Този доклад беше представен от кариерния ни консултант, Мартина Тонева, на VII Национална педагогическа конференция, организирана от Фондация Кузманов, 29.11 – 01.12.2019 г., гр. Банско.

Проблемът

Изборът на професия е сравнително нов “проблем”, с който се сблъскват подрастващите. Съвсем доскоро, професиите са се избирали не от личността, а от семейството – най-често като продължение на семейния занаят или бизнес, а в някои случаи в различна посока, но винаги подбрана от семейния съвет като най-перспективна и обещаваща. Днешните младежи са едни от първите, които масово сами определят кариерния си път и сами са отговорни за него. Те имат повече възможности от всякога, както и повече информация на разположение. Според някои, това ги прави привилегировани, но всъщност все по-често се оказва, че твърде многото опции натоварват младите хора, като ги карат да се разпокъсват между всички неща, които изглеждат привлекателни и да сменят мнението и посоката си спорадично. Свръхизобилието от информация, която ги залива отвсякъде, от своя страна ги обърква, вместо да им помогне да се ориентират.

Стига се до ситуация, в която кандидат-студентите не са адекватно подготвени да вземат важното решение за бъдещата си кариера, но под натиска на родители, учители, приятели и изобщо очакванията на обществото, все пак решават. Най-често решават прибързано и необмислено, на базата на стереотипи и нереалистични представи, дочути отнякъде. Други оставят решението на родителите или приятелите си. Във всеки случай е по-скоро рядкост решението да е информирано и с дългосрочна перспектива. И това си проличава много скоро. Студентите масово сменят специалността си още в началото на следването или пък просто губят мотивация и не са ангажирани с кариерното си развитие. От това губят те, губят университетите, губи и обществото. Млади хора с неразкрит потенциал и неосъзнати възможности се лутат между всички тези възможности, които им се обещават, но така и не ги оползотворяват. Повече хора от всякога завършват висше образование, а все по-малко от тях се реализират в специалността си.

Новата парадигма

Лесно е да се каже, че младите са мързеливи, разглезени и апатични, но истината е, че те не са виновни за това. До голяма степен този феномен е следствие на средата, в която израстват. От една страна, морето от информация възпрепятства фокуса и целенасочеността, освен ако те не се подхранват систематично. От друга страна, бъдещето е точно това – постоянна промяна, постоянно развитие и все по-малко константи и сигурни неща. Как тогава могат подрастващите да се подготвят за такова несигурно и непредвидимо бъдеще? Как да говорим за дългосрочна перспектива, като не знаем как ще изглежда нашето утре? Отговорът е прост – трябва да променим начина, по който мислим за избора на професия. Вместо да говорим за “големия избор”, имаме нужда да прегърнем идеята за кариерното развитие.

Какво означава кариерно развитие?

Кариерното развитие е като всеки друг аспект на човешкото развитие – започва в ранното детство на всеки от нас и продължава дори и в пенсионна възраст. Това означава, че всеки един от нас преминава през него, независимо дали го прави съзнателно и целенасочено, или по-скоро разчита на обстоятелствата. Във всеки случай, това е динамичен и постоянен процес – серия от последователни решения и действия. Изборът на професия е само една крачка в дългия път на кариерното развитие. Всяко наше решение, свързано с работата, е частица в големия пъзел на кариерното развитие.

Разбира се, както професионалните, така и личните ни роли, занимания и интереси обуславят кариерното ни развитие и влияят върху решенията ни. Именно затова кариерното развитие е динамичен процес и именно такава концепция съответства на реалността, в която новото поколение израства, много повече от идеята за избор на професия като еднократно, окончателно действие. За тях е много по-ценно да добият осъзнатост за себе си и околния свят, както и да овладеят необходимите умения за реализация на собствения си потенциал, отколкото да се спрат на определена професия, която да следват сляпо.

За да се навигира успешно този процес, е необходимо да се обърне внимание на няколко фактора, а именно себепознанието, информираността и проактивността (действието). И трите са изключително важни и се допълват взаимно, а съвкупността от тях представлява готовността на младите да изживеят пълноценно кариерното си развитие. По този начин не само “изборът на професия”, а и всяко едно от решенията им, свързани с кариерата, ще е информирано и осъзнато и ще работи в тяхна полза.

Себепознание

Това е вътрешната информация, която характеризира самия човек. Този фактор определено е най-пренебрегваният от трите, но е изключително важен за избора на професия. Себепознанието включва всички интереси на ученика – в свободното време, както и в училище. Освен това, много важен елемент от самопознанието са ценностите им, или какво е важно за тях и на какво държат. Следват уменията, с които разполагат, включително специфичните и меките (преносими) умения, мотивацията, способността и стратегиите за учене, вътрешните и външните бариери и пречки, както и вярванията, изградени от собствен опит или предадени от средата и хората около тях. Не на последно място, себепознанието включва силните страни на ученика, както и възможностите му за развитие. Казано накратко – всичко, свързано с личността и досегашния опит на младия човек. А как се постига това? Със задаване на правилните въпроси.

