече от неизвестността.

„Децата имат нужда от предвидимост и чувство за контрол в нашия все по-несигурен свят. Откриват ги в лицето на родителите си – нещо напълно разбираемо, което обаче може да изправи нас, възрастните, пред сериозно изпитание“, казва психологът Рос Томпсън.

Когато рутината в ежедневието им е нарушена, децата се опитват да открият своето ново „нормално“.

Залепвайки се за родителите си или катерейки се върху тях, малките показват, че имат нужда от внимание и не се чувстват комфортно.

В периоди на несигурност катеренето също така може да бъде знак за това, че детето има нужда да се успокои и да регулира емоциите си, за да намали нивото на тревожност. „Когато децата (а също и възрастните впрочем) са поставени под стрес, за тях е полезно да пренасочат вниманието си и да раздвижат телата си“, обяснява Хершберг. Именно това обяснява желанието на детето ви да се катери по вас, като израз на привързаност. Според науката физическата активност намалява нивото на стреса и регулира сърдечния ритъм.

Според изследователя и специалист по болнично лечение д-р Джон Готман това поведение също така може да се приеме като призив към възрастния да общува и да играе с детето, да споделят заедно забавни моменти и преживявания. Разбира се, съвсем нормално е, ако се чувствате преуморени от настоятелните призиви за внимание от страна на детето или от стреса и твърде многото ангажименти в ежедневието ви, да не ви е до игри. Помнете, че това е напълно в реда на нещата.

Вижте този списък с 10 неща, които детето може да прави, за да изразходва енергията си и да намали нивото на стрес.

  • Да ви помогне с домакинските задължения
  • Да се катери по дърво
  • Да построи пясъчен замък
  • Да върви като раче (вижте как тук)
  • Да се включи в спортно предизвикателство (вижте идеи тук)
  • Да пълзи назад
  • Да пълзи като войник
  • Да прави скокове като звезда или т.нар. Jumping Jacks (вижте как тук)
  • Да направи дупка в пясъка, в която да влезе.
  • Да прави лицеви опори или коремни преси

Най-важната ви задача е да си поставите ясни граници и да ги спазвате.

Когато вашите деца са наясно с ограниченията, които вие самите сте задали, те знаят какво поведение бихте приели. Така те се учат как сами да си поставят граници в бъдеще. Джанет Лансбъри, консултант по въпроси, свързани с родителството, споделя: „По-мекушавите родители в класовете, които водя, позволяват на своето дете спокойно да се катери върху тях. Детето използва тази възможност, за да установи какво му е позволено да прави. Майките и татковците обаче често се страхуват да кажат: „Не искам да се катериш върху мен. Може да седнеш до мен. Ако искаш да се катериш, ще намерим място, на което може да го правиш.“

Като родители ние се приспособяваме към нуждите на своите деца. Когато това приспособяване обаче изисква твърде много усилия или нарушава личното ни пространство, са налице повече  негативи, отколкото позитиви. На практика можем да повишим тревожността, вместо да я намалим, а това да окаже отрицателен ефект върху поведението ни. Важно е да обръщаме внимание на начина, по който се чувстваме, а след това да отговорим на нуждите на детето, зачитайки нашите собствени.

Значението на емоциите за пълоценното детско развитие

Има много начини, по които можем да заздравим връзката родител-дете и да повлияем положително начина, по който детето да намери подходящ израз на привързаност. Тя е изключително важен фактор за пълноценното развитие на момичетата и момчетата, още от най-ранна детска възраст. Повече по темата може да научите в статията „Как връзката с родителите повлиява емоционалното развитие на детето?“.

Когато са налице проблеми в комуникацията с детето и способностите му да контролира своите емоции, е добре да потърсите мнение на специалист. Той може да направи обективна оценка на поведението му и да ви даде индивидуални насоки за работа с детето. Умението на детето да регулира емоциите и импулсите си е показателно за това доколко развити са неговите социални умения. Те се наблюдават по време на цялостната оценка на детското развитие, в най-добрия случая – докато детето общува в група. Такъв тип оценка може да се извърши със скрининг теста на детското развитие DESK 3-6 R. Инструментът се прилага за ранна детекция на нарушения в развитието на деца в предучилищна възраст с цел навременна интервенция. Използва се също така за оценка на училищната готовност.

Източник: Mother.ly