Според резултатите половината българи признават, че обществото ни отбягва хората с психични проблеми.

В навечерието на Деня на психичното здраве, 10 октомври, „Галъп интернешънъл болкан“ и фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ представят резултатите от проучване на обществените нагласи спрямо по-леките форми на психични разстройства, зависимостите и други теми по отношение на психичното здраве.  Една от важните тенденции, които данните очертават, е свързана с твърдението, че ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще го отбягват. Този отговор избират 45% от респондентите, на фона на останалите 55%, според които ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат.  

Какво „казват“ резултатите от проведеното проучване?

Според екипа, събрал и анализирал данните, в по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори по отношение на психичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отхвърляне. На фона на това, че поне двама от всеки петима са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др., се забелязва подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем.

За 37% от хората у нас зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Между 10 и 25% – т.е. поне близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и дори ретроградни схващания. 12-13% например не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам. Вероятно делът на подобни схващания е и доста по-голям – заради скрити мнения.

Около две трети от българите казват, че при проблем най-добре е да се търси специалист по психологическа или психиатрична грижа. В редица други индикатори обаче проличава, че търсенето на специалисти по-скоро не е първата опция. Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живот. Видно е, че по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите с по-висок жизнен статус. Съвременният начин на живот е предпоставка за това стресът и тревожността да се възприемат като системен проблем, а не просто като емоция.

Нагласи спрямо оценката на детското развитие

Място в проучването, проведено сред 807 човека над 18 години, намират и няколко въпроса, свързани с отношението и разбирането на хората относно инструментите за оценка на детското развитие. На въпроса как биха реагирали, ако забележат, че детето им има забавяне и проблеми в някои умения в сравнение с другите деца, по-малко от половината запитани (45%) отговарят, че ще се обърнат към специалист. Останалите или биха потърсили близки, или се колебаят кой е правилният подход. Въпросът е преди всичко експериментален и разкрива по-скоро обществени инстинкти, отколкото детайлна картина.

Резултатите от представителното проучване сочат, че голяма част от хората (57%) не познават добре психологическите тестове за оценка на детското развитие или не могат да дадат отговор на въпрос, в който се изисква да определят като верни и неверни твърдения, свързани с тестовете. Сред тези, които познават този тип инструменти, се откроява разбирането, че методиките могат да помогнат (26%), на фона на 17%, според които всяко дете е различно и такива тестове не могат да бъдат от полза.

Източник: www.gallup-international.bg