Всичко това е от значение за кариерните решения на младежите, но истината е, че те рядко се замислят за тези неща в ежедневието и обикновено не осъзнават голяма част от тях. Затова е важно тези фактори целенасочено да се изкарат на повърхността още сега, а не да бъдат осъзнати по мъчителен начин чак след като младият човек попадне в грешната професия. Защото ако не се познават добре, има опасност да вземат решението на базата на моментното състояние и да попаднат в сфера, която далеч не е най-подходящата за тях. Когато имат цялата необходима информация за себе си и тя е систематизирана пред тях, те вече имат силата да направят осъзнат избор, който да е правилен за тях самите, защото съответства на личността и възможностите им.

Как развиваме себепознание: кариерни тестове за самооценка за ученици и за кандидат-студенти

Информираност

Когато ученикът е наясно със себе си, следващата стъпка е да набере външната информация за света около себе си. Това включва всичко, свързано с висшето образование и работата: какви специалности се предлагат, които съответстват на очакванията им и съответно в какви професии могат да прераснат те. Също така, учениците трябва да се запознаят с пазара на труда: какви специалисти са нужни в момента, какви са заплатите за различните професии, колко голяма е конкуренцията в дадена област и т.н. Такава информация им помага да се ориентират, като изградят реалистична представа за ситуацията в страната ни и да планират действията си спрямо нея.

Важен източник на информация е и опитът на други хора. Въпреки че тя не е обективна, може да отговори на някои от конкретните им въпроси – например колко ще са заети, ако запишат Право или пък какво е да си студент в Холандия. Ако ще кандидатстват извън страната, е добре да са предварително подготвени не само около процеса на прием, ами и за живота в чужбина като цяло. И не на последно място, необходимо е учениците да са наясно с уменията които ще са им нужни за определен тип работа и съответно как могат да работят върху развиването им още отсега.

Информираността създава реалистични очаквания, което е изключително важно за бъдещия успех на младите хора. Също като себепознанието, това им помага да планират дългосрочно, вместо да вземат моментни решения, неподкрепени от факти. Проблемът с информацията е, че в днешно време тя е свободно достъпна навсякъде, но това не е достатъчно, защото учениците не винаги имат критичното мислене, необходимо за разграничаване на качествената и релевантна информация.

За щастие, в интернет има и ресурси, които дават фокусирана, подбрана информация, свързана с кандидатстване, ориентиране, студентство, работа и т.н. Изложенията също винаги са полезни за разучаване на опциите, стига учениците да са наясно какво точно искат да видят на конкретното изложение и да си подготвят въпроси предварително. Колкото до субективната информация от личен опит, най-добрият подход там е информационни интервюта със специалисти или студенти, в които учениците задават въпросите си директно.

Как развиваме информираност: интервюта със студенти и професионалисти

Действие

Действието е най-лесната част според повечето ученици, но разбира се то може да е напълно смислено и полезно единствено при условие, че те вече познават и себе си, и външния свят достатъчно добре. Взимайки набраната вътрешна и външна информация и прилагайки я на практика, те вече могат наистина да действат в своя полза, дългосрочно погледнато.

Действието в кариерното развитие се състои от 3 етапа – вземане на решение, съставяне на план за действие и разбира се, самото му изпълнение. За целта е нужно ученикът да оцени стратегията си за вземане на решения – дали е рационална и обективна, или е прибързана, твърде повлияна от други хора и т.н. Вземайки решението, е добре да се набележи дългосрочна цел, която може да е разделена на краткосрочни цели, или стъпките към нея. Всичко това може да се формулира в личен кариерен план, който събира цялата информация от предишните 2 стъпки, заедно със стратегиите за действие. Дори и да не направят кариерен план, повечето от тях ще преминат през процес на кандидатстване – било то за работа, или за университет – и ще са много по-успешни, ако имат себепознание и са информирани. Кандидатстването за работа или университет е свързано с редица практически задачи като писане на мотивационно писмо, CV, умения за интервю, както и умения за търсене на работа.

Как развиваме умения за действие: кариерно консултиране

В заключение

Бъдещето на учениците ни е несигурно и непредсказуемо. Голяма част от тях ще работят професии, които все още не съществуват, а повечето от тях ще сменят над 10 работни места и няколко различни поприща по време на кариерния си път. Този начин на работа е много различен от това, което ни е познато досега, но по всичко личи, че това ще е новата норма. И въпреки че на практика няма как да помогнем на учениците си да открият “перфектната кариера” за себе си, можем да им дадем нещо още по-важно и полезно за тяхното бъдеще – способността да планират кариерното си развитие. Чрез работа върху себепознанието, информираността и готовността за действие на децата, можем да ги овластим да вземат обмислени решения и осъзнато да навигират динамичния си кариерен път.

Към портала ни за кариерно и личностно развитие на ученици

Към пълната презентация