Какво оценява Въпросникът за клинична оценка на личността PAI Plus? – част 3. Терапевтичен риск и междуличностни скали

До сега разгледахме валидностните и клинични скали на PAI Plus Въпросник за клинична оценка на личността.

В третата поред статия отваряме една много обширна тема, свързана с терапията на пациентите. Тези от Вас, които работят терапевтично, са запознати, че това е деликатен процес на свързване, доверие, пренос и контрапренос.

Тук се появява и темата за трудностите в този процес. Разбира се, няма как да сме подготвени с готови инструменти при всяка, породила се защита. Но в началото на процеса можем да мислим в с какво ще се сблъскаме в конкретния случай. Именно това ни дават резултатите от направеното изследване с PAI Plus – да се подготвим с хипотези за последващата си работа с дадения пациент.

PAI Plus включва 5 скали, които са специално разработени, за да дадат информация относно потенциални усложнения в терапевтичния процес, които невинаги са видими при снемането на анамнеза в диагностичното интервю.

От друга страна въпросникът много бързо може да даде и информация за междуличностните отношения на пациента. Това е друг аспект, който също трудно може да се наблюдава обективно в началото на една терапевтична връзка или при диагностична оценка. PAI предлага 2 междуличностни скали, които отговарят на двете оси от модела на интерперсоналния сиркумплекс – принадлежност и доминантност (Leary, 1957).

Предстои да направим кратко представяне на скалите за терапевтичен риск и междуличностните скали.

Скали за терапевтичен риск

При конструирането на тази скала, авторът на теста (Morry, L.C.) тръгва от идеята за важността от предсказването на евентуални агресивни прояви от страна на лицето в терапевтичен и/или социален контекст. Базирайките се върху данните на проучване в областта (Riley, Treiber, 1989) и трите значими фактора, създава субскалите към основната: Агресивна нагласа (AGG-A), Вербална агресия (AGG-V) и Физическа агресия (AGG-P).

• Агресивна нагласа (AGG-A) показва цялостната нагласа на лицето спрямо агресивното поведение като подкрепянето на идеята за инструменталната полезност на агресията.
• Вербална агресия (AGG-V) включва айтеми, които оценяват готовността за вербално изразяване на гнява – например, чрез повишаване на тон или използване на обидни думи.
• Физическа агресия (AGG-P) е насочена към минали агресивни прояви и склонност към такива в настоящето.

Съдържанието на тази скала включва директни въпроси, свързани с представи, идеи и реални намерения към извършването на суицидно действие. Теоретично е базирана върху изследвания, които показват, че повечето хора, извършили самоубийство, предварително са индикирали ясно своето намерение за това (Robins, 1981; Robins, Murphy, Wilkinson, Gassner, & Kayes, 1959; Shneidman, Farberow, & Litman, 1970). По тази причина скалата цели директно да отрази отношението на лицето към евентуално самонараняване с цел самоубийство, вместо рефлективно да се опита да достигне до хипотезиране на този въпрос.

Скалата Суицидна идеация (SUI) съдържа айтеми, които оценяват различна степен на тежест по отношение на този конструкт. Например – от неясни и зле артикулирани мисли, до непосредствен план за извършването на някакъв вид самонараняване.

Много изследвания сочат, че средата има съществена роля при поставянето на пациента в терапевтичния процес. Поради тази причина в PAI е обърнато специално внимание върху най-важните аспекти на социалната среда на лицето. Инструментът се базира върху петте ключови елемента, които измерват социалната подкрепа – посока, диспозиция, описание и оценка, съдържание и връзки. Скалата Липса на подкрепа (NON) е конструирана така, че да оценява определени аспекти, които са важни конкретно за клиничните случаи. Айтемите поставят лицето в позицията на реципиент на подкрепа. Те изследват достъпността и реалното ѝ използване, чрез описателни и оценъчни твърдения без конкретика. Фокусът е върху семейството и приятелите, като се поставя и идеята на третия фактор – „значимите други“.

PAI оценява и нивото на психичен стрес като вторият по значимост аспект на социалната среда. Айтемите са създадени така, че да отразяват степента на стрес, която средата генерира. Диагностичните критерии като DSM и МКБ също включват фактора „стрес“ като диагностичен компонент в някои разстройства. Скалата съдържа айтеми, които обхващат както хронични стресори, така и важни, но по-редки житейски събития. Иначе казано, твърденията в нея са извлечени от по-широки области от живота, като семейни, професионални, финансови и междуличностни източници на събития.

За успеха на една терапия е от голяма важност мотивацията на пациента. Айтемите в скалата са създадени така, че да „уловят“ именно нагласите, които възпрепятстват една бъдеща терапия (независимо дали тя е медикаментозна или друг тип). По този начин те идентифицират лица, при които липсва личната мотивация и са в риск от ранно прекратяване или неспазване на лечението. Най-общите съдържателни области са отказ от признаване на проблемите, липса на интроспективност и нежелание да се поеме отговорност за промяна на собствения живот.

През последните десетилетия вниманието на специалистите се насочва все повече към влиянието на междуличностните отношения върху личността и психичните разстройства. Скалата Доминантност (DOM) е съставена от айтеми, които описват личността в двете крайности – от самоуверена, контролираща и силна личност до по-самокритична, пасивна и притеснителна спрямо околните.

От друга страна, скалата Добросърдечност (WRM) съдържа айтеми, които оценяват личността в дименсията от социална, разбираща и кооперативна личност до пряма, стриктна и критична спрямо другите личност.

Разгледайте примерен основен доклад на PAI Plus.

Регистрация за следващото сертификационно обучение за работа с PAI Plus можете да направите тук: