Осигуряването на психологическа подкрепа обикновено е дълъг и труден процес. Всеки етап от него включва множество предизвикателства, които специалистите адресират по различен начин, съобразявайки се с индивидуалните специфики на конкретния случай. Независимо какви са дефинираните проблеми и възможности за разрешаването им, даването на обратна връзка неизменно присъства като стъпка в практиката на психолозите, които използват психометрични инструменти, а и не само. Именно тази стъпка обаче често остава извън фокуса на работата с изследваните лица. Ето защо днес насочваме вниманието си към този проце. В следващите редове ще се фокусираме върху някои основни аспекти, свързани с пълноценното му протичане.

Повече по темата може да научите в рамките на обучението „Комплексна психологическа оценка с тестове. Методология и практическа работа“. То отговаря на голяма част от въпросите, свързани с приложението на психометричните тестове в психологическата практика. Тренингът включва и насоки за даване на обратна връзка към изследваните лица, както и препоръки за последваща работа.

Защо е важен процесът на оценяване и даване на обратна връзка?

Първоначалната оценка от страна на специалиста е важен момент от инициирането на работата по даден случай. Повечето специалисти се доверяват на своя професионален опит и изпитани методи в изготвянето на тази оценка. Те имат възможност да използват надеждни и обективни методи за изследване на конкретни области, които дават точни резултати за психичното функциониране. Такива са стандартизираните инструменти, които са адаптирани към културните и социални особености на всяка страна.

Даването на обратна връзка е динамичен и интерактивен процес. Той играе съществена роля в началния етап от работата. Важен е и в проследяването на развитието на конкретния случай, което е свързано с поставянето на адекватна оценка. Всъщност оценяването нерядко продължава и по време на онзи етап от работата на специалиста, свързан с даването на обратна връзка. 

Оказва се обаче, че обратната връзка лесно може да остане неразбрана от клиента. Често това се случва, когато резултатите от изследването биват поднесени „сурови“ или не се формулират на достъпен за изследваното лице език. Този подход, освен че не носи стойност за него, може да предизвика и обратен ефект, който да доведе до объркване, паника, погрешни интерпретация или дори отказ да бъде проведена терапия. Резултат, който може да бъде избегнат с помощта на пълноценна дискусия. В рамките на нея специалистът споделя повече за значението на резултатите, минимизира възможностите за погрешното им тълкуване и дава възможност да бъдат адресирани възникнали въпроси и притеснения.

Определяне на задачите и ролите

Процесът по даване на обратна връзка е предшестван от дефиниране на целите, стратегиите и подходящата за случая интервенция. В противен случай е възможно да се получи съществено разминаване между очакванията на двете страни, а това от своя страна да окаже негативно влияние върху резултатите от терапията.

Един от рисковите фактори за допускането на такова разминаване е свързан с някои популярни схващания относно психологическата оценка.

За много хора думата „тест“ води към асоциации за нещо, което отнема съвсем малко време и дава оскъдна информация. Възможно е, ако специалистът е подготвил детайлна обратна връзка, човекът срещу него да не е готов да я приеме – да не разполага с нужното време и нагласа. Ето защо е добре той да бъде запознат предварително с формата и рамката на оценяването, както и с това какво включва „разчитането“ на резултатите. Тук е моментът да се отбележи важността на коректното представяне от страна на специалиста както на целта на самото изследване с тест, така и на това какви ползи и знания за самия изследван ще донесе оценяването.

Друг потенциален проблем е свързан с възможността изследваното лице да иска да се запознае самостоятелно с резултатите на теста си.

Съответно, ако става въпрос за изследване на дете – родителят да поиска достъп до резултатите, изключвайки намесата на специалист. Именно липсата на квалифицирано мнение при разчитането на доклада обаче може да доведе до създаването на погрешни заключения.

Преди да започнат работа с конктерен тест, специалистите обичайно преминават през сертификационно обучение за работа с него. По време на обучението те получават допълнителна информация и насоки. Те са свързани не само с приложението на конкретната методика, но и с анализа на получените резултати. Липсата на това знание е предпоставка за погрешно тълкуване на данните. Това е и една от основните причини клиентите обикновено да не получават директен достъп до получените резултати. Този аргумент може да бъде в основата на разговора с изследваното лице или настойника, когато става въпрос за дете, защо не е подходящо той/или тя да интерпретира резултатите си самостоятелно.

