Милена Русанова

Милена Русанова

Милена Русанова е доктор по медицина със специалност Детска психиатрия.

Професионалният ѝ път започва като лекар-ординатор в Спешна медицинска помощ във Велико Търново и Самоков. След това работи в мултинационална фармацевтична компания, приоритетно в области неврология и психиатрия. А по-късно практикува и в Отделение дневен стационар за детско-юношеско психично здраве към Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“.

От 2014 г. и понастоящем работи в Стационарно отделение, КДП “Св. Никола”,  УМБАЛ „Александровска“, основно с пациенти с хранителни разстройства.

От края на 2018 г. извършва консултации в детско-юношески психиатричен кабинет в ДКЦ 14 София.

Член е на Българския лекарски съюз и Българската асоциация по детска психиатрия и свързаните с нея професии.

д-р Милена Русанова има множество участия в национални и международни конгреси в областта на психиатрията и детското здраве.

Тя е лектор на сертификационното обучение за работа с Въпросник за оценка на хранителните разстройства EDI-3.

По какви случаи работите най-често в практиката си?

Аз съм специалист по детска психиатрия с опит в диагностиката, оценката и лечението на разстройства и болести в детско-юношеска възраст обхващащи целия спектър: генерализирани разстройства на развитието, хиперкинетични разстройства, умствена изостаналост, тикови разстройства, разстройства на храненето, шизофрения в юношеството, психотични разстройства, разстройства на настроението, тревожни разстройства и др.

С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?

Предизвикателствата в работата ми са от различно естество, което я прави интересна и вълнуваща – поставяне на диагноза, съставяне на терапевтичен план, работа с родители и институции и др.

Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?

За съжаление, през последните години голям брой деца и най-вече подрастващи имат сериозни проблеми в социалното общуване, което води до различни по характер последици. Ако не се обърне внимание на този факт и не бъдат предприети превантивни  мерки, рисковете за негативни събития нарастват. За съжаление пандемията с COVID 19 и произтичащите от нея мерки допълнително  усложни ситуацията.

Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите? 

Стремя се да поддържам добра клинична практика, съобразявайки се с високите професионални и етични норми.

Опитвам се да поддържам добра квалификация във връзка с динамиката, свързана с редица заболявания и разстройства, с които се срещам в ежедневието.

Как избирате инструментите, които да прилагате?

Според нуждите ми в клиничната практика, след детайлното запознаване с тях.

В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?

Подпомагане в диагностичния и терапевтичния план, отчитане и съпоставяне на резултатите във времето.

Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?

Тестовете допълват информацията, която ми е  необходима за изработването на индивидуален диагностичен и терапевтичен план. Те са възможност за обективизиране  както на проблемите и трудностите, така  и на потенциала, с който разполага пациентът, което дава допълнителни възможности за онагледяването и разбирането при работата с родителите.

Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?

Необходимо е детайлно запознаване с психометричния инструмент, който са избрали да ползват, след което включването му в реалната практика. Следва интерпретацията, която е следствие на колаборацията между двете.

Има ли универсален съвет, който давате на специалистите, на които им предстои да започнат да работят с психологически тестове?

“Натрупването на опит неимоверно води до добра интерпретация”