Агресивното поведение през различните възрасти

Говорейки за агресивно поведение, последните години все повече се акцентира върху увеличаването на случаите не само при възрастни, но и при деца. Тук е моментът, когато е необходимо да се направи една вметка. Заклеймяването на дадено поведение и осъждането му от страна на обществото често е свързано с прибързаното поставяне на етикет. Затова е добре да се направи разграничение между понятията агресивно поведение и насилие (Liu, 2004a).

Насилието е форма на агресивно поведение, която има за цел да причини физическа вреда на друг човек. Самото агресивно поведение от друга страна, може да включва в себе си, както физическо нараняване, вербални обиди, така и психологически тормоз.

Въпреки че агресивното поведение е приемано за негативна поведенческа проява, то неизменно присъства в целия процес от развитието. В най-ранна детска възраст агресивни прояви като пищене, хапане, хвърляне на предмети и тръшкате са свързани с липсата на комуникация и търсенето на начин за изразяване на нуждите и желанията. Пикът в този период обикновено е около втората година и се наблюдава отшумяване около петата. На този етап важен момент за родителите е поставянето и отстояването на граници, реалистични очаквания за възрастта, както и отдалечаването от дразнителите, когато детето е в криза. Понякога излизането от контрол на такъв тип поведение е възможен маркер за проблем от друго естество. Скринингът е винаги една добра превенция за евентуални бъдещи трудности в развитието.

Всяка една възраст има своите кризи. В периода на влизането в училищна среда фокусът се измества от динамично и емоционално опознаване към по-статично учене и трупане на знания. По тази причина децата преминават отново през бурни моменти на отделяне, търсене на собственото място в групата, общуване с връстниците. Тези моменти се свързват повече с преживявания в психичния свят на децата. Работещи модели за намаляване на напрежението в този период биха били различни начини на релаксация, медитация и спорт, които имат за цел да изместят фокуса и да променят гледната точка на перспективата.

Юношеството се люлее между моралните норми и търсенето на популярност, идентичност, модели на отстояване и бушуващите емоции. В този период често агресивните прояви ескалират и преминават границата на допустимото. Тук е моментът да се споменат и различните видове агресивно поведение. За да се говори за превенция или интервенция, е необходимо да се установи първоизточникът на даденото поведение. Най-общо агресивното поведение може да се раздели на защитно (реактивно) или доминантно (проактивно). В момента единствената методика, изследваща едновременно двата типа агресивно поведение, е Диференциалният тест за оценка на агресията при деца и юноши DAF.

През юношеството вече може да се наблюдават и заучени модели на реакция, имитиране на поведение и външно влияние. Работещи практики за повлияване на агресивното поведение са отразяване на личните качества, зачитане на личността и забелязване на потребностите. Изграждането на увереност и висока самооценка, биха намалили евентуални антисоциални прояви.

В днешно време сме „залети“ от информация – от една страна като статистика, а от друга през терапевтичната гледна точка на агресивното поведение. Обществото живее със съзнанието за агресия и сякаш вече дори не се впечатляваме от поредната такава новина. Всичко това звучи банално и изтъркано, но единственото решение е да се изправим срещу агресията и да покажем, че тя не е работещ модел. Първата стъпка е ранният скрининг и предприемането на адекватни интервенции.

Във връзка с подпомагане работата на специалистите, работещи в детски заведения и училища, направихме новите по-достъпни и лесни за анализ доклади.

По данни от PublicMed Center.