Разбира се, всеки има право на достъп до резултатите си или тези на своето дете. Нужно е обаче да бъде осигурена подходящата съпътстваща подкрепа в разчитането. Резултатите в графичен вид носят качествена и достоверна информация, само при наличието на знание за нормативните прагове на конкретните стойности и обхвата на всяка от скалите (т.е. какво изследва всяка една скала). Те не биха били информативни за специалисти и лица, които не са запознати с тях.

Ефективна реакция в кризисни ситуации

Независимо от причините и условията, според които се извършва едно психологическо оценяване, специалистът трябва да е подготвен за възможността резултатите да покажат нужда от планиране на по-сериозна интервенция, въвличане на втори специалист или препращане към по-специализирана оценка.  Добре е изследваното лице да бъде наясно с тази възможност. Така то ще приеме по-лесно въвеждането на тази мярка, в случай че това се наложи.

При прилагането на конкретни тестови методики има вероятност да бъдат отчетени и сигнали за агресивно, суицидно или друго застрашаващо поведение. По време на изследването също така могат да бъдат установени сигнали или данни за преживени травматични ситуации, физически или друг тормоз. Специалистът трябва да е подготвен при такава ситуация да реагира адекватно, като познава добре законовата рамка, която определя какви действия може да предприеме (съвместно с властите, с друг тип специалисти и т.н.), както и каква информация има право да сподели.

Обратната връзка в контекста на информираното съгласие и информирания отказ

На първо място е добре да се отбележи, че изследваните лица имат правото да знаят причината, поради която са оценявани. Те също така трябва да бъдат запознати с това какви процедури включва процесът на оценка, както и каква информация могат да получат. Отговорност на специалиста е да поднесе на разбираем език и по адекватен начин информацията за изследването, освен ако не са налице специфични обстоятелства.

Освен това психологическото оценяване посредством стандартизирани инструменти често осигурява на оценявания информация и насоки, на база на които той може да прецени дали да му бъде назначена терапия и съответно какви компоненти да включва тя. В този ред на мисли даването на обратна връзка може да окаже ключово влияние върху решението на клиента дали да даде информираното си съгласие за последващи интервенции.

Оформяне на обратната връзка

Начинът на поднасяне на резултатите от проведеното изследване и тълкуването им могат да повлияят съществено решението на изследваното лице дали и как да продължи терапията си.

Доказателство за това е проучването на изследователя Макнейл и неговия екип (McNeil, Pauker, Sox, & Tversky, 1982). Те представят на две различни извадки от хора резултатите от два подхода за лечение на рак на белите дробове. Данните, които хората от първата извадка получават, сочат, че 10% от болните, преминали през оперативно лечение, са починали по време на операцията. Други 22% са починали в рамките на година след операцията. 34% са починали в рамките на 5 години след операцията. Според данните от радиационното лечение няма смъртни случаи по време на самото лечение. 23% са смъртните случаи в рамките на първата година след старта му. 55% са те в първите 5 години след това. На база на представените резултати 42% от изследваните лица в първата извадка посочват, че подкрепят радиационното лечение.

Във втората част на проучването същите данни са представени на втора извадка от хора. Този път обаче с друга формулировка и в различен контекст. Вместо да посочват процента на починалите, изследователите извеждат на преден план процента на оцелелите. На участниците в проучването е казано, че 90% от болните са преживели оперативното лечение. 68% са оживели в рамките на първата година след операцията. 34% са оживели в рамките на първите пет години след нея. Изнесена е информация също, че 100% от болните са преживели радиационното лечение. 77% са останали живи в първата година след старта на лечението. И едва 22% са оцелели в рамките на следващите пет години. Само 25% от участниците във втората извадка посочват, че подкрепят радиационната форма на лечението.

Резултатите от проучването са показателни за това колко голяма е отговорността на специалистите при поднасянето на обратната връзка към изследваните лица.

Видимо е влиянието на положителната информация с цел намаляване на тревожността и откриване на път за интервенция при негативни показатели. Макар често този етап от работата им да остава на заден план, той може да изиграе ключова роля в комуникацията с изследваните лица. Тяхното желание или отказът им да предприемат адекватни мерки в подкрепа на психичното и емоционалното си здраве, до голяма степен зависят именно от начина, по който те асимилират информацията, свързана с тяхното здраве и състояние.

Източник: www.kspope